Определение № 8395 от 18.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8395 гр. Варна, 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20263110103224 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 83 ГПК.

Ищецът В. З. И. е сезирал съда, чрез процесуалния си представител, с искане да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по делото.

По силата на чл. 83, ал. 2 ГПК при произнасяне по постъпилата молба, съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Към молбата е представена декларация за имотното състояние на ищеца. В същата е посочено, че ищецът получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 338.49 евро. През 2025г. е реализирал допълнителен доход в размер на 613.55 евро като вещо лице. Не притежава недвижимо имущество.

Служебно изискана от съда е информация във връзка с направеното искане, от НОИ, НАП, КАТ и СВ - Варна.

Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК урежда хипотезата на освобождаване от държавни такси и разноски на физически лица, за които въз основа на съвкупна преценка на изброените в т. 1 7 конкретни обстоятелства, установени с декларация, е установено, че нямат възможност да ги заплатят. Такива обстоятелства са доходите на лицето, притежаваното имущество и цялостното му имуществено състояние, трудовата му заетост, възраст и здравословен статус.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е изключение от общия принцип, че страната дължи заплащане на дължимите такси и разноски в съдебното производство, като смисълът на закона при освобождаване от държавна такса и разноски, е в това да не се отнема правото на гражданите да търсят по съдебен ред защита на правата си. Това обаче е само в случаите, когато съществуват категорични доказателства, че съответното лице не получава доходи, както и е лишено от възможност да получава каквито и да е доходи и по този начин няма финансова възможност да поема разноски в процеса, тъй като заплащането им ще го затрудни съществено.

В случая дължимата държавна такса е в размер на 55.26 евро.

Имущественто състояние, съпоставено с дължимия размер на държавната такса, не може да обоснове липса на доходи за ищеца да я заплати.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че искането на ищеца за освобождаване от заплащане на дължимата такса по делото следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца В. З. И. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 55.26 евро по гр.д. № 3224/2026 г. по описа на Районен съд - Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от съобщаването му.

След влизане в сила на определението, делото да се докладва за предоставяне възможност на молителя да представи доказателство за заплатена по сметка на ВРС държавна такса.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2