Решение № 9559 от 20.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9559 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110140986 по описа за 2025 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането .

Образувано е по искова молба, подадена от И. В. Т. и В. В. П., с която е предявен срещу ответниците Т. В. К. и К. В. К. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ №12 /дванадесет/, находящ се на 1-ви /първи/ етаж, вход „Б“ в сградата на ЖСК „СТРАЖ“, блок № 44А на улица „З.П.“ 10-12, м.

„С.р.“ в град София, състоящ се от една стая, дневна, кухня, баня - клозет, антре, два балкона, с обща площ от 64.31 кв.м., при съседи на апартамента: изток - улица „З.П.“, запад - стълбище, север - апартамент №11 /единадесет/ собственост на К.П.И. и С.К.П., юг апартамент №13 /тринадесет/ собственост на С.Г.Г., заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 /десет/, с обща площ от 2.68 /две цяло шестдесет и осем стотни/ квадратни метра, при съседи: изток – коридор на мазетата, запад - общо мазе и мазе №9 /девет/ собственост на Л.С.Д., север - коридор на мазетата, юг - мазе №9 собственост на Л.С.Д., заедно с принадлежащите му 2.756% / две цяло седемстотин петдесет и шест хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавното място, съставляващо имоти с планоснимачни №184 / сто осемдесет и четири/, №185 /сто осемдесет и пет/, №215 /двеста и петнадесет/, квартал №60 / шестдесет/, м. „С.р." по плана на гр. София, при съседи на дворното място: изток - улица „З.П.“, запад – двор на сградата, север - двор на сградата, юг двор в съседство с блок № 17 /седемнадесет/ м. „С.р.“, съгласно документ за собственост Нотариален акт №8, том XXXV, дело №5526 от 28.12.1983г. на Първи нотариус при Софийски районен съд, който недвижим имот, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура №15-1120741 от 05.07.2025г. представлява самостоятелен 1 обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед РД-18-4 от 09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния “Подуяне", п.к. 1000, ж.к. обект: „***, изграден в сграда с идентификатор *** с предназначение:

Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи: 5, разположена в поземлен имот, с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище - апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, площ на самостоятелния обект: 64.31 кв.м. /шестдесет и четири цяло и тридесет и една стотни квадратни метра/, с прилежащи части: зимнично помещение № 10 /десет/ от 2,68 /две цяло шестдесет и осем/ кв.м. и 2.756% ид. ч. от общите части на сградата, ниво: 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта ***, ***, над обекта - ***, при квоти както следва:

- 3/16 ид.ч. за И. В. Т.;

- 3/16 ид.ч. за В. В. П.;

- 5/16 ид.ч. за Т. В. К.;

- 5/16 ид.ч. за К. В. К.;

Ищците излагат твърдения, че съсобствеността върху процесния недвижим имот е възникнала в резултат на последователно наследствено правоприемство, като имотът е придобит през 1983 г. в режим на СИО от Т.И.

К. и М.С. К.а.

Сочат, че след смъртта на М.С. К.а на 07.03.1985 г. и прекратяване на съпружеската общност, нейната идеална част от СИО преминава към преживелия съпруг Т. К. и сина им В. Т.ов К., при което Т. К. става собственик на 3/4 ид.ч., а В. К. – на 1/4 ид.ч.

Сочат, че през 2007 г. Т. К. е сключил граждански брак с Я.М.М..

Сочат, че Т. К. в починал през 2011 г., като неговият дял се е разпределил между втората му съпругата Я.М. и сина му В. К., в резултат на което Я.М. придобива 3/8 ид.ч., а делът на В. К. се изменя на 5/8 ид.ч.

Поясняват още, че Я.М. умира през 2018 г., при което нейните 3/8 ид.ч. преминават към ищците като нейни дъщери и наследници по закон, в резултат на което всяка от тях получава по 3/16 ид.ч., като делът на В. К., посочен със същия знаменател, се равнява на 10/16 ид.ч.

Сочат, че В. К. умира през 2024 г., като неговите 10/16 ид.ч. се наследяват от синовете му Т. В. К. и К. В. К., ответници по делото, които придобиват по 5/16 ид.ч. всеки. По този начин се формират окончателните дялове в съсобствеността върху процесния недвижим имот.

Отправят искане за постановяване на решение за допускане до делба на процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Т. В. К. и К. В. К. подават общ 2 отговор на исковата молба, като излагат твърдения, че искът за делба е изцяло неоснователен, тъй като съсобственост между страните не е налице.

Сочат, че през 1999 г. техният баща В. К. е установил самостоятелно владение върху процесния недвижим имот по съглашение с неговия баща - Т.

К., собственик на имота към онзи момент, който доброволно е преустановил собственото си владение върху имота. Твърдят, че Т. К. многократно е изразявал волята апартаментът да се ползва от сина му В..

Поддържат твърдението, че В. К. установява владение върху апартамента, като заживява в него със семейството си и заедно с тях владее имота непрекъснато, явно, необезпокоявано, със знанието и без противопоставянето на собственика – неговият баща Т. К..

Сочат, че В. К. е изразявал намерението си за своене на целия имот, като е извършвал мащабни ремонтни дейности в него – смяна на дограма, шпакловка, полагане на настилки и подмяна на инсталации, като е заплащал лично и със собствени средства всички консумативни разходи и данъци.

Уточняват, че това владение В. К. осъществявал трайно и необезпокоявано до смъртта си през 2024 г., като е манифестирал външно намерението си за своене както по отношение на баща си Т. К., така и по отношение на втората му съпруга Я.М. и нейните дъщери – ищци по спора. С оглед на това, счита, че с изтичането на 10 години упражнявано давностно владение, още през 2009 г., е придобил имота по давност.

