Решение № 5371 от 12.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5371 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря З.А.Ш като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110209900 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-008032 от 17.04.2024 г., издадено от Г.Б – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на И. Х. Д., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от същия закон, на Д. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева;

2. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на Д., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че фактическата обстановка, приета от АНО, не отговаря на действителната такава. Оспорва обстоятелството, че той лично е шофирал автомобила. Твърди се неправилно приложение на нормите на материалното право и се иска отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Същият поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Иска да бъде отменено НП.

1

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взима становище по жалбата като представя писмени бележки.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 07.04.2024 г., около 06:00 ч., жалбоподателят заедно с неговия брат – свидетелят М. Д. предприели пътуване в гр. София, по ул. „И.ица Данчева“, с посока на движение от бул. „Ал. Пушкин“ към Панорамен път, с лек автомобил „Хюндай Матрикс“, с рег. № ****, собственост на трето лице.

Водач на лекия автомобил бил свидетелят Д., а на предна дясна седалка се возил жалбоподателят. Водачът се движил с несъобразена с релефа на местността скорост, изпуснал поради тази причина управлението на посоченото МПС, поради което самокатастрофирал в паркирани на пътното платно леки автомобили, намиращ се в ляво от пътното платно.

По сигнал на тел. 112 пристигнали полицейските служители С. С. и К. П..

Свидетелят С. установил на място свидетелят Д., който седял до управлявания от него лек автомобил. След около 10 – 15 мин се появил жалбоподателят.

Малко след това се дошъл мъж с бяла риза и черни панталони – свидетелят Й., който заявил, че работи в заведението, находящо се на процесното място и е свидетел на случилото се. Същият казал на полицейските служители, че лично и непосредствено възприел, че всъщност водач на лекия автомобил бил именно жалбоподателят. На място дошла и свидетелката З.. На база на твърденията на свидетелят – очевидец, С. съставил АУАН на жалбоподателя, с който му било вменено извършването на две нарушения на ЗДвП – на чл. 20, ал. 2 и на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на санкционирания субект веднага след съставянето му, а той го подписал с възражения.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-4332-008032 от 17.04.2024 г., издадено от Г.Б – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на И. Х. Д., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 2 от същия закон, на Д. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева;

2. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на Д., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели С. М. С., М. Х. Д., К. П. Й. и Б. О. З. (частично) и въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на нарушенията, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното им установяване.

Тук е мястото да се посочи, че нарушенията са описани по пълен и достатъчен начин за да може наказаният субект да разбере в извършването на какви нарушения е обвинен и защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на наказателното постановление.

Основният спорен момент по делото е дали жалбоподателят Д. е лицето, което е управлявало процесното МПС. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, поради следните съображения:

Съдът намира, че съществено значение имат показанията на свидетелят С. С. – актосъставител, който макар да не е пряк свидетел на причиняването на ПТП, подробно и последователно описва установеното от него на процесната дата и място. В показанията си, свидетелят е категоричен, че на място бил единствено свидетелят М. Д., като го описва и по външност. Със същата категоричност заявяват, че жалбоподателят е дошъл по – късно /10 – 15 минути/, като твърди, че двамата не си приличат визуално и не би могъл да ги 3 обърка. Единствено свидетелят е колеблив относно обстоятелството по какъв начин жалбоподателят се е появил - слязъл от друга кола или по друг начин.

Свидетелят заявява, че е съставил акта на база твърденията на свидетелят Й., който бил очевидец на инцидента.

Показанията на този свидетел съдът кредитира изцяло последователни, незаинтересовани, логични и непротиворечиви. като

Показанията на свидетелката З., съдът кредитира единствено в частта за настъпилото ПТП, но не и за извършителя на същото. Това е така, защото показанията на свидетелката са изключително колебливи и вътрешно противоречиви. На първо място, в разпита си в открито съдебно заседание на 15.10.2024г. свидетелката не е категорична, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, причинил ПТП „Мисля, че беше господина /сочи жалбоподателя/, но не съм сигурна.“ След това в пълно противоречие с твърденията на свидетелят С., З. съобщава, че братът на жалбоподателят е дошъл по – късно с такси. Единствено по отношение на факта, че „виновният господин“ е бил с лека брада намират упора в показанията на актосъставителя.

Показанията й противоречат и на формалната логика. Тя твърди, че е потърпевша от настъпилото ПТП, но едва след час от реализирането му отишла на мястото на извършването му, когато вече бил пристигнал екип на СДВР, съответно присъствали и други лица, в т.ч. и свидетелят Й. и жалбоподателят.

Съдът не следва да обсъжда показанията на свидетеля Й., за който се твърди да е очевидец, доколкото при разпита си свидетелят твърди, че не си спомня нещо, не познава жалбоподателя и няма спомен да го е виждал някога.

Не следва да се взима предвид дадените от него сведения от 07.04.2024г., тъй като същите нямат доказателствена стойност в настоящето производство.

Показанията на свидетелят М. Д. съдът прецени през призмата на наличие на родствена връзка между него и жалбоподателят и евентуалната му заинтересованост. Независимо от това, съдът кредитира показанията му в частта, в която се твърди, че именно той е управлявал процесния автомобил, доколкото намират подкрепа в изложеното от свидетеля С., че именно свидетелят Д. се е намирал на процесното място при пристигане на полицейските служители, а едва в последствие по неустановен начин е дошъл жалбоподателя.

4

Поради горното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, а отговорността му не следва да се базира на предположения.

При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено. Доколкото жалбоподателят не е претендирал разноски, а и такива не са направени, то и не се следват.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НП № 24-4332-008032 от 17.04.2024 г., издадено от Г.Б – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на снование чл. 53 от ЗАНН, на И. Х. Д., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от същия закон, на Д. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева;

2. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на Д., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5