Разпореждане № 64362 от 02.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 64362 гр. София, 02.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110123253 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. 415, ал.1 т.1 ГПК (установителен иск при подадено възражение по чл.414 ГПК) Производството е образувано по искова молба с вх. №

130875/19.04.2024 г., с дата на подаване от 18.02.2014 г. от „----“ ЕООД, ЕИК -----, гр. --- срещу С. В. Р., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „------- III“, -, с която се предявени обективно съединени установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. 415, ал.1 т.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК , с който да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 139.39 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит 30041718246

2. чл.422 вр. 415, ал.1 т.2 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. 86 ЗЗД, с който да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 297.33 лева, представляваща законна лихва за периода от 04.08.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост) до 21.12.2023 г.

3. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 22.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4062/01.02.2024 г. по ч. гр. д. № 71211 /2024 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 30041718246 от 06.01.2020 г. при следните параметри: главница – 1700 лева, срок на заема – 36 месеца, размер на вноска – 82.78 лева,, ГПР – 48.60 %, ГЛП – 41.00 % лева, лихвен процент на ден – 0.11 %, като общото задължение било 2980.20 лева. Към договора имало закупен пакет от допълнителни услуги – Фаст в размер на 340.00 лева, 1

Флекси – 986.00 лева, а размерът на вноската по този пакет бил в размер 36.83 лева. Общото задължението, което ответникът е следвало да върне е размер на 4306.20 лева, общият размер на вноската 119.61 лева, а датата на погасяване е 15 ден от месеца.

Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора. Излага факти, че на няколко пъти ответникът е сключил анекс за промяна на погасителния план. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне кредита и ответникът е изпаднал в забава. Излага се факти, че ищецът е обявил предсрочна изискуемост на кредита на 04.08.2021 г.

Посочва, че за сумите е образувано заповедно производство, на което въз основа на указания на съда е предявен настоящия иск.

Моли съда да уважи изцяло предявените искове, като постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи процесните суми на ищеца.

Посочва банкова сметка, на която да бъде заплатена сумата: ---- АД, IBAN: BG94 BPBI -----; -- АД с IBAN: BG BUIN -----.

Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Моли съда служебно да приложи ч.гр.д. № 71211/2023 г. на СРС.

Представя и моли да се приемат следните доказателства: 1. Договор за потребителски кредит № 30041718246; 2. Общи условия на „----” ЕООД към Договор за потребителски кредит № 30041718246; 3. Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 30041718246; 4. Искане за отпускане на потребителски кредит;

5. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; 6. Анекс 1 към Договор за потребителски кредит № 30041718246; 7. Анекс 2 към Договор за потребителски кредит № 30041718246; 8. Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски; 9. Удостоверение за актуално състояние на ---- ЕООД; 10. Платежно нареждане за заплатена държавна такса по сметката на Софийски районен съд; 11. Пълномощно ; 12. Препис от исковата молба и доказателствата за ответника

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 71211/2023 г.

Заповедният съд е издал Заповед № 4062 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.02.2024 г.. Заповедта е връчена на длъжника на 18.02.2024 г. (л.33 от заповедното дело), поради което едномесечният срок изтича на 18.03.2024 т. На 07.03.2024 г. е постъпило възражение по чл.414 ГПК (л.34 от заповедното дело), което е в срока. Разпореждането за предявяване на искова молба е връчено на 18.03.2024 г. (л.38 от заповедното дело), поради което срокът изтича на 18.04.2024 г. На същата дата е постъпила искова молба и са представени доказателства, че е предявена. Ето 2 защо съдът приема, че производството е допустимо.

В заповедното производство е издадена заповед за сумите от:

500.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане, начислени на 14.10.2020 – дата на изпадане на забава по-голяма от 14 дни

За тази сума не е предявен иск. Следователно, на основание чл.415, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение следва да се обезсили в този част и производството по заповедното дело да се прекрати. Длъжникът, тъй като е претендирал разноски, следва да му бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.3-4 ГПК. Това произнасяне следва да бъде осъществено в заповедното дело.

По представителната власт

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът на този етап на се представлява.

По държавната такса

Изковете са на обща стойност 1 436.72 лева, което е над 1250.00 лева, поради което разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Ето защо не може да се събере една минимална държавна такса върху всеки защитаван интерес. В производството се защитават два интереса – главница и мораторна лихва. Върху всеки интерес – иск, се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК. Държавната такса е в размер на 100.00 лева. Редуцирана по чл.415, ал. 4 ГПК (38.73 – л. 14 от заповедното дело ) дължимата държавна такса е в размер на 61.27 лева. По делото е представен документ за държавна такса в размер на 28.73 лева (л. 21 от делото). Следователно липсва такса в размер на разликата от 28.73 лева до 61.27 лева, а именно 32.54 лева. Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ

Съдът приема, че на този етап исковата молба е нередовна.

На първо място, не е ясно законната лихва от 22.12.2023 г. върху кои суми се претендира – дали върху всички главница и мораторна лихва или само върху едно от тях.. Ето защо ищецът следва да го уточни.

Второ, липсва документ по чл.128, т.2 ГПК. Липсва документ по чл.128, т.3 ГПК. Следва да се дадат указания на ищеца да представи преписите или да внесе държавна такса в размер на 5.90 лева. Всички документи ищецът ги е представил по електронен път, като едни файл фигурира два пъти, като вторият файл е с имено препис. Това, че фалът е озаглавен препис, не означава, че е представен препис по чл.128, т.3 и 102з ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че искова молба с вх. № 130681/19.04.2024 г., следва да се остави без движение, като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 и чл.128, т.2-3 ГПК, като се укаже 3 на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, както и в същия срок да представи доказателства за това, с препис за противната страна, следва да отстраните нередовностите на исковата молба, както следва:

1. на основание чл.127, ал.1 т.4 ГПК да посочи върху коя или кои суми претендира законна лихва от 22.12.2023 г.

2. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена държавна такса в размер на 32.54 лева по сметка на СРС. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

4. ако не внесе цялата сума да посочи за кои от исковете внася таксата;

5. на основание чл.128, т.3 ГПК да предостави препис от исковата молба ведно с приложенията към нея за противната страна или да внесе държавна такса по сметка на СРС в размер на 5.90 лева за преписи, на основание чл.102з, ал.3 ГПК

Следва да се укаже на ищеца, че ако не отстрани в срок нередовностите на исковата молба, същата ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Едва след отстраняване на нередовности, следва да се изпълни процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.

При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а 4

ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 130681 /19.04.2024 г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 и чл.128, т.23 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, както и в същия срок да представи доказателства за това, с препис за противната страна, следва да отстраните нередовностите на исковата молба, както следва:

1. на основание чл.127, ал.1 т.4 ГПК да посочи върху коя или кои суми претендира законна лихва от 22.12.2023 г.

2. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена държавна такса в размер на 32.54 лева по сметка на СРС. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

4. ако не внесе цялата сума да посочи за кои от исковете внася таксата;

5. на основание чл.128, т.3 ГПК да предостави препис от исковата молба ведно с приложенията към нея за противната страна или да внесе държавна такса по сметка на СРС в размер на 5.90 лева за преписи, на основание чл.102з, ал.3 ГПК

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.