Решение № 42 от 24.01.2020, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 2940/2019
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 24.01.2020
- В сила
- 13.02.2020
- Състав
- ДИМЧО ГЕНЕВ ДИМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е 42/24.1.2020г.
№
24.01.2020 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболския районен съд, гражданско отделение,
XVII-състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети януари през 2020 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ при участието на секретаря Н. Х., като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов, гражданско дело № 2940 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** чрез юрк. С.П. против ЕТ „Метал Гърдев – Георги Гърдев“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
С исковата молба се твърди, че ищецът имал за задължение да снабдява с ел. енергия и предоставя мрежови услуги на обект на ответника с ИТН ***, находящ се в *** и представляващ цех за алуминиева дограма. За ответника бил открит кл.
№ ***. От своя страна съгласно общите условия, ответникът се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и ползването на мрежови услуги, в сроковете и начините определени в чл.18, ал.1 и ал.2 от Общите условия.
Сочи се че съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
На следващо място се твърди, че за периода 03.01.2018 год. до 05.12.2018 год., ищецът е доставил на обекта на ответника, а операторът на разпределителната мрежа е предоставил мрежови услуги на обща стойност 196,68 лева, които до този момент не били заплатени. Поради забава в заплащането, ответникът дължал законна лихва в размер на 20,85 лева за периода от 21.02.2018 год. до 14.07.2019 год.
Твърди се още, че ищеца подал заявление по чл.410 ГПК за търсените суми, по което било образувано ч. гр. дело № *** год. по описа на ЯРС, по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение в срок от длъжника-ответник. С посоченото, по същество, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията на ищеца към ответника, както следва: 196,68 лева – представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 03.01.2018 год. до 05.12.2018 год., както и сумата от 20,85 лева – представляваща стойността на законната лихва за забава за периода от 21.02.2018 год. до 14.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.07.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор-възражение от ответника по делото, с който се оспорва фактура № *** на стойност 173,64 лв., тъй като към имота няма електрозахранване. Оспорва се и такса достъп на същите основания. Твърди, че електрозахранването е прекъснато още в края на 2017 год., фирмата спряла дейност през 2016 год., а сградата рухнал в края на същата година. Ответникът сочи че е поискал от доставчика на ел. енергия да прекрати електрозахранването на имота за да не се предизвика пожар или друг инцидент и не е искал същото да се възстановява.
В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява – юрк. С. П., чрез когото се поддържа, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че процесния цех е бил присъединен към елекроразпределителната мрежа, както и че същия консумира ел. енергия. На следващо място ищеца поддържа, че ответникът не е установил, че процесния обект е бил съборен и неизправен нито с писмените доказателства, нито със свидетелските показания. Претендира се от съда да уважи исковете и да присъди на ищеца сторените от него разноски.
В съдебно заседание, ответникът редовно призован, се явява лично, като в хода на делото по същество сочи че тока не му е бил спрян макар и да е искал това, и претендира от съда да отхвърли иска.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №
*** год. по описа на ЯРС, на 15.07.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД П., за сумите от: 196,68 лева – главница и 20,85 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 21.02.2018 год. до 14.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното и изплащане. Посочено е че вземането е за стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 03.01.2018 год. до х05.12.2018 год. на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД и чл.98а ЗЕ. Посочено е че електрическата енергия и мрежовите услуги били доставени по партидата на ЕТ „Метал-Гърдев Георги Гърдев“, с клиентски номер № ***, отнасяща се за обект на потребление: ***, ИТН ***.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника лично на 30.07.2019 год.
На 06.08.2019 год., в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е постъпило възражение от длъжника срещу издадената против него заповед по чл.410 ГПК.
С оглед постъпилото възражение и на основание ч.415, ал.1, т.1 ГПК заповедният съд е указал на заявителя „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Съобщението с дадените от заповедния съд указания са получени от заявителя на 15.08.2019 год., като в указания срок последния е предявил против длъжника в заповедното производство пред ЯРС иск за установяване на вземането си от 22.08.2019 год.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал като писмени доказателства издадени от него фактури, от които е видно че:
За периода от 03.01.2018 год. до 01.02.2018 год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп до разпределителната мрежа сумата от 3,56 лева с ДДС, както и просрочени стари задължения в размер на 10.92 лева или общо задължение за плащане 14,48 лева.
За периода от 02.02.2018 год. до 02.03.2018 год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп до разпределителната мрежа сумата от 3,44 лева с ДДС, както и просрочени стари задължения в размер на 3.56 лева или общо задължение за плащане в размер на 7,00 лева.
За периода от 03.03.2018 год. до 02.04.2018 год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп до разпределителната мрежа сумата от 3,68 лева с ДДС, както и просрочени стари задължения в размер на 7.00 лева или общо задължение за плащане в размер на 10,68 лева.
За периода от 03.04.2018 год. до 02.05.2018 год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп до разпределителната мрежа сумата от 3,56 лева с ДДС, както и просрочени стари задължения в размер на 10.68 лева или общо задължение за плащане в размер на 14,24 лева.
