Решение № 4185 от 12.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4185 гр. С, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИЛЯНА Г. МАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело № 20241110106340 по описа за 2024 година

Производството е образувано по активно и пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, предявени от Е. М. П., ЕГН 6412032850 и С. К. П., ЕГН **********, срещу П.

П. Е., ЕГН ********** и В. С. П., ЕГН **********, за постановяване на мерки за лични отношения с малолетната им внучка С В.ева П., ЕГН **********, както следва: всяка година в деня следващ рождения ден на всеки от ищците, а именно: на 3-ти юни от 10.00 часа до 18.00 часа на 4-ти юни, с препиване, за рождения ден на С. П. и на 4-ти декември от 10.00 часа до 18.00 часа на 5-ти декември, с преспиване, за рождения ден на Е. П.; всяка година на 24-ти май от 08.00 часа до 18.00 часа; всяка година за 22-ри септември от 08.00 часа до 18.00 часа; за 2 пъти по 7 /седем/ последователни календарни дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на двамата родители; през първите 2 дни от всяка ученическа ваканция, считано от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на втория ден.

В исковата молба се твърди, че детето е внучка на ищците, дъщеря на техния син. Излагат се твърдения, че родителите са разделени, като детето живее с ответницата. Сочи се, че виждат детето, когато бащата успее да я вземе в дните за неговите лични контакти, като понякога я водел в дома им в гр. Дупница. Това не се случвало често, защото майката препятствала изпълнението на режима на контакти и бащата на детето използвал всяка минута, за да бъде с дъщеря си. Твърди се, че живеят в двуетажна къща, с двор 10 000 кв.м., в който има голямо пространство за игри на детето, имали и 1 животни – кокошки, кучета, котки, конче. С обожавала животните и много им се радвала. Заявява се, че когато детето им гостува, я водят на разходки в парка, на почивки в курорта „Паничище“, както и на минерални басейни в гр.

Сапарева баня. Сочи се, че детето при гостуванията си често вървяло след баба си и казвало „бабо, много те обичам“. Твърди се, че детето споделило, че майка му не обича ищцата. Сочи се да разполагат с необходимите материални, финансови възможности и личностни качества за полагане на адекватни за детето грижи, както и че са в добро здравословно състояние.

Ответницата в отговора по чл. 131 ГПК оспорва иска по основание с твърдения, че ищците никога не са изявявали интерес да посетят детето в дома на майката в кв. „Надежда“, гр. С и не търсят контакт, за да се интересуват как е внучката им. Подарявали подаръци „под условие“, т.е. детето можело да се ползва от подареното, само когато е в дома на ищците. Ответницата счита, че това тенденциозно поведение, не възпитавало в детето ценности, които са в негов интерес. Сочи се, че поради ниската възраст на детето и изпитваните от бащата трудности да се справя сам с грижите за толкова малко дете, всеки път при изпълнение на режима на лични контакти, водел малката С в дома на ищците в гр. Дупница. Сочи се, че ищците разполагат с напълно достатъчно време, в което да видят внучката си и че самата ответницата не препятства тези контакти. На следващо място се твърди, че още от раждането на С, ищцата започнала да налага на ответницата своите разбирания за отглеждане на дете, като дори ищците настоявали внучката им да не бъде ваксинирана с всички задължителни имунизации спрямо изискванията на Имунизационния календар на Република България. Твърди се, че ищците не са наясно, че детето било с множество алергии и атопичен дерматит и контактът с животни е противопоказен. Много пъти детето се прибирало от гр. Дупница с обриви, дължащи се на контакта с животните. Сочи се, че ищците не притежават личностни качества за полагане на адекватни грижи за детето. Ищецът употребявал всеки ден алкохол, в резултат на което започвал да се кара с бабата и останалите близки, а ищцата не се съобразявала, когато се преоблича пред детето.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание се явява лично и не оспорва предявените искове.

Съдът, след като обсъди наведените доводи и доказателствата по делото съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че ответниците П. П. Е. и В. С. П. са родители на детето С, както и че ищците са негови баба и дядо по бащина линия. Не се спори също, че родителите на детето не живеят заедно, родителските права по 2 отношение на детето упражнява майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето.

В представения по делото социален доклад от ДСП – Сердика, се сочи, че детето живее при майка си, като на проведена със социалните работници среща на 24.04.2024 г. С била при баща си, извън установения режим.

Ответницата споделила, че е правила опити за поддържане на спокойна комуникация с бащата по въпроси касаещи детето, но без резултат.

В изготвения за целите на настоящото производство социален доклад от ДСП – Дупница е отбелязано споделеното от ищците при срещата им със социалните служители, че ответницата препятства срещите им с детето.

Посочено е, че ищците обитават къща с голям двор, където има множество забавления за четиригодишно дете, а за С има обособена детска стая, както и че са осигурени много добри хигиенно-битови условия.

От показанията на доведената от ищците свидетелка Д. Д., които съдът кредитира като логични и последователни в частите, в които възпроизвеждат непосредствени впечатления за относимите по делото факти, се установява, че малолетната С посещавала ищците в дома им в гр. Дупница, водена от баща си. Сочи, че детето има самостоятелна стая в къщата на ищците, бабата я приспива и й чете приказки. Св. Д. твърди, че водела нейното дете Натали да си играе със С в къщата на ищците, където дори дъщеря й е оставала да спи. Заявява, че на децата им е било осигурено всичко необходимо и ищците спазвали режим на хранене и сън. Дворът на къщата бил много голям, имало батут и децата си общували и играели по цял ден, хранели се с домашна храна. Споделя личните си впечатления, че детето при посещенията си при ищците се забавлява, рисува и се чувства добре. От показанията на доведения от ответницата свидетел П. Евтимов, неин баща, които съдът също кредитира като обективни и непротиворечиви в частите, в които възпроизвеждат непосредствени впечатления за относимите по делото факти, се установява, че в дома на майката, в който живее и детето, има кученце. Свидетелят сочи, че бащата първа и трета седмица от месеца взема детето – уикендите, като го вземал в петък вечерта и обикновено връщал С към 9 вечерта в неделя.

От експертното заключение по допусната съдебно-психологическа експертиза /СПЕ/, което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява добра, позитивна и емоционална връзка между детето С и ищците. Експертът заключава, че бабата и дядото добре познават характера на детето, неговите интереси, хобита и предпочитания и С се отнася с доверие към тях, чувства ги близки. При експертното изследване е установено, че малолетната е спокойна в тяхно присъствие и ищците са загрижени за развитието на детето, за неговото физическо и емоционално 3 добруване, и имат желание и възможност да отделят ресурс за това. Експертът е заключил, че не се констатират психологически особености по отношение на ищците, както и че не са налице обективни находки за такива по време на проведеното интервю, тестови методики и при наблюдение на общуването им с детето. При разговор с вещото лице по повод причината за подаване на исковата молба, ищците споделили, че тъй като майката не дава детето на бащата и те също не могат да виждат С. На въпрос на експерта, при спазване на режима на лични контакти, определен от съд, дали ищците са щели да водят дело, последните импулсивно дали отрицателен отговор.

От експертното заключение, по допусната и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че при детето С може да бъде поставена диагноза атопичен дерматит и това заболяване може да бъде влошено при контакт с животни.

Представена е по делото копие от издадена заповед за незабавна защита № 4131 от 13.11.2024 г. по гр. д. № № 67623/2024 г. по описа на СРС, 37 състав, от която е видно, че на ответника са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т.

1, т. 3, т. 4 ЗЗДН спрямо ответницата и детето и на бащата е определен режим на лични контакти с детето единствено в детски контактен център, в присъствието на майката и психолог. Не са налице данни по делото производството по реда на ЗЗДН да е приключило в влязъл в сила съдебен акт.

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 128 СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено условие е - това да е в интерес на детето. В интерес на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна, тъй като по този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отношенията между баба и дядо от една страна и техните внуци от друга са от изключително значение и за двете страни. Обичайно между тях съществува специална връзка, тъй като по принцип бабата и дядото притежават опит, знания и желание да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си, а внуците ценят и се радват на тяхното добро отношение. Съобразно ангажираните по делото доказателства, за съда е налице задължение за всеки отделен случай, да определи мерките за лични отношения, след преценка на конкретния интерес на детето. В съдебната практика понятието „интерес на детето" се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който предпоставя неговото нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие и му създава условия за съобразено с 4 нуждите и наклонностите му образование и възпитание, така че то да се подготви за живота като отговорна и самостоятелна личност. В § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дадено легално определение на понятието "най-добър интерес на детето" с изброяване на обстоятелствата, които във всеки случай следва да бъдат съобразени. В § 1, т. 5 б. "г" от ДР на Закона за закрила на детето, изрично е посочено, че следва да се отчита не само "опасността или вредата, която е причинена на детето", но и всяка опасност или вреда, която "има вероятност да му бъде причинена".

Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от бащина страна, не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. Установи се по делото, че бабата и дядото имат желание и възможност да се грижат за детето, което и на практика са правели, като в режима на лични контакти бащата е водел детето С в дома им в гр. Дупница.

Установи, че ищците разполагат с отлични битови условия за отглеждане на детето, както и желание да полагат грижи за малолетната. От показанията на св. Д. се установи, че бабата е отговорна към режима на детето за сън, храненето и заниманията. Ищцата се занимавала с детето, четяла му приказки.

Не се установи по делото ищците да са правили на детето подаръци „под условие“ и то да може да ги ползва само при престоя си в гр. Дупница.

Установи се, че детето многократно е посещавало дома на ищците и там има обособена самостоятелна стая. Вероятно детската стая е обзаведена и на детето са закупени играчки, пособия за рисуване и е житейски нелогично всички тези вещи детето да носи в дома на майката, ищците отново да закупуват същите и пак да бъдат носени в дома на майката. Несъстоятелно е също заявеното от ответницата, че вниманието и обичта на детето към ищците се овъзмездявало от тях с материален стимул – подарък. Няма по-естествено желание от това, бабата и дядото да радват детето, подарявайки му играчки и да желаят неговото добруване. От твърденията на страните може да се обоснове извод за противоречия между ищцата и ответницата, относно разбиранията им за отглеждане на дете, но това по никакъв начин не е навредило на развитието на малката С. Безспорно е, че от 08.11.2021 г. родителските права упражнява майката и в режима на лични контакти с бащата, детето посещава прародителите си. В тази връзка решенията за здравния статус на детето взема майката и дали на детето да се поставят или не ваксини, зависи от нея, а не от ищцата. Дори и ищцата да е изразила мнение относно поставянето на ваксини, това по никакъв начин не е навредило на здравето или развитието на малолетното дете.