Определение № 611 от 27.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. Варна, 27.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000465 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивнa жалба, подадена от ищеца „Геотерм“ АД, представляван от адвокат Л. Б. срещу решение № 275/04.07.2025 година по търг. дело № 308/2024 година на ВОС. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявения от ищеца отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не съществуват вземания на „Онтарио БГ“ ЕООД, ЕИК 203150936, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 7, от ППЗК “Срацимир“, ЕИК 813148949, със седалище и адрес на управление: с. Чернево, община Суворово, обл. Варна, в размер на сумата от 45 661,19 лева, от които 35 000,00 лева представляващи главница по Договор за подпомагане от 30.07.2020г. и РКО № 4/05.09.2020г.; законна лихва в размер на 9 251,47 лв. за периода 09.03.2022 г. - 29.05.2024 г.; 1 409,72 лв. обезщетение за забава, за които е издаден изпълнителен лист по в.т.д. № 569/2023 год. по описа на ВАпС, на основание чл. 464, ал. 1 ГПК.

По допустимостта на обжалването:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, от надлежно упълномощен процесуален представител, отправена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Въззивната жалба е отправена към решението в неговото отхвърлително произнасяне. Поради 1 неподаването в срок на частна жалба срещу прекратителния диспозитив на решението на първата инстанция, имащ характер на определение, то в тази част съдебният акт е влязъл в законна сила и не е предмет на настоящото произнасяне.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилно и необосновано решение, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и изслушаните експертизи. Въззивникът се легитимира като присъединен кредитор по изпълнително дело № 389/2024 година, на ЧСИ Л.С., образувано по молба на взискател - единия от ответниците – „Онтарио БГ“ ЕООД, срещу длъжника ППЗК „Срацимир“. Твърди се, че вземанията на „Онтарио БГ“ ЕООД по издадения в негова полза изпълнителен лист № 24/20.02.2024 година, не съществуват. Като конкуриращ взискател за ищеца съществува правен интерес от установяване, че между длъжника и привидния кредитор не съществува правоотношение като се атакува привидността на издаденото изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на единия от ответниците. Съществуването на правоотношение между ответниците се оспорва с доводи за липса на водено редовно счетоводство от страна на „Онтарио БГ“ ЕООД; липсва отразяване на вземания, по които длъжник е кооперацията; дружеството не е предоставило въобще процесната сума и акцесорните вземания по нея не са дължими; липсва предаване, съответно приемане на сумите по главницата обективирани в процесния РКО.

По изложените съображения се извежда извод за твърдяно фиктивно задължение. Оспорва се валидно възникнало заемно правоотношение между ответниците по спора. Наведени са основания за привидност на договора за заем и неговата нищожност като противоречащ на добрите нрави. По отношение на издадения РКО се поддържа възражението, че той представлява неистински документ. Твърди се, че към относимия за спора момент разходен ордер въобще не е съществувал, а неговото съдържание е добавено впоследствие, след две години. Наведени са твърдения във въззивната жалба, че представителят на „Онтарио Бг“ ЕООД М.М. се е снабдил с празни бланки на касови ордери, върху които единствено е бил положен подпис на председателя на кооперацията, а впоследствие М.М. е изписал текста от съдържанието на ордера. Отделно от изложеното се позовава на подписано тристранно споразумение между кооперацията, „Онтарио Бг“ ЕООД и „Атлас Агро 2011“ ЕООД, с изпълнението на задълженията по което се е стигнало до 2 твърдяно погасяване на евентуални вземания към кооперацията. Във въззивната жалба се твърди също така, че неправилно са съобразени и оценени данните по допуснатите експертизи. Посредством гласните доказателства се установява, че касовия ордер е издаден в неприсъствен и почивен ден, в който нито представител на кооперацията, нито представител на дружеството ответник е присъствал в кооперацията. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. Прави се искане за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от единия задължителен другар в производството - ответника „Онтарио Бг“ ЕООД, в който се оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Излагат се подробни съображения за правилността на обжалваното решение, съответно се извеждат мотиви досежно неоснователността на предявената пред първоинстанционния съд искова претенция. Твърди се също така,че с оглед разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът не е успял да докаже твърденията си. Намира, че ответниците са обвързани с валиден договор за заем, по който е предадена и съответно приета парична сума, която подлежи на възстановяване от страна на заемополучателя. За удостоверяване на приемо-предаването е издаден касов ордер, който съдържа необходимите реквизити (позовава се на данни от съдебно-почерковата експертиза). Оспорват се твърденията за нищожност на договорната връзка, както и за дейност от страна на кооперацията по кредитиране на лица без съответния за това лиценз. Визуализирани в отговора са твърдения за действителността на сделката, на която се основава вземането.

Оспорват се твърденията за нейната фиктивност и се сочи, че като подобен извод не следва да се направи от установените пропуски във воденото счетоводство от дружеството ответник . Твърди се, че заемът не е симулативен и твърденията за това са недоказани, с оглед липсата на обратно писмо (contra letter), с което да се разкрие евентуална симулация. От посоченото се извежда твърдението, че облигационната връзка е действителна и не страда от сочените от ищеца пороци. В отговора въззиваемият „Онтарио Бг“ ЕООД се позовава на сила на пресъдено нещо, възникнала от водени предходни производства между ответниците, досежно въпросите, свързани с действителността на сделката обективирана в процесния касов ордер. Иска се отхвърляне на въззивната жалба. Няма доказателствени искания.

3

По доказателственото искане на въззивника:

С въззивната жалба е поискано М.М., управител на „Онтарио Бг“ ЕООД, на основание чл. 176 ГПК да даде обяснения и отговор по уточняващи въпроси, свързани с обстоятелствата около предаването на паричните суми по процесния касов ордер, формиращи главницата по изпълнителното основание.

Искането е преклудирано, като не се сочат от въззивника, а и не са налице предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК. Пред първата инстанция обяснения са дали, както представителя на кооперацията, така и управителя на дружеството ответник М.М.. Видно от съдебния протокол от проведеното на 14.05.2025 година съдебно заседание, на управителя на дружеството са задавани, и той е отговарял на въпроси, свързани именно с обстоятелства около момента и начина на предаване на сумите по касовия ордер. Въпросите са идентични с тези, по които е допуснат свидетелят, видно от определение № 454 / 27.03.2025г. / стр.323/ на първоинстанционния съд и по които е дал обяснения в ОСЗ. Оценката и кредитирането на събраните по делото доказателства, в т.ч. и на свидетелските показания, ще се извърши с акта на въззивната инстанция по същество на спора. Доказателственото искане следва да се остави без уважение.

Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция. Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА подадена от ищеца „Геотерм“ АД, представляван от адвокат Л. Б. срещу решение № 275/04.07.2025 година по търг. дело № 308/2024 година на ВОС, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск на ищеца за признаване за установено, че не съществуват вземания на „Онтарио БГ“ ЕООД, ЕИК 203150936, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к.

4

„Дружба“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 7, от ППЗК “Срацимир“, ЕИК 813148949, със седалище и адрес на управление: с. Чернево, община Суворово, обл. Варна, в размер на сумата от 45 661,19 лева, от които 35 000,00 лева представляващи главница по Договор за подпомагане от 30.07.2020г. и РКО № 4/05.09.2020г.; законна лихва в размер на 9 251,47 лв. за периода 09.03.2022 г. - 29.05.2024 г.; 1 409,72 лв. обезщетение за забава, за които е издаден изпълнителен лист по в.т.д. № 569/2023 год. по описа на ВАпС, на основание чл. 464, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за даване на обяснения на М.М., управител на „Онтарио Бг“ ЕООД, на основание чл. 176 ГПК, като преклудирано.

НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 28.01.2026 г. от 13.30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. Варна, 27.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000465 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивнa жалба, подадена от ищеца „Геотерм“ АД, представляван от адвокат Л. Б. срещу решение № 275/04.07.2025 година по търг. дело № 308/2024 година на ВОС. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявения от ищеца отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не съществуват вземания на „Онтарио БГ“ ЕООД, ЕИК 203150936, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 7, от ППЗК “Срацимир“, ЕИК 813148949, със седалище и адрес на управление: с. Чернево, община Суворово, обл. Варна, в размер на сумата от 45 661,19 лева, от които 35 000,00 лева представляващи главница по Договор за подпомагане от 30.07.2020г. и РКО № 4/05.09.2020г.; законна лихва в размер на 9 251,47 лв. за периода 09.03.2022 г. - 29.05.2024 г.; 1 409,72 лв. обезщетение за забава, за които е издаден изпълнителен лист по в.т.д. № 569/2023 год. по описа на ВАпС, на основание чл. 464, ал. 1 ГПК.

По допустимостта на обжалването:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, от надлежно упълномощен процесуален представител, отправена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Въззивната жалба е отправена към решението в неговото отхвърлително произнасяне. Поради 1 неподаването в срок на частна жалба срещу прекратителния диспозитив на решението на първата инстанция, имащ характер на определение, то в тази част съдебният акт е влязъл в законна сила и не е предмет на настоящото произнасяне.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилно и необосновано решение, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и изслушаните експертизи. Въззивникът се легитимира като присъединен кредитор по изпълнително дело № 389/2024 година, на ЧСИ Л.С., образувано по молба на взискател - единия от ответниците – „Онтарио БГ“ ЕООД, срещу длъжника ППЗК „Срацимир“. Твърди се, че вземанията на „Онтарио БГ“ ЕООД по издадения в негова полза изпълнителен лист № 24/20.02.2024 година, не съществуват. Като конкуриращ взискател за ищеца съществува правен интерес от установяване, че между длъжника и привидния кредитор не съществува правоотношение като се атакува привидността на издаденото изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на единия от ответниците. Съществуването на правоотношение между ответниците се оспорва с доводи за липса на водено редовно счетоводство от страна на „Онтарио БГ“ ЕООД; липсва отразяване на вземания, по които длъжник е кооперацията; дружеството не е предоставило въобще процесната сума и акцесорните вземания по нея не са дължими; липсва предаване, съответно приемане на сумите по главницата обективирани в процесния РКО.