Решение № 3601 от 25.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3601 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20231110203449 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „********“ АД, ЕИК ****** срещу наказателно постановление № НП - 4 от 31.01.2023 г., издадено от министър на културата, с което за нарушение на чл.179, ал.2 от Закона за културното наследство (ЗКН), вр. чл.21, ал.2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 25 000 лева на основание чл.226а от ЗКН.

В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не се явява представител. Постъпила е молба от адв. Х. М., в която посочва, че поддържа подадената жалба и уточнението, като иска отмяна на издаденото НП. Заявява, че не било ясно описано извършеното нарушение и изпълнителното деяние, не били индивидуализирани конкретните процесни артикули и не било доказано, че е използвано изображението именно на цитираната движима културна ценност.

Претендират се разноски.

Представителят на АНО пледира атакуваното наказателно постановление да 1 бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Заявява, че нарушението било доказано по категоричен начин. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото възнаграждение от другата страна.

Представя писмени бележки.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Софийският районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2022 г. служители на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата, сред които свидетелите Р. Р. и П. Г., извършили проверка за нерегламентирано използване и разпространяване на изображение на движима културна ценност - протоме на П. от село В., с търговска цел.

Проверката била извършена по документи и на място на адрес: ******* в търговски обект на дружеството-жалбоподател „********“ АД.

При проверката било установено, че дружеството-жалбоподател „********“ АД предлагало за продажба дрехи – ризи и тениски, с търговска цел, с изображения на движима археологическа културна ценност, със статут „национално богатство“, а именно протомето на П. от село В.. По този начин се осъществявала дейност по разпространение и използване на изображение на културна ценност, за производство на стоки и дизайнерски решения, с търговска цел. При огледа на място в магазина и от проверката в интернет страницата на „********“ АД: ********* било установено, че имало налични произведени продукти (дрехи) – ризи и тениски с изображение на протомето на П. от село В., част от колекцията „******“.

Протомето на П. от село В. било движима културна ценност, публична държавна собственост. Предметът бил със статут „национално богатство“. Той бил вписан във фондовете на Регионален исторически музей - Р. Предметът бил с много висока научна, художествена и финансова стойност, бил много емблематичен и дори бил част от герба на Община Р., съответно бил лесно разпознаваем и известен в обществото.

От описанията на артикулите и от самото наименование на колекцията „*****“ ставало ясно, че представителите на дружеството били запознати, че са използвани изображения на известни съкровища - движими културни ценности, произхождащи от българските земи. В описанията на артикулите изрично се акцентирало на високата стойност и емблематичното значение на изобразените културни ценности.

При извършена последваща проверка било установено, че между „********“ АД 2 и директора на Регионален исторически музей Р., където се съхранявало протомето на П. от село В., нямало сключен договор за използване на изображения на протомето на П. от село В., съгласно изискванията на чл.179, ал.2 от ЗКН и чл.21, ал.2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение.

Предвид на това проверяващите приели, че дружеството-жалбоподател „********“ АД е създало, разпространявало и използвало изображения на протомето на П. от село В., в рамките на предмета на осъществяваната от дружеството дейност, с търговска цел, а именно за производство и предлагане на стоки (дрехи) и за дизайнерски решения, без да спазва изискванията на чл.179, ал.2 от ЗКН и чл.21, ал.2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г., като не е сключило договор с Регионален исторически музей - Разград.

Срещу „********“ АД бил съставен АУАН № 23 от 09.08.2022 г. за горепосоченото нарушение, което било квалифицирано по чл.179, ал.2 от ЗКН, вр. чл.21, ал.2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което препис от него бил връчен на представляващ дружеството-нарушител, който го подписал без възражения.

АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № НП - 4 от 31.01.2023 г., с което за нарушение на чл.179, ал.2 от Закона за културното наследство (ЗКН), вр. чл.21, ал.2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 25 000 лева на основание чл.226а от ЗКН.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Р. Р. и П. Г., както и от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелите подробно разказват как на процесната дата са посетили магазина на дружеството в *******, където установили, че се предлагали за продажба дрехи – ризи и тениски, с търговска цел, с изображения на движима археологическа културна ценност, със статут „национално богатство“, а именно протомето на П. от село В.. Това било установено не само при проверката на място в търговския обект, но и при проверка в интернет страницата на „********“ АД: *******, където също се предлагали за 3 продажба онлайн продукти (дрехи) – ризи и тениски с изображение на протомето на П. от село В., част от колекцията „*******“. Показанията на двамата свидетели намират пълна подкрепа в приложените по делото цветни изображения на дрехите от каталога на „********“ АД и цветното изображение на протомето на П. от село В., като при извършената от съда визуална съпоставка се констатира, че действително върху дрехите, които са се предлагали за продажба, е изобразено протомето на П. от село В..

В случая, за установяване на обстоятелството, дали върху артикулите, предлагани от дружеството-жалбоподател е била изобразена движима културна ценност, а именно П. от село В., не са необходими някакви специални знания на вещо лице, а е достатъчно единствено визуална съпоставка между изображенията на артикулите, които са представени по делото и изображението на самия П., на който снимка също е приложена по делото. Съдът трябва да извърши единствено визуална съпоставка, която може да направи сам и без специфични знания и умения, т.е. не се касае за изследване на някаква археологическа находка или реплика на оригинала, която да бъде щателно проучвана и разглеждана обстойно от вещо лице със специфични знания и умения. Не е необходимо вещо лице с такива специфични знания да прави визуална съпоставка между две снимки или между снимка и конкретен артикул, за да се отговори на въпроса, дали има съвпадения между двете, т.е. това може да се направи и от самия съд, без да е необходимо лицето, извършващо тази съпоставка, да има специални знания и умения в областта на археологията, изкуството и т.н. Логично е, че ако се гледа детайлно под микроскоп оригиналът на протомето, то няма как да се очаква на изображението върху дрехите да са възпроизведени всички минимални детайли (драскотини, отчупвания и т.н.), тоест тук се касае за визуална съпоставка в общ план, а не за някакво абсолютно детайлно изследване, тъй като категорично ясно е, че няма как да се възпроизведе с щампа върху дреха изцяло детайлно движимата културна ценност. Единствено е нужно визуално да бъдат съпоставени протомето и артикулите, и съответно съдът да констатира, има ли визуално съвпадение между двете. При посочената съпоставка съдът констатира наличие на такова съответствие, което изцяло подкрепя думите на свидетелите очевидци – Р. и Г., които са констатирали артикулите в търговския обект и в интернет страницата на търговеца.

Следователно показанията на свидетелите не само, че не се оборват, а напротив, намират пълна подкрепа в останалия доказателствен материал.

Също така от разпита на свидетелите стана ясно, че между „********“ АД и директора на Регионален исторически музей Р., където се съхранявало протомето на П. от село В., нямало сключен договор за използване на изображения на протомето на П. от село В., съгласно изискванията на чл.179, ал.2 от ЗКН и чл.21, ал.2 от Наредба № Н00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение. Това се потвърждава и от писмените доказателства – писмо от директора на Регионален исторически музей 4

Разград, в което се посочва не само, че такъв договор липсва, но и се потвърждават констатациите на свидетелите и съда, че върху продуктите от снимковия материал е използвано изображение на протомето на П. от село В., което е движима културна ценност и е част от основен фонд в отдел „Археология“ на Регионалния исторически музей – Р., заведен в инвентарната книга под инвентарен номер 1409.

Предвид изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът, с оглед възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира следното от правна страна:

АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл.229, ал.1 от ЗКН, а именно от длъжностно лице – инспектор, каквото се явява свидетелят Р. Р.. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушената законова разпоредба. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представляващ дружеството-жалбоподател. НП е издадено от компетентен за това орган съгласно чл.229, ал.2 от ЗКН – министър на културата, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на нарушението, а наказателното постановление е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.