Решение № 2473 от 01.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2473 гр. Варна, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110116181 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес управление: гр. София, п.к.

****, ул. „****“ № ****, с която против Д. С. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, ул. „***“ №41, по реда на чл.422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № ***/01.07.2024 г. по ч.гр.д.№ ***/2024 г. по описа на РС - Варна. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № ***/01.07.2024 г. по ч.гр.д.№ ***/2024 г. по описа на РС – Варна, е издадена въз основа на заявление на кредитора „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес управление: гр. София, п.к. ****, ул. „****“ № ****, като в полза на заявителя са присъдени следните суми: 4739,36 лева – главница дължима сума по договор за потребителски кредит № ****/11.09.2023 г., съгласно Извлечение от счетоводни книги към 18.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 1

27.06.2024 г. до окончателното плащане; 923,59 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.10.2023 г. до 14.05.2024 г.;

304,65 лева - обезщетението за забава, начислено за периода от 25.10.2023 г. до 18.06.2024 г., както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

С ПДИ изх. № ***/24.04.2024 г. по изп.д. №***/2024 г. по описа на ЧСИ №*** КЧСИ, ответникът в настоящото производство е поканен да изпълни доброволно задължението си, в двуседмичен срок от съобщаването, като същият е уведомен и за предприетите действия по изпълнение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът депозира възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си, в едномесечен срок от съобщаването. С искова молба, постъпила в съда, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се сочи, че между страните по заповедното производство е сключен договор за потребителски кредит № ****/11.09.2023 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя, а последният е усвоил кредит в размер на 4739,36 лева, срещу насрещното задължение да върне заетата сума, ведно с уговорените лихви и застрахователна премия по застраховка „BANK Защита на кредита и сметките“, в размер на 709,36 лева или общо 6419,97 лв., платима на 18 бр. погасителни месечни - 17 вноски по 356,66 лева и една последна изравнителна в размер на 356,75 лв. Уговорен е ГЛП – 40,93%. Ответникът е преустановил плащанията по договора, считано от 25.10.2023 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план кьм договора, а именно вноски с падежи 25.10.2023 г., 25.11.2023 г., 25.12.2023 г. Считано от 14.05.2024 г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението, съгласно чл.16.2. от договора.

Твърди се, че с договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от 2

Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция се изпраща единствено и само на адреса за контакт, посочен в договора. Твърди се, че съгласно чл. 25.10 от договора, при промяна на адресите за кореспонденция и контакти, страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид.

Ищецът е уведомил ответника за правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като уведомлението е изпратено до адрес, посочен от потребителя в договора за кредит. Към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, задължението на ответника към ищеца е в общ размер на 5967,60 лв., от които: 4739,36 лв. - главница, 923,59 лв. - договорна лихва за периода от 25.10.2023 г. до 14.05.2024 г., както и 304,65 лв. - обезщетение за забава, за периода от 25.10.2023 г. до 18.06.2024 г.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът не представя писмен отговор на исковата молба. Не заема становище по ищцовата претенция.

В проведено по делото съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява, не отправя искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Ищецът отправя искане за постановяване на неприсъствено решение, което съдът намира за основателно. Предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора са налице, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

С определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

При горните доводи, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

3

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими, а от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и от представените писмени доказателства, може да се направи извод за вероятната им основателност.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото, като след определяне на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, същите възлизат на сумата от общо 372,22 лева.

В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 169,35 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че Д. С. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, ул. „***“ №41, ДЪЛЖИ на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес управление: гр. София, п.к. ****, ул.

„****“ № ****, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № ***/01.07.2024 г. по ч.гр.д.№ ***/2024 г. по описа на РС - Варна, а именно: 4739,36 лева – главница - дължима сума по договор за потребителски кредит № ****/11.09.2023 г., съгласно Извлечение от счетоводни книги към 18.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2024 г. до окончателното плащане; 923,59 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.10.2023 г. до 14.05.2024 г.; 304,65 лева обезщетението за забава, начислено за периода от 25.10.2023 г. до 18.06.2024 г.

ОСЪЖДА Д. С. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, ул. „***“ 4

№41, да заплати на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес управление: гр. София, п.к. ****, ул. „****“ № ****, сумата от 372,22 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 169,35 лева - разноски по ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа на ВРС.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

Препис да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5