Решение № 412 от 29.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Б., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20251810101048 по описа за 2025 година

С исковата молба от Н. И. Д. срещу „С. К.“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на недействителността на Договор за потребителски кредит № 596596 от 24.11.2021г. и Договор за потребителски кредит № * от 25.01.2024 г.

С Договор за потребителски кредит № 596596 от 24.11.2021 г., ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 1300,00 лв. за срок от 11 месеца, платими на 3 вноски от по 37,98 лв. и 8 вноски от по 184,57 лв. Общата сума за връщане възлизала на 1590,00 лв, ГЛП бил 35,04 %, а ГПР – 41,37 %. В чл. 5 от договора било разписано задължение за потребителя в 3 – дневен срок да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител, който следвало да отговаря на множество условия. В чл. 11 се посочвало, че при непредоставяне на обезпечението в срок се начислявала неустойка в размер на 1049,56 лв. Последващият Договор за потребителски кредит № * от 25.01.2024 г. между страните бил със следните параметри: 1100,00 лв. – главница, срок 9 месеца, 3 вноски по 36,67 лв. и 6 вноски по 205,31 лв. Общата сума за връщане възлизала на 1341,87 лв., ГЛП – 40 % и ГПР – 48,08 %. И този договор съдържал клауза на неустойка при непредставяне на обезпечение в 3-дневния срок. Предвидената неустойка по този договор възлизала на 755,13 лв. И двата договора били недействителни, тъй като посочената обща сума за връщане и ГПР не отговаряли на действителния си размер. По – конкретно, дължимата сума за неустойка, която представлявала предварително известен разход по кредита, не била включена в ГПР, нито била отчетена при калкулиране на общата сума за 1 връщане. В случая неустойката се дължала за неизпълнение на задължение, различно от основното задължение по кредита, а именно да се погасят анюитетните вноски.

Освен това, задължението за предоставяне на обезпечение се подчинявало на множество условности и на практика било много трудно изпълнимо. По описания начин, неустойката не изпълнявала присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като единствено целяла да кумулира допълнително скрито възнаграждение за кредитора, заобикаляки нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В заключение се сочи, че е налице хипотеза на чл. 22 ЗПК, като процесните два договора са недействителни. По същество се иска уважаване на исковете. Претендират се и съдебно - деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Счита исковете за неоснователни. Дори клаузата за неустойка да се приемела за нищожна, същата не влечала като последица недействителност на целия договор по арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Неустойката не била част от съществените параметри на договорите за кредит, затова и не била включена в ГПР, а и не следвало да се включва в същия. Клаузата за неустойка била постигната между страните при свободно договаряне. ГПР следвало да включва само разходите по кредита към датата на сключване на договора, а задължението за плащане на неустойка можело да възникне едва след сключването му. Наред с изложеното, ищцата не се възползвала и от правото си по закон да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му.

Ищцата имала трайни отношения с ответното дружество (общо 8 сключени договора при едни и същи условия), поради което била наясно с клаузите, предлагани от кредитора. В този смисъл било налице индивидуално договаряне. По същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

В откритото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, ответникът също не се представялва. И двете страни в предварително депозирани писмени молби заявяват, че поддържат доводите и исанията си по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгл. Договор за потребителски кредит № 596596 от 24.11.2021г., за който страните не спорят, че са сключили, кредиторът „С. К.“ ООД се е съгласил да предостави на потребителя кредит в размер на 1300,00 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 41,37 %, и фиксиран лихвен процент 35,04 %. Съгл. клаузите на договора общата сума за погасяване е 1590,44 лв., като същата следва да се изплати на общо единадесет вноски. Неразделна част от договора е погасителен план Приложение № 1. В договора се съдържа клауза, имаща характер на разписка за усвояване на сумата в брой, а именно в чл. 4, ал. 1 от договора е разписано, че кредитополучателят 2 с полагането на подписа си в договора удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 1300,00 лв. Като преддоговорна информация на потребителя при сключване на договора е предоставен Стандартен европейски формуляр. Процесният договор е сключен и кредитът е отпуснат във връзка с искане № 351397 от ищцата от 24.11.2021 г.

