Решение № 5819 от 14.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5819 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д.А ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ

Административно наказателно дело № 20231110209733 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Д. Ю. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 8239 от 19.06.2023г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1 Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „А“ вр. чл. 8, ал.

5, пр. 1 вр. чл. 14, ал. 3, пр. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т, 1, пр. 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева.

С жалбата твърди, че фактите не се подкрепят от доказателствата и наложеното наказание е неправилно. Моли НП да бъде отменено.

Пълномощник на жалбоподателя в писмен вид поддържа жалбата. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като: липсва описание на нарушението; не са посочени доказателствата в подкрепа на извода за нарушение; описанието не съответства на посочената нарушена законова разпоредба. Сочи, че доказателствата не подкрепят изложените факти. Твърди, че собственикът на превозното средство следва да е субект на нарушението, а не жалбоподателят, който работи при него. Оспорва компетентността на издателите на акта и НП. Счита случаят за маловажен. Моли за отмЯ. на НП и претендира разноски.

Пълномощникът на наказващият орган оспорва жалбата. В писмен вид излага подробни 1 съображения за законосъобразност на НП и доказаност на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

„В.М.“ ООД притежавало товарен автомобил с две оси „Ивеко“ с рег. № ***** и полуремарке с 4 оси с рег. № ***. Жалбоподателят работел във „В.М.“ ООД като шофьор.

На 25.05.2023г. около 16:20 ч. жалбоподателят управлявал горепосочения автомобил с прикачено към него посоченото полуремарке в гр. София по път II-18 с посока от с.

Чепинци към гр. Нови Искър. На км. 17+500 бил спрян за проверка от св. А. – главен експерт в АПИ, който извършил измерване на габаритите на ППС. Установил, че широчината на ППС е 3,10 метра при максимално допустима широчина – 2,55м.

Жалбоподателят не представил документ за заплатена такса за движение на извънгабаритно ППС. Св. А. извършил проверка в АПИ – отдел „Пътни такси и разрешения“ и установил, че такава такса не била заплатена. Жалбоподателят казал, че шефът му казвал да кара така.

Свидетелят приел, че като управлява извънгабаритно ППС без да е заплатена за това такса, жалбоподателят е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „А“ вр. чл. 8, ал. 5, пр. 1 вр. чл. 14, ал. 3, пр. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т, 1, пр. 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съставил на място срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009717.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. А. и събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От показанията на свидетеля се установиха фактите относно извършената проверка и констатацията за извънгабаритните размери на ППС и липсата на платена такса.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и 2 издаването на атакуваното НП в частта за това нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

АУАН и НП са издадени от компетентен административен орган:

Издателят на НП е оправомощенс ъс заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ, а актосъставителят - със заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ.

Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци. Описанието съответства на правната квалификация.

Това, че не са посочени доказателствата относно нарушението не съставлява съществено процесуално нарушение.

По същество:

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Максимално допустимите размери на ППС са уредени в Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Относно широчината чл. 5, ал. 1, т. 1 от наредбата предвижда, че допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за широчина на всички ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 m.

Изключение за движение на извънгабаритните ППС е предвидено в чл. 14, ал. 3 от наредбата – това са ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса и тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.

В чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11 е предвидено че на извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II.

Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.

14, ал. 3;

3

В конкретния случай, управляваното от жалбоподателя ППС е било с широчина 3,10 метра, което е над максимално установената – 2,55 м. Движението на това ППС, доколкото е било сред тези по чл. 14, ал. 3 от наредбата, е било възможно, но само след заплащане на съответната такса. Такава не е била заплатена и с това от обективна страна жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Съдът намира, че той може да бъде субект на нарушението, независимо, че не е собственик на автомобила, защото санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП предвижда наказание „глоба” в размер от 500 до 3000 лева за водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че ППС е извънгабаритно, че за движението му няма платена такса и въпреки това го е управлявал по път, отворен за обществено ползване

Маловажността по смисъла на чл. 28 ЗАНН е неприложима за нарушения по ЗДвП – чл.

189з ЗДвП.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Наказанието е наложено в размер над минималния – 800 лева. Съдът намира, че той е адекватен на тежестта на деянието, доколкото надвишаването на максимално допустимата широчина не е минимално.

По изложените съображения съдът намира, че НП следва да се потвърди.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:

Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Претендира се възнаграждение без да се иска конкретен негов максимален размер. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е. случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка;

4 представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 8239 от 19.06.2023г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН Д. Ю. Д. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5