В тази връзка твърдят, че към момента на смъртта на Т. К. през 2011 г. и на втората му съпруга Я.М. през 2018 г., процесният апартамент не е бил част от имуществото им и техните наследници не са получили права върху него.

В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че е налице съсобственост, ответниците оспорват размерите на твърдените от ищците делбени квоти.

Сочат, че в приложимия към брака на Т. и М. К.и Семеен кодекс (от 1968 г.), при смърт на съпруг, преживелият съпруг не получава дял от частта на починалия в СИО, ако наследява заедно с децата. На това основание поддържат, че след смъртта на първата съпруга на Т. К. – М. К.а, на 07.03.1985 г., нейната 1/2 ид.ч. от имота е преминала изцяло към сина им В. К., а неговият баща Т. е останал собственик само на 1/2 ид.ч. от процесния имот.

С оглед на това поддържат, че в случай, че имотът се допусне до делба, квоти на съделителите следва да се определят както следва:

3/8 ид.ч. за Т. В. К.;

3/8 ид.ч. за К. В. К.;

1/8 ид.ч. за И. В. Т.;

1/8 ид.ч. за В. В. Т..

Молят съдът да отхвърли предявения от ищците иск за делба на процесния недвижим имот, като приеме, че същият е придобит по давност от В. К., респективно – негови собственици по силата на наследственото правоприемство са синовете му – ответници по спора.

3

В условията на евентуалност, молят съдът да допусне делба на процесния имот при твърдените от тях делбени квоти.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на недвижим имот, срещу който ответниците, по реда на чл. 342 ГПК, са навели правоизключващо възражение за придобиване на имота от техния наследодател в резултат на упражнявано в период повече от десет години давностно владение.

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи наличието на съсобственост между страните върху годен обект на делба /какъвто безспорно е процесният апартамент/.

Относно възникването на право собственост върху процесния имот:

Не е спорно между страните, а и се установява се от представения по делото /л. 9/ Нотариален акт за собственост върху жилище /апартамент/, построено върху държавно дворно място № 8, том XXXV , дело № 5526/1983 г., че н а 28.12.1983 г. Т.И. К. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Установява се от представения по делото акт за граждански брак /л. 54/, че към датата на закупуване на имота, Т. К. се е намирал в граждански брак с М.С. Стамова, сключен на 11.11.1964 г.

С придобиването на посочения недвижим имот по време на брака, в полза на съпрузите, на основание чл. 13, ал. 1, вр. чл. 103 от преходните и заключителни разпоредби на СК от 1968 г. /отм./ - действал към момента на придобиване на имота, е възникнала бездялова съпружеска имуществена общност.

Не е спорно по делото, че същата е прекратена със смъртта на съпругата, настъпила на 07.03.1985 г. /т.е. преди влизане в сила на СК от 1985 г./, видно от представеното по делото удостоверение за наследници /л. 15/.

След смъртта на М. Стамова съпругът й Т.И. К. е получил своята 1/2 ид.ч. от прекратената имуществена общност, а останалата 1/2 ид.ч. е наследена само от детето й – В. Т.ов К., съгласно предвиденото изключение в действащия към момента на настъпване на смъртта чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г.

(отм.) и чл. 5, ал. 1 ЗН.

Установява се от представения Акт за граждански брак № 274 /л. 14/, че на 12.12.2007 г. Т.И. К. е сключил нов брак с Я.М.М..

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници /л. 17/, че Т. К. е починал на 13.06.2011 г., като е оставил за наследници по закон преживялата си втора съпруга – Я.М., и сина си от първия брак – В. К., всеки от които, на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН, наследява по 1/2 ид.част от притежаваната от Т. К. 1/2 ид.част от имота.

Така Я.М. придобива собствеността върху 1/4 ид.част от имота, а В. К.

4

– върху общо 3/4 ид.части от имота.

Установява се на следващо място по делото, че Я.М. е починала на 27.11.2018 г., като вдовица, като е оставила за наследници по закон двете си дъщери /ищци по делото/ - В. В. П. и И. В. Т., всяка от които е наследила по ½ от притежаваната от майка им част от имота, т.е. всяка е придобила собствеността върху 1/8 ид.част от апартамента.

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, че В. Т.ов К. е починал като разведен на 28.09.2024 г., като е оставил за наследници по закон синовете си /ответници по спора/ - Т. В. К. и К. В. К., всеки от които е наследил по ½ ид.част от притежаваните от наследодателя им части от имота, т.е. всеки е придобил собствеността върху 3/8 ид.части от апартамента.

Спорен между страните е въпросът относно наличието на съсобственост между тях, възникнала въз основа на гореописаните последователни наследствени правоприемства, с оглед наведеното от ответниците възражение за придобиване на процесния имот по давност още от техния праводател – В. К..

По направеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност, съдът намира следното:

Твърди се в исковата молба, че по силата на постигната приживе договорка между Т. К. и сина му В. К., бащата доброволно предал владението върху притежаваните от него идеални части от имота на сина си още през 1999 г., като това владение е било спокойно, явно и непрекъснато упражнявано до смъртта на В. К. през 2024 г.

С оглед на това се сочи, че в резултат на упражняваното давностно владение В. К. е придобил собствеността върху имота с изтичането на 10годишния законов срок – т.е. през 2009 г., поради което не е бил част от наследството на Т. К., респективно - не е наследен от втората му съпруга, а след това и от дъщерите й – ищци по спора.