Решение № 222 от 19.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000500030 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по жалба с вх.

№94623/30.08.2024г. на „Ромпетрол България“ ЕАД срещу частта от Решение №4117/09.07.2024г. по гр.д.№2247/2023г. на СГС, с която дружеството е осъдено да заплати на Е. Н. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5, адв. Т. П., сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 836 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, претърпени в резултат на бездействието на ответника, като собственик на Бензиностанция „Ромпетрол“, намираща се в гр.София, бул.“Т.Каблешков“ и прилежащата и територия, да поддържа чиста и обезопаси наземната настилка на прилежащата и територия, и осигури безпрепятствено преминаване по нея, и полага системни грижи за осигуряване на ежедневната и нормална експлоатация, поради което на 05.11.2022г. около 17.00ч., при зареждане на личният си автомобил на бензинова колонка, намираща се най-вдясно на бензиностанцията, стъпил в локва пред бензиновата колонка с диаметър 2-3 метра, образувана от хлъзгава течност - разлято гориво смесено с вода, подхлъзнал се, загубил равновесие и паднал, в резултат на което получил травматична увреда „Фрактура на десен хумерус“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увредата – 05.11.2022г. до окончателното плащане. В жалбата се изложени обстойни доводи за необоснованост на фактическите констатации, за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото и за неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на тях се прави искане за отмяна на 1 обжалваното решение в осъдителната му част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Отговор на ВЖ е постъпил от ищеца Е. Й., в който са застъпени доводи за неоснователност и необоснованост на същата. Счита, че са правилни изводите в решението за доказаност на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за вреди, както и че правилно са преценени фактите, които имат отношение към определяне на справедливия размер на обезщетението. В този контекст е изразено становище за потвърждаване на решението.

Във връзка с развитото оплакване от жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд и на основание чл. 266, ал.3 от ГПК е назначена видеотехническа експертиза, заключението на която е приобщено към доказателствения материал от настоящия състав.

Софийският апелативен съд, като обсъди събраните в делото доказателства от първонистанционния съд и от него, поотделно и в тяхната съвкупност, прие от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и от показанията на свидетелите на двете спорещи страни се установява, че на 05.11.2022г., до бензиноколонка в бензиностанция „Ромпетрол“ на бул. „Т.Каблешков“ е настъпил инцидент с клиент, който след като самостоятелно е заредил гориво в автомобила си, е паднал в пространството между него и колонката.

Видно е от показанията на свид. М. Д. Й. – дъщеря на ищеца, която е очевидец на процесния инцидент, че на 05.11.2022г., отишли в бензиностанцията и тъй като баща й и предпочитал сам да зарежда, заредил горило без да стъпва в съществуващата локва между бензиноколонката и автомобила, но когато тръгнал да плаща стъпил в нея, след което се подхлъзнал и паднал. Свидетелства, че в този момент го чула да извиква „как може да има нафта примесена с вода в близост до колонката за зареждане“.

Сочи, че тъй като баща й е паднал точно до нейната врата, не е могла да я отвори и да излезе веднага. След като излязла от автомобила и огледала мястото на падане, установила, че има голяма локва между дясната врата на автомобила им и колонката, а баща й бил паднал точно върху локвата, която заемала пространството от колонката до нейната врата. Усетила и миризма на нафта, като приближила колонката. Възприела такава миризма на нафта и от дрехите на баща си, които е носил по време на инцидента и са й предали в болницата.

Горните факти се потвърждават от показанията на свидетеля С. А. Т., която е била на работа в процесната бензиностанция „Ромпетрол“ след обяд на 05.11.2022г., когато разбрала, че клиент е паднал между колонката за зареждане на гориво и колата си, по гръб. Сочи, че на това място настилката е от асфалт и има и решетки за оттичане на водата. Категорична е, че е имало локва вода до колонката, която локва била близо зад главата на клиента, а колата му била на около метър от колонката.

Възпроизведеният механизъм на падане на ищеца, описан фрагментарно от свидетелките, се потвърждава от прегледа на видеокамерите в 2 бензиностанцията, записите от които са анализирани от вещото лице, изготвило видеотехническа експертиза, според което има достатъчно основание да се счита, че записите са автентични и няма допълнителни технически манипулации върху тях. Същото е установило, че на преден кадър заснет на 05.11.2022г. в 16:25:32 часа е видно, че автомобил „Ситроен“ с рег.

№******** е спрял отляво на най – дясната бензиноколонка, от която водачът зарежда гориво, като пред колонката има три отделни локви с обща дължина от 2 – 3 метра и ширина 1 метър, като съставът им, т.е. дали има гориво в тях, не може да се установи с настоящата експертиза. Констатирал е, че след зареждането на автомобила водачът е тръгнал напред и е стъпил в локвата, след което се е подхлъзнал и паднал на земята. Според експерта, от записите се вижда, че той е загубил равновесие при стъпването на металната отводнителна решетка. Констатирал, че е задната дясна гума на автомобила също е в локвата, номерирана с номер 1, а другите две са пред водача по време на зареждането с гориво, поради което изразява хипотеза, че падането е било предотвратимо, ако водачът заобиколи автомобила си отзад, за да не стъпва в локвите.

Съдът счита, че не следва да обсъжда отговорите на въпрос №4 и №5 от заключението на вещото лице, тъй като пояснението му при изслушване в откритото с.з. се различава от тях и той поддържа, че от светлосенките върху частта от локвата, която е преди отводнителната решетка, следва че той е стъпил в локвата преди да стъпи върху отводнителната решетка. Пояснява също, че видеозаписът не е достатъчно добър и не може да е категоричен дали зоната с локвите не е много по – голяма от това, което най - ясно се различава, но счита че върху самата решетка също има разлята течност.

Установява се от приетите като писмените доказателства медицински документи и от анализа им в съдебно медицинската експертиза, че Е. Й. е получил травматично увреждане - закрито счупване на горния край на дясната бедрена кост – пертрохантерно, поради което му е оказана спешна медицинска помощ веднага след инцидента. Провел е и болнично лечение от 05.11.2022г. до 11.11.2022г. – 6 дни, по време на което е опериран на 05.11.2022г., както и домашно амбулаторно от 11.11.2022г. – около 5-6 месеца. Вещото лице е констатирало, че по време на домашно амбулаторното лечение е ходил на превръзки, прегледи и провеждал раздвижване. Заключава, че е търпял болки и страдания с голям интензитет непосредствено след инцидента – 7-8 дни, както и след като е започнал да стъпва на крака – 3 месеца след операцията.

Търпял е болки с умерен интензитет за около 5-6 месеца, след което интензитетът постепенно е намалял. Сочи, че към момента ищецът изпитва болки при преумора и промяна на времето, но е в стабилно здравословно състояние, а счупването на бедрената кост е зараснало. Категоричен е, че самостоятелната му походка е възстановена, но дясната му тазобедрена става извършва движения в обем по - малък от нормата с 15%. Негативна последица от оперативното лечение са трите белега от операции – 4см, 2см и 2,5см по външната повърхност на дясното бедро, в горната 1/3.

Не е спорно в делото, че „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е собственик на процесната бензиностанция и прилежащата й територията – открита площ 3 благоустроена с асфалтирани алеи, тротоари и зелени площи. Установява се, че между ответника и „ЛМ Маги 73“ ЕООД е сключен Договор за управление на бензиностанция от 2021г., действащ към датата на инцидента за бензиностанция в гр. София на ул.“Тодор Каблешков“, по силата на който ответникът(принципал) е предоставил на другата страна(партньор) фактическите действия по поддръжката и експлоатацията на бензиностанцията и извършването на продажби на гориво, стоки и услуги, като последното работи от името и за сметка на „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Видно е от клаузите на договора, че партньорът осъществява тази дейност срещу определена такса, както и че партньорът следва да поддържа съоръжението за продажба на гориво и търговската сграда в добро функционално и експлоатационно състояние и да спазва хигиенните изисквания. Изрично в клаузата на чл. 3.01. страните са декларирали каква е същността на отношенията им, а именно, че желаят да установят и установяват помежду си отношения на търговско пълномощие по смисъла на чл. 26 до чл. 29 от ТЗ.

Установява се от длъжностната характеристики за длъжността „обслужващ бензиностанция„ , че има като трудово задължение да поддържа района на бензиностанцията в добър ред и чистота, като почиства бетоновите и асфалтовите площи, плочниците и островите и други.

От показанията на свид.М. Й. се изяснява, че ищецът се е придвижвал с патерица 3-4 месеца след изписването му от болницата и е трябвало да му помагат да ходи, да му помагат да сяда. Сочи, че през същия период той се е къпал седнал в банята. Започнал е да се раздвижва след петия месец.

Свидетелства, че инцидентът и периодът след него, когато не е ходил на работа и не се е срещал с хора, са се отразили негативно на психическото му състояние, но към момента се чувства добре, както психически така и физически, като се изключи фактът, че при натоварване на счупения крак започва да го боли.

Твърди също, че не е имало поставени табели за мокри и хлъзгави площи.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от представителите на страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно, досежно основателността на исковете.

Тъй като основателността им се оспорва от ответното дружество и пред въззивния състав, следва да бъдат разгледани оплакванията му. Основното от тях е, че отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в казуса е за дружеството партньор, с което ответното е сключило договора за управление на бензиностанцията от 2021г. Както първоинстанционният съд, така и настоящият състав намира същото за неоснователно. Както е прието в Постановление №17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВС, отговорът на въпроса кой носи отговорността за вреди от непозволено увреждане, когато по договор между две предприятия(в случая търговски дружество) едното е възложило на 4 другото определена работа, при извършването на която настъпват вреди, зависи от същността на сключения между тях договор. В същото Постановление, тълкувателните разрешения на което са задължителни за съдилищата, са разгледани две хипотези, като настоящият казус запълва правната конструкция на тази според която, ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършване на определена работа със свои работници, но организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва. Видно е от договора, обвързващ ответното дружество и партньора му, че първото е запазило създадената от него организация на работата, а партньорът е поел единствено фактическото й извършване чрез свои работници и служители. Заедно с това, с изрична клауза в договора е уговорено, че отношенията между двете дружества – принципал и партньор, се осъществяват на плоскостта на търговското пълномощно, което е нормативно уредено в ТЗ. Съгласно чл. 26 от ТЗ търговският пълномощник – партньорът, е упълномощен от търговеца да извършва определени действия срещу възнаграждение. Така са регламентирани и отношенията между „Ромпетрол“ ЕАД и „ЛМ Маги 73“ ЕООД, а именно срещу възнаграждение последното да извършва фактически действия в обект бензиностанция на ответника, който е снабдил обекта с разрешителни и удостоверения за извършване на съответната търговска дейност и съобразно създадената от него организация и система на работа със съоръженията за продажба на гориво и изделия в другия търговския обект. Ето защо, в случая отговорността за настъпилото непозволено увреждане следва да се понесе от търговеца „Ромпетрол България