Решение № 26 от 16.05.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Шумен, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20213600900115 по описа за 2021 година

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Т. К. Т., ЕГН**********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител В. В. К., ЕГН ********** и двамата от с. ...., общ. Върбица, обл. Шумен, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Христо Белчев” №2, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н.Н. Д. против ЗД Бул инс” АД, ЕИК-831830482, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87, като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищеца сочи, че на 28.05.2021 г. около 16:50 часа на път SHU 1040, км 6+700 л.а. „Мерцедес Ц 180“, рег. №.... управляван от неправоспособния водач М. АХМ. М., поради движение несъобразено с релефа и пътните условия загубил контрол върху автомобила и навлязъл вляво извън пътя и самокатастрофирал в крайпътно дърво. При ПТП били причинени телесни увреждания на ищеца в производството Т. К. Т., който пътувал в л.а., изразяващи се в загуба на съзнание, изкълчване на бедрото, счупване на ацетабулума, натъртвания и охлузвания по тялото.

Пострадалия по спешност бил приет в МБАЛ Шумен, където претърпял операция на 28.05.2021 г. при която е извършено открито наместване на дислокация на тазобедрена става и е поставена директна скелетна екстензия. В МБАЛ Шумен пострадалият престоял до 02.06.2021 г., а след това бил преместен в МБАЛ Св. Пантелеймон Плевен, където престоял до 08.06.2021 г. за поставяне на имплант в крака. Наложило се закупуване на имплант за фиксацията на стойност от 340 лв., 600 лв. допълнителни медицински разходи по повод операцията, 235 лв. за закупуване на вещи за задоволяване на ежедневни нужди или общо били направени имуществени разходи от 1175 лв. сочи се, че и към момента на подаване на ИМ лечението и рехабилитацията на ищеца продължават. Твърди, че доказана вина за ПТП има водачът М. АХМ. М.. Сочи, че към момента по повод ПТП се води ДП №159/2021 г. по описа на РУ Велики Преслав. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП по отношение 1 на процесният л.а. е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със дружеството ответник – ЗД „Бул инс“ АД. Твърди, че ищецът има основание да претендира пряко от ответника, във връзка с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, 1 обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП. Сочи, че още на 01.07.2021 г. представил на ответника застрахователна претенция, придружена от налични към момента доказателства във връзка с щетите. На 07.07.2021 г. от страна на застрахователя бил представен отговор на претенцията, като последния сочил, че следва да бъдат представени още документи, за които ищеца сочи, че към онзи момент не били изготвени. Намира, че по този начин застрахователят обективирал отказ да изплати щетата. Намира, че този отказ е неправилен, както и че исканите от застрахователното дружество документи са изискани в разрез с нормата на чл.106, ал.5 от КЗ. Намира, че липсата на банкова сметка, както и други документи не е пречка пред застрахователя да разгледа претенцията по същество и да определи застрахователно обезщетение. Излага подробни мотиви, подкрепени с примери от съдебната практика касателно задължението на застрахователя за заплащане на лихва, като се позовава на съответните текстове от КЗ – чл.405, чл.409, чл.497 и др., както и цитира съответна практика. По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди сочи, че при престоят си в двете лечебни заведения ищецът не само не можел да се обслужва сам, което налагало да бъде придружаван от майка му, но и бил толкова стресиран, че не можел да остане сам дори за няколко минути. Освен това вследствие на травмите и особено при престоя в болничните заведения ищецът търпял изключително силни физически болки вследствие на претърпените травми и последвалите оперативни интервенции. Неудобствата се допълвали и от това, че поради характера на травмите ищецът бил напълно имобилизиран, както при престоя си в болничните заведения, така и дълго време след това при домашното си лечение. Необходимостта да е в легнало положение довела до това, че ищеца не можел да ходи на училище, нито да участва в дистанционното обучение, тъй като се налагало да лежи през цялото време. Така се стигнало до това същия да премине на индивидуален план на обучение, за да завърши 9 клас. Сочи, че инцидента коренно променил битието на ищеца. Той не можел да излиза да се вижда с приятели. Налагало се да ползва патерици, което го затруднявало и той се срамувал да излиза навън. Лишел бил от възможността да играе футбол, което било негова страст. Намира, че увредите от ПТП предизвикали влошаване на способността ищеца да говори български език, който преди това говорел добре. Сочи, че като последствие от ПТП за ищеца настъпила остра психотравма, чувствал се зле, бил потиснат, бил затворен в себе си, изпитвал постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загубил апетита си, страдал от безсъние, сънувал кошмари, трудно се концентрирал, бил разсеян, раздразнителен, самовглъбен. Често неволево си припомнял ПТП и това водело до треперене, сърцебиене главоболие, световъртеж, потене и трудно изпълнение на ежедневните задължения на лицето. Сочи, че ищеца бил тревожен и тази тревожност се засилвала при качване в л.а. При оценка от специалист психолог било дадено заключение, че ищеца имал остра стресова реакция – като душевно разстройство в дните след ПТП. Изживяванията се протрахирали във времето, като към момента психологическият му профил се описвал с „разстройство в адаптацията“. Твърди, че 2 подобни страдания продължават до около 6 месеца, но е възможно състоянието да се влоши до протрахирана депресивна реакция с период на отзвучаване от 2 години. Било задължително проследяването на състоянието предвид младата възраст на лицето. Във 2 връзка с водещата поставена диагноза - „разстройство в адаптацията“ на лицето били предписани билкови и хранителни добавки с успокояващо действие, които ако не били постигали резултат до 7 дни се налагало посещение при лекар. Във връзка с това състояние било препоръчано посещение при лекар от 4 пъти месечно. Било дадено заключение и за наличие на „невротична депресия“. Намира, че в резултат от ПТП за ищеца настъпили следните преки и косвени ефекти в социалното и емоционалното му функциониране: занижена самооценка, провокирана социална изолация, усещане за дистанцираност и самота, усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, усещане за унижение, срам и неспособност за справяне, остатъчно напрежение при излизане с връстници, въздържане от свободно опериране в пространството, притеснение от използване на автомобил. Намира, е тези неимуществени вреди биха получили справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Предвид гореизложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, законна лихва върху присъдените като главници суми от 01.07.2021 г. – датата на уведомяване на ответника до окончателното им погасяване, законна лихва върху присъдените като главница суми и сумите за лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ от 07.07.2021 г. – датата на отказа на застрахователя да изплати претендираното обезщетение до окончателното погасяване на вземането; 1 175 лв. – обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, законна лихва върху присъдените като главници суми от 01.07.2021 г. – датата на уведомяване на ответника до окончателното им погасяване, законна лихва върху присъдените като главница суми и сумите за лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ от 07.07.2021 г. – датата на отказа на застрахователя да изплати претендираното обезщетение до окончателното погасяване на вземането. Моли да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски за образуване и водене на производството.