За периода от 03.05.2018 год. до 02.06.2018 год. ищецът е издал фактура №***, с която е фактурирал на ответника доставена ел. енергия от 747 кВтч на стойност 97,81 лева, акциз в размер на 1,49 лева, пренос през ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение в размер на 23,56 лева, цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа в размер на 6,90 лева и достъп до разпределителната мрежа в размер на 3.07 лева или всичко 132,83 лева без ДДС, 159,40 лева с ДДС. Фактурирани са и просрочени стари задължения в размер на 14,24 лева или всичко 173,64 лева.
За периода от 03.06.2018 год. до 02.07.2018 год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп до разпределителната мрежа сумата от 3,58 лева с ДДС, както и просрочени стари задължения в размер на 173.64 лева или общо задължение за плащане в размер на 177,22 лева.
За периода от 03.07.2018 год. до 02.08.2018 год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп до разпределителната мрежа сумата от 3,86 лева с ДДС, както и просрочени стари задължения в размер на 177,20 лева или общо задължение за плащане в размер на 181,08 лева.
За периода от 03.08.2018 год. до 02.09.2018 год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп до разпределителната мрежа сумата от 3,86 лева с ДДС, както и просрочени стари задължения в размер на 181,08 лева или общо задължение за плащане в размер на 184,94 лева.
За периода от 03.09.2018 год. до 02.10.2018 год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп до разпределителната мрежа сумата от 3,74 лева с ДДС, както и просрочени стари задължения в размер на 184,94 лева или общо задължение за плащане в размер на 188,68 лева.
За периода от 03.10.2018 год. до 03.11.2018 год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп до разпределителната мрежа сумата от 4,00 лева с ДДС, както и просрочени стари задължения в размер на 188,68 лева или общо задължение за плащане в размер на 192,68 лева.
За периода от 04.11.2018 год. до 05.12.2018 год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп до разпределителната мрежа сумата от 4,00 лева с ДДС, както и просрочени стари задължения в размер на 192,68 лева или общо задължение за плащане в размер на 196,68 лева.
Видно от представената от ищеца препис извлечение от сметка на ответника е била и начислена лихва в размер на 20,85 лева върху сумата от 196,68 лева за периода от 21.02.2018 год. до 14.07.2019 год.
Видно от представеното по делото с исковата молба писмено възражение депозирано от ответника пред ищеца с вх.№ *** год., ответникът е декларирал пред ищеца, че от 6 месеца цеха му не работи и изразява несъгласие с начислената му ел. енергия в размер на 91 лева.
По искане на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: За периода 03.01.2018 год. – 05.12.2018 год. консумираната от обекта на ответника електрическа енергия и предоставените до обекта мрежови услуги са в размер на общо 196,69 лева с ДДС. По процесните фактури няма извършени плащания. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва, изчислено за посочения в задачана период 21.02.2018 год. до 14.07.2019 год. /от датата, следваща падежа на плащане до датата предхождаща заявлението по чл.410 ГПК в съда – 14.07.2019 год./ е общо 20,86 лева. Вземанията за електрическа енергия по процесните фактури са осчетоводени и са отчетени като приход като е дебитирана сметка *** „Клиенти“ срещу кредита на сметка 701 „Приходи от продажби“ и *** „Начислен данък за продажбите“. Процесните фактури са осчетоводени редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Международните стандарти за финансови отчети.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като намира същото за обективно и компетентно.
По искане на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: За процесния период 03.01.2018 год. –
05.12.2018 год. до обекта на ответника е отчетена доставена ел. енергия, като общото количество отчетена доставена електрическа енергия за процесният период е в размер на 747 kWh, от които 747 kWh по дневна тарифа и 0 kWh по нощна тарифа. Тъй като в системата на ЕВН е налице код 118, отразяващ липса на достъп за отчитане, а демонтираният електромер не фиксира дата и час на консумация, то не би могло еднозначно да се отговори дали електрическата енергия е доставена и консумирана през процесния период или представлява стара неотчетена ел. енергия. Калкулираните мрежови услуги са на база предоставена мощност в размер на 6 kW. Съгласно решение № *** год. на ДКЕВР от *** год. до настоящият момент на изготвяне на експертизата е въведена цена за достъп за стопански потребители в: лева/ kW/ ден. Ценообразуването за достъп преди въвеждане на решение *** год. е въз основа на потребеното количество ел. енергия т.е. за kWh консумирана ел. енергия. Гореизложеното е причина независимо, че през процесния период са налице месеци без потребление на електрическа енергия, мрежовата услуга – такса достъп да се начислява ежемесечно. Отчетените количества употребена ел. енергия и предоставените мрежови услуги съвпадат с фактурираните такива. Устойностяването на употребеното количество ел. енергия и предоставените мрежови услуги в приложените по делото фактури е правилно, извършено при цени определени съгласно решение № *** год. на КЕВР за периода 01.07.2017 год. – 30.06.2018 год. и респ. съгласно Решение № *** год. на КЕВР за периода 01.07.2018 год. – 30.06.2019 год. През процесния период обекта е бил присъединен към електроразпределителната мрежа. Поради неплащане на такса достъп, на 05.12.2018 год. партидата е служебно закрита, респ. обекта от този момент нататък не се води неприсъединен. Писмена молба от ответника не е подавана в ответното дружество съединяване от мрежата. Тъй като партидата е закрита и респ. електромерите са демонтирани, като първият преди година и половина, а вторият от над година преди изготвяне на експертизата, то не би могло да се установи дали електромерите да разполагали с всички знаци за премината метрологична проверка.