Съгл. Договор за потребителски кредит № * от 25.01.2024 г., за който страните не спорят, че са сключили, кредиторът „С. К.“ ООД се е съгласил да предостави на потребителя кредит в размер на 1100,00 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 48,08 %, и фиксиран лихвен процент 40,00 %. Съгл. клаузите на договора общата сума за погасяване е 1341,87 лв., като същата следва да се изплати на общо девет вноски.

Неразделна част от договора е погасителен план Приложение № 1. В договора се съдържа клауза, имаща характер на разписка за усвояване на сумата в брой, а именно в чл. 4, ал. 1 от договора е разписано, че кредитополучателят с полагането на подписа си в договора удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 1100,00 лв.

Като преддоговорна информация на потребителя при сключване на договора е предоставен Стандартен европейски формуляр. Процесният договор е сключен и кредитът е отпуснат във връзка с искане № 9306177 от ищцата от 25.01.2024 г.

Съгл. клаузата на чл. 5 от двата договора потребителят е задължен да обезпечи изпълнението на задълженията си по кредита чрез банкова гаранция или поръчителство, за които следва да са спазени множество допълнителни кумулативни изисквания и то в кратък срок – 3 дни от сключване на договора. При неизпълнение на задължението за обезпечение се предвижда санкция - съгл. чл. 11 от договора се дължи неустойка. По първия договор неустойката е в размер на 1049,56 лв., а по втория договор - 755,13 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да докаже: наличие на свои договорни правоотношения с ответника с потребителски характер; противоречие на атакуваните клауза с добрите нрави, целящо да заобиколи закона, нарушване на изискването за добросъвестност от ответника, водещо до значително неравносвесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.

Страните по делото са сключили процесните два договора, за което обстоятелство не спорят, а отделно от това ответникът признава, че ищцата е погасила изцяло задълженията си и по двата договора.

3

Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесните договори по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и относно наличието на договорни клаузи, нарушаващи императивни изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В конкретния случай с чл. 5 от двата договора потребителят е задължен да обезпечи изпълнението на задълженията си по кредита чрез банкова гаранция или поръчителство, за които следва да са спазени множество допълнителни кумулативни изисквания и то в кратък срок – 3 дни от сключване на договора. При неизпълнение на задължението за обезпечение се предвижда санкция - съгл. чл. 11 от договора се дължи неустойка. По първия договор неустойката е в размер на 1049,56 лв., при главница от 1300,00 лв. По втория договор неустойката е в размер на 755,13 лв., при главница от 1100,00 лв. Прави впечатление, че неустойката изначално е поместена в отделна графа по погасителните планове, като е посочено каква би била като размер всяка погасителна вноска, при неизпълнение на поетото задължение за осигуряване на обезпечение. При множеството изисквания, които са заложени към обезпечението, при краткия срок, който се поставя за него, същото практически се явява почти неизпълнимо, респ. неустойката се дължи почти винаги. При така очертаните обстоятелства, изначалното начисляване на неустойка и кумулирането й към погасителните вноски, се отклонява от присъщите обезпечителна и обезщетителна функции и води до скрито оскъпяване на кредита, респ. до скрито генериране на допълнителна печалба за кредитора. Налице е нарушение на чл. 143 от ЗЗП, тъй като уговорката за неустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. На следващо място, уговорената неустойка задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения по договора, да заплати необосновано висока като размер неустойка, което нарушава забраната по чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП. Нарушено е изискването на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като неустойката е уговорена недобросъвестно по такъв начин, че не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

На следващо място, посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и подвеждаща информация относно общите разходи по кредита и попада в обхвата на чл. 6, § 1 на Директива 2005/29/ЕО, което също е основание за приемане на клаузата относно общата сума, дължима от заемателя, за неравноправна и влечаща цялостна недействителност на договора по см.

4 на 4 от Директива 93/13/ЕО.

В процесните договори за потребителски кредит формално е посочен ГПР, но той не е действителният такъв, тъй като в него не се включва дължимата като неустойка сума, която всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК нормативно въвежда като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР по определение в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове.

Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.