От страна на ответника ЗД „Бул инс“ АД е депозиран отговор на исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се твърди, че исковите претенции са неоснователни поради обстоятелството, че ПТП-то е причинено от водач, който не е собственик на автомобила, по отношение на който е налице застраховка ГО. Намира, че следва да се вземе предвид нормата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ. Твърди, че в настоящият случай липсва деликт.

Твърди, че не се установява механизма на настъпване на ПТП по този начин не може да се прецени кое е виновното лице, а предвид това не може да се приложи чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Оспорва наличието на противоправност на деянието и вина в поведението на водача на л.а. твърди, че събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Твърди, че оспорва, че вина за ПТП има само водача М. АХМ. М., като сочи, че пострадалият се е качил в л.а. при знание на обстоятелството, че водача е неправоспособен. Намира, че ЗД не е станало причина за завеждане на производството, тъй като не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение. Твърди, че не са спазени изискванията на чл.496 и чл.498, 3 ал.3 от КЗ. По този начин не е дадена възможност на ЗД да изрази позиция и същото не е изпаднало в забава. Намира, че ищеца е поставил дружество в невъзможност да определи размер на обезщетението и да го изплати. Намира, че предвид това ответникът не е поставен в забава и това предопределя момента от който може да се претендира лихва. Намира, че не е спазена процедурата по чл.380 от КЗ, както и други такива имащи отношение към отговорността на ответника. Намира, че не са налице предпоставките по чл.300 от ГПК.

Сочи, че към момента е налице неприключило наказателно производство във връзка с ПТП.

Намира, че по отношение на настъпилият вреден резултат е налице съпричиняване от страна на ищеца във връзка с посоченото, че същият се е качил в л.а. управляван от неправоспособен водач. Оспорва настъпването на вредите, както и причинно[1]следствената връзка на противоправното поведение и вредите. Намира, че претендираното 4 обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителната вреда, а също не се установява от представените доказателства. Същото не е в съответствие с общото законово изискване за справедливост, залегнало в чл.52 от ЗЗД. Намира, че претендираното като обезщетение за настъпилите неимуществени вреди е в прекомерно завишен размер. Акцентира върху обезщетителната, а не санкционираща функция на обезщетенията за настъпили вреди.

Намира, че са налице предпоставки за намаляване на дължимите за неимуществени вреди суми по сравнение с претенцията в ИМ. Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани, както и на ответника да бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Моли производството да бъде спряно до приключване на започналото против водача на лекия автомобил наказателно производство.

От страна на ищеца не е подадена допълнителна ИМ .

В съдебно заседание ищеца не се явява за него се явява адвокат – пълномощник – П.С. от АК - София. За ответникът се явява адвокат И.Т. от АК – Шумен. Третото лице помагач на страната на ответника М. АХМ. М. не се явява и не изпраща представител.

Третото лице - помагач на страната на ответника С.С.С. се явява Така предявените претенции са процесуално допустими.

Разгледани по същество същите са частично основателни.

Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран със субективно съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от страна на пострадалият вследствие на ПТП ищец - Т. К. Т., ЕГН**********, като пряк иск по реда на чл.493, ал.1 от КЗ, предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченитe искове са предявени против застрахователя и са придружени с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от 4 ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност. С част от твърденията си ответникът изцяло оспорва основанието и размера на обезщетението, тъй като твърди, че не са се осъществили изцяло неговите елементи – сочи, че няма деликт, че не е установен механизма на вредоносното деяние, твърди, че не е налице вина у причинилия ПТП водач, твърди, че събитието е случайно. Не оспорва, че причинилото ПТП МПС – л.а. „Мерцедес Ц 180“, рег. №.... има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните.