Решение № 1072 от 11.09.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2644/2026
- Вид
- Решение № 1072
- Подписан
- 11.09.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- Мария Бончева
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1072 гр. Варна, 11.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110202644 по описа за 2026 година
Производството е образувано по жалба В. Р. Й. против НП №26-0442000395/2026г. на Началник сектор в РУ 4 при ОД МВР Варна, с което на В. Р.
Й. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 511,29 евро/1000 лева/ на основание чл.177 ал.4 т.2 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, не се представлява, изпраща се становище.
Въззиваемата страна редовно призована не се представлява, но е изразила становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган, на 07.04.2026. в село С*** О*** по ул. А*** управлявал товарен автомобил марка Скания Р 500 с рег. № *** собственост на фирма Т*** ООД. Катно водачът извършвал превоз на насипен товар -каменно брашно и не е поставил наличното платнище, като е допуснал насипния товар да не е подходящо обезопасен. Съгласно елемент 1
20.5.2 от ПР1 към чл.9 ал.4 от Наредба 7 от 2018г.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен органсъгласно заповед № I-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията на свидетелят Г. В*** -очевидец на нарушението. Събраните гласни доказателства са непротиворечиви и с тях се установява фактическата обстановка в пълнота.
Съдът не кредитира показанията на допуснатия свидетел С. С***.
Показанията на същия са нелогични и противоречат на фактическата обстановка установена посредством другите събрани гласни и писмени доказателства.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът бил надлежно предявен и подписан от въззивника без възражения като последният получил и екземпляр от акта. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и въз основа на него, било издадено атакуваното НП. В Него АНО приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя и на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДП наложил на въззивника административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както и от приобщените съобразно чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от свидетелите е присъствал при установяване на нарушението и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Гласните доказателства следва да се кредитират и доколкото 2 показанията на разпитаните им са непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока за обжалване и е приета от съда за разглеждане. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално правна норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирана.
Както АУАН, така и НП съдържат императивно изискуемите реквизити, предвидени в нормите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , вкл. надлежно описание на нарушението, което е ясно и недвусмислено, поради което доводите в този смисъл са необосновани.
Посочен е и приложимия материален закон, като в случая цитираната правна норма на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДП съдържа едновременно, както дължимо правило за поведение, така и санкцията за неизпълнение на предписанието в същата. В съдържанието на НП е цитирана и разпоредбата от подзаконовия нормативен акт, който съдържа правилата за укрепване на товари при извършвания превоз, с което е гарантирано правото на защита на въззивника, доколкото на същия е предоставена необходимата информация за извършването на какво по вид нарушение е ангажирана отговорността му. В контекста на изложеното по-горе съдът счете за неоснователно възражението на въззивника в жалбата за липса на описание на нарушението. За да се гарантира правото на защита на наказаното лице, в АУАН и НП следва да бъдат посочени фактите, относими към съставомерни признаци на осъщественото нарушение, като това са онези обстоятелства, които са 3 относими към конкретната материална норма, обуславяща квалификацията на деянието. В случая отговорността на въззивника е ангажирана за това, че е извършил управление на конкретно товарно превозно средство, с което е извършил превоз на насипен товар, без същият да е укрепен съгласно нормативните изисквания. В случая както в АУАН така и в НП ясно е посочено, че товарът не е бил покрит и това е достатъчно за описание на нарушението.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното: Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗДП превозваните товари трябва: 1. да не създават опасност за участниците в движението; 2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя и 3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство. Според ал. 4 на същия член от закона министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за укрепване на превозваните товари, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари.
Легалната дефиниция за "товар" е дадена в §. 1 от ДР на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари. Съгласно посочената разпоредба "товар" са всички токи, които обикновено биха се поставили във или върху частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са постоянно прикрепени към него, включително предмети в носители на товари, като касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства. С цитираната по-горе наредба се определят още: 1. задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите; 2. изискванията за укрепване на товарите при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им; 3. видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната класификация и 4. контролът за укрепване на товарите съгласно чл. 1, ал. 1 от същата. Нормата на ал. 2 на чл. 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. регламентира, че укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства, се извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото им, както и околната среда. Освен това в разпоредбата на чл. 3 от посочената наредба е установено задължение за водача преди натоварването да приложи най-подходящите методи за 4 обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8 /укрепването на товара се извършва по един или повече от следните стандарти: БДС ЕN 121951, БДС ЕN 121952, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС
ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO 1496, приложими към превозвания товар и превозното средство/ и да определи броя и вида и да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари неизправностите, свързани с укрепването на товари се класифицират в три групи според степента на риска, както следва: 1. незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи; 2. значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него и 3. опасна неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.
Оценката на неизправността при укрепването на товара се осъществява по правилата, регламентирани в Приложение № 1 към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. и в определена степен (извън заложените обективни критерии), е предоставена на преценката на проверяващия. Съгласно т. 10.2.2. и т. 10.3.2 от Приложение 1 недостатъчната височина на страничните стени и задната стена /ако се използва за обезопасяване на товара/ представлява опасна неизправност. Съгласно § 6, т. 72 от Допълнителните разпоредби на ЗДП по смисъла на този закон "Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗДП превозваните товари трябва да не създават опасност за участниците в движението; да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя; да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство; да не закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и 5 сигналите, подавани с ръка. Действително ал. 2 на същия член от закона изисква товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, да бъдат покрити. Това изискване обаче не съдържа указание за правно задълженото лице. Същевременно в глава четвърта от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, в чл. 9 изрично е предвидено, че при контролните проверки от службите п о чл. 165, ал. 1 и чл. 166, ал. 1 от ЗДП за спазване на изискванията за обезопасяване на товарите се установява дали при управлението на ППС, включително при аварийни ситуации или маневри за потегляне при изкачване по наклон или спускане, товарите променят минимално положението си един спрямо друг и спрямо стените или повърхностите на превозното средство; могат да излязат извън товарното отделение или да излязат извън площта, определена за товара. Проверките се извършват чрез визуална оценка на правилното използване на подходящи и в необходимия обем мерки за обезопасяване на товара. Когато е целесъобразно, могат да се измерват силите на напрежение, да се изчислява и ефикасността на обезопасяването и да се проверяват сертификатите по чл. 6, т. 3. Правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1.
Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d51c84e-b781-44be-87a2-829941e0b910