Решение № 417 от 20.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000288 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК .

Същото е започнало по повод изходяща от „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, гр.С. въззивна жалба против постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 279/2020 г. на 17.02.2023 г. решение № 260016, с което „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, гр.С., бул. „В.“ №*** е осъдено да плати на З. Р. Р., ЕГН **********, гр.П., ЖК „Т.“, бл.**, ет.*, ап.** следните суми:

- 29 999 лв. ведно със законната лихва от 29.04.2020 г. до изплащането й, която сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията на ЧСИ В.А. с рег. №*** и район на действие този на Пловдивския окръжен съд в това му качество по изпълнително дело №***************, по отношение на които действия има сключена задължителна застраховка „Професионална отговорност“,

- 3 916, 85 лв. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.01. 2019 г. до 29. 04. 2020 г. и -

3 510, 64 лв. направените по делото разноски.

1

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, като е поискана отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 29.04.2020 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила искова молба от З. Р. Р. против „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата е направено подробно изложение на факти и обстоятелства свързани с предявени от „И.К.“ ЕООД против ищцата осъдителни искови претенции за общата сума от 358 671, 73 лв. равняваща се на сбора от суми получени от нея без правно основание.

Първоначално по същите било образувано гр. дело № 2549/2013 г. по описа на ПОС, което е завършило с решение, което ги отхвърля.

То е било обжалвано пред ПАС, който с решение от 10.06.2015 г. постановено по в.гр. дело № № 1513/ 2014 г. отменил пъвоинстанционният съдебен акт и вместо него постановил друг уважаващ исковете. Съответно по искане на ищеца на 17.06.2015 г. бил издаден изпълнителен лист.

Въз основа на същия и молба от 24.06. 2015 г. пред ЧСИ В.А. било образувано изпълнително дело №***************. По него срещу Р. започнало принудително изпълнение.

След образуване на делото ЧСИ А. бил временно лишен от права и архива му, вкл. и делото бил прехвърлен на ЧСИ А.. Там то продължило под №************* като по същото била извършена публична продан на собствен на ищцата недвижим имот и издадено постановление за възлагане на 1 / 2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************, представляващ апартамент с площ от 57, 78 кв.м. в гр.П.. Имотът бил възложен на Г.Р., която платила цена от 29 999 лв.

Независимо от предприетите действия по принудително изпълнение Р. обжалвала споменатото по- горе решение на ПАС пред ВКС. Било образувано гр. дело № 5535/2015 г., което завършило с решение от 31.05.2016 г. С него актът на ПАС бил обезсилен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Това станало причина за спиране на изп. дело №************* от ЧСИ 2

А. до постановяване на решение по новообразуваното дело. По тази причина постъпилите от проданта парични средства не били разпределени и останали на съхранение по банковите сметки на това ЧСИ.

Правата на ЧСИ А. били възстановени и изп. дело№************* на ЧСИ А. му било върнато ведно с постъпилите по сметката парични средства в размер на 29 9999 лв. То си получило стария номер.

След това обаче А. отново бил лишен от права, а архивът му ведно с това дело бил предаден на ЧСИ К. П.. То отново сменило номера си на *************.

В периода на настъпване на тези събития продължило разглеждането и на спора между „И.К.“ ЕООД и ищцата. По образуваното пред ПАС гр. дело № 332/2016 г. било постановено на 17.11.2016 г. решение, с което решението на ПОС било обезсилено, а делото върнато на този съд за ново му разглеждане от друг състав.

Там било образувано гр. дело № 76/2017 г. То завършило с решение от 02.07.2018 г., с което исковете били отхвърлени.

То било обжалвано от дружеството ищец пред ПАС, където се образувало гр. дело № 457/2019 г. В хода на същото жалбата била оттеглена, а делото прекратено с определение от 21.11.2018 г., което влязло в сила, респ. влязло в сила и решението на ПОС отхвърлящо исковете. Така отпаднало основанието за образуване на споменатото по- горе изп. дело.

По тази причина Р. подала молба до ЧСИ П. за прекратяване на същото и връщане на сумата от 29 999 лв.

Изп. дело било прекратено. По повод на искането за връщане на сумата с писмо от 24.01.2019 г. й било отговорено, че по изп. дело нямало данни за разпореждане със същата в полза на взискателите, но въпреки това към датата на поемане на архива от А./05.07. 2017 г./ тя липсвала в специалната му сметка, поради което и не може да бъде върната.

На база изложеното е посочено, че извършените от страна на А. разпореждания с парични средства получени от проведената през 2015 г. публична продан съставляват незаконосъобразни и противоправни действия, които ангажират имуществената му отговорност, респ. тази на застрахователя.

Посочено е, че А. имал сключени валидни застраховки за професионална 3 отговорност с ответното дружество за периоди, които обхващали и този, в който на ищцата били причинени имуществени вреди:

-

26.03.2013 г.- 25.03.2014 г.,

-

26.03.2014 г.- 25.03. 2015 г.,

-

26.03.2015 г.-25.03.2016 г. и

-

02.12.2016 -01.12.2017 г.

За самите вреди е посочено, че са пряка и непосредсвена последица от противоправното и незаконосъобразно поведение на ЧСИ А. и следва да бъдат обезщетени от застрахователя. По тази причина до него била отправена покана за плащане, но той с писмо от 18.03.2021 г. отказал.

На тази база с ИМ е отправено искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 29 999 лв. ведно със законната лихва от 29.04.2020 г. и сумата от 3 916, 85 лв. представляваща размера на законната лихва от 15.01.2019 г. / датата на депозиране на молбата за връщане на сумата по делото на К. П./ до 29.04.2020 г..

Застрахователят подал отговор, в който основно се говори за неоснователността на иска. Наред с това са наведени и доводи за нередовност на исковата молба поради противоречия в същата относно момента на извършване на публичната продан, получаването на средствата по същата и частният съдебен изпълнител, при който това е станало. Споменато е и за липсата на конкретика относно момента на настъпване на вредата в патримониума на ищцата.

Изложението по същество на спора започва с посочване кои от наведените в ИМ факти и твърдения се оспорват и кои не.

Неоспорените такива са:

- наличието на сключени застрахователни договори,

- наличието на образувано изп. дело пред ЧСИ В. А., предявяването на застрахователна претенция и наличието на отказ във връзка със същата да се изплати застрахователно обезщетение.

Оспорените пък са:

- плащането по проданта от обявеното за купувач лице на цена от 29 999 лв.,

4

- превеждането на тази сума от сметката на ЧСИ А. по сметката на ЧСИ А. при възстановяването на служебния архив на първия, извършването от страна на ЧСИ А. на незаконосъобразни разпореждания с паричните средства получени от тази публична продан, липсата на сумата от 29 999 лв. в специалната сметка на А. към датата на предаване на архива му на ЧСИ К. П.и и това, че тя не е преведена по тази причина на последния,

- оспорени са и твърденията на ищцата за образуваните и водени дела във връзка с исковата молба на „И.К.“ ЕООД срещу нея.

Оспорени са твърденията, че на ищцата са причинени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на ЧСИ А., както и тези, че в патримониума й е възникнало правото да получи сумата от 29 999 лв.

В отговора на ИМ е направено и детайлно проследяване на фактите и обстоятелствата свързани с лишаването на два пъти на ЧСИ А. от правоспособност и издаваните във връзка с това заповеди за запечатване на служебния архив, заповеди за предаване на същия на ЧСИ А. и ЧСИ П., респ. издадената между двете лишавания заповед за възстановяване на правата и връщане на служебния архив по тази причина от ЧСИ А. на ЧСИ А..

Проследени са и сроковете на действие на всеки един от сключените между ответника и ЧСИ А. застрахователни договори. След съотнасяне на същите с датите на споменатите по- горе лишавания от права, датата на образуване на самото изп. дело пред А. и т.н. е посочено по кои от тях увреденото лице би могло да търси обезщетение пряко от застрахователя за причинените от ЧСИ А. вреди вследствие на неизпълнението на неговите задължения.

В тази връзка е направено възражение, че по договора обективиран в полица №*************** от 01.12.2016 г. бил достигнат лимитът на отговорност за всички искове и ответникът нямало как да покрие отговорността на ЧСИ А. за периода 02.12.2016 г.-01.12.2017 г. по отношение на ищцата.

В заключителната част на отговора независимо от оспорването на твърденията за изхода на делата между „И.К.“ ЕООД и ищцата е изразено 5 становище, че обезсилването на издадения ИЛ и заличаване на последиците от проведеното принудително изпълнение не правели Р. правоимащо лице с оглед неприложимостта на чл. 433, ал. 5 /предишна ал. 4/ ГПК.