Определение № 127 от 18.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Варна, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иичка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев

Д. М. като разгледа докладваното от Д. М. Въззивно частно наказателно дело № 20253100600233 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частна въззивна жалба на адв. К. П. от АК- Добрич, защитник на подс. Д. М. П. , подадена срещу протоколно определение от проведено на 24.01.2025г. разпоредително заседание по НОХД № 2907/2024г., по описа на Районен съд-Варна, 44-ти състав, в частта, с която е приета липса на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт.

В частната жалба сe посочва, че РС-Варна в разпоредително заседание неправилно не е възприел направеното от адв. П. възражение по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 от НПК за допуснати съществени процесуални нарушения, които в жалбата са описани в няколко групи. Твърди се, че обвинителният акт е изготвен в нарушение на чл.246 ал.2 от НПК, тъй като в него не е ясно посочено времето на извършване на инкриминираните деяния. На следващо място се сочи, че нито в акта, нито в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, са индивидуализирани официалните документи, за които се твърди, че са съставени от подсъдимата, както и че липсват ЕГН и/или адреси на лицата, за които се твърди, че са били съставени. Навеждат се доводи, че е налице несъответствие по отношение на времето на извършване на деянието и полагането на подпис на съответните страници на трудовите книжки в текста на предявеното в хода на досъдебното производство обвинение и това, с което подс. П. е предадена на съд с обвинителния акт. В жалбата се твърди още, че в обвинителния акт не се пояснява с кои конкретни доказателства, събрани в хода на разследването, се е достигнало до тази констатация, като е цитирана и част от заключението на изготвена по делото графологична експертиза. Не на последно място се сочи, че предявеното на подс.

П. обвинение е за извършено деяние в качеството й на длъжностно лице, а длъжностна характеристика по делото не е приложена на посоченото в обвинителния акт място, както и сред останалите материали. Липсвали и описаните в обвинителния акт трудови 1 книжки. В заключение се иска обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в тази му част и да бъде постановено ново, с което съдебното производство да бъде прекратено и да бъде върнато делото на прокурора.

След като се запозна с материалите по делото и изложените с частната жалба доводи, въззивната инстанция намери за установено следното:

НОХД № 2907/2024г. по описа на ВРС, 44-ти състав, е образувано въз основа на внесен обвинителен акт против Д. П. за извършени деяния по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.311 ал.1 от НК. Първоначално е било образувано НОХД № 122/2024г. по описа на РС-Генерал Тошево, като след отвод на всички съдии и след произнасяне на ВКС , делото е било изпратено за разглеждане във ВРС.

При проведено на 24.01.2024г. разпоредително заседание защитникът на подс.

П. е направил искане за прекратяване на съдебното производство на основание чл.248 ал.1 т.3 от НПК, тъй като нито в постановлението за привличане като обвиняем, нито в обвинителния акт трудовите книжки са били индивидуализирани по какъвто и да било начин, не е бил посочен ЕГН и / или адрес на лицата, за които са били изготвени, както и било налице несъответствие и неяснота по отношение на това кои листи от копията на трудовите книжки се е твърдяло, че са изготвени от подсъдимата.

С Определение № 5149 в разпоредителното заседание , съдът приел, че посочените от защитата недостатъци на обвинителния акт не съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Макар да е била необходима по-голяма прецизност при описание на инкриминираните документи и лицата, за които са били съставени, то нейната липса не е довела до ограничаване правото на защита на подс.

П..

Въззивната инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционния съд, че не е допуснато съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК сочи, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството и др.

Подс. П. е била привлечена в качеството на обвиняема на 17.04.2024г., като й е било предявено обвинение за деяние по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено в периода от 17.04.2014г. до 25.11.2016г., при условията на продължавано престъпление и в качеството на длъжностно лице и свързано със съставяне на официални документитри броя трудови книжки, издадени на С.Б, М.М и И И., като поставила подписи в тях като работодател на съответните страници, с които удостоверила неверни обстоятелства с цел тези документи да бъдат използвани пред НОИ за доказване на тези обстоятелства.

С обвинителния акт подс. П. е била предадена на съд за две престъпления- по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено в периода от 23.01.2014г. до 20.04.2015г., касаещо съставяне на официални документи- трудови книжки на И И. и С.Б, в които удостоверила неверни обстоятелства , и за престъпление по чл.311 ал.1 от НК, извършено на 25.11.2016г. , свързано със съставяне на официален документ- трудова книжка на М.М, в който удостоверила неверни обстоятелства.

При съпоставка между съдържанието на двете обвинения може да се направи извод, че това в обвинителния акт е конкретизирано като дати на съставяне на документа и страници на трудовите книжки, в които се твърди, че подс. П. е положила подпис и отбелязвания в качеството на работодател. Изложените в обстоятелствената 2 част на акта факти и обстоятелства са съответни на обвиненията в диспозитивната му част. В тях не са въведени нови обстоятелства или твърдения, срещу които подсъдимата да не се е защитавала в хода на досъдебното производство, а е направена конкретизация на относими към предмета на доказване факти. Безспорно е, че нито в хода на досъдебното производство, нито при изготвяне на обвинителния акт са посочени номерата на трудовите книжки, както и че лицата, за които са били издадени , са посочени само с трите си имена. Това обаче по никакъв начин не нарушава правото на защита на подс. П.. Обстоятелството, че официалните документи с удостоверени неверни обстоятелства не фигурират сред веществените доказателства по делото, както е посочено в жалбата, следва да се преценява при постановяване на крайния акт по същество по делото, с който ще бъдат решени въпросите относно авторството на деянието. Към настоящият момент обаче то не може да бъде преценено като съществено процесуално нарушение. Посочването на лицата, за които са издадени трудовите книжки само с трите им имена, също не пречи на тяхното индивидуализиране, доколкото те са били разпитани в качеството на свидетели в хода на досъдебното производство, където тяхната самоличност е била установена недвусмислено и именно те са посочени в списъка за призоваване към обвинителния акт. Безспорно е, че би могло да се желае по-голяма прецизност в работата на разследващите органи и на прокуратурата, но в случая констатираните и от първоинстанционния съд дефицити не водят до ограничаване правото на защита на подсъдимата.

Останалите възражения в жалбата на адв. П. касаят събраните в хода на досъдебното производство доказателства , а съгласно чл.248 ал.4 от НПК в хода на разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. В този смисъл твърдените неточности и неясноти не могат на този етап да бъдат квалифицирани като нарушения на процесуалните правила. Несъответствието на посоченото в обвинителния акт място от досъдебното производство, на което се намира длъжностната характеристика на подс. П. , респективно нейната липса също не съставлява процесуално нарушение, доколкото касае писмено доказателство, което при необходимост би могло да бъде събрано .

Поради изложеното до тук въззивният съдебен състав намира, че в хода на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати твърдените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила. Предявените на подс. П. обвинения са описани от фактическа страна с достатъчна конкретика и пълнота, като съдържат всички съставомерни признаци. В този смисъл не може да се приеме, че правото на подсъдимата да научи в извършването на какви престъпления е обвинена и да организира адекватно защитата си, е било нарушено .

С оглед на това настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, поради което, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от проведено на 24.01.2025г. разпоредително заседание по НОХД № 2907/2024г., по описа на Районен съд-Варна, 3

44-ти състав, в частта, с която е приета липса на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт.

Определението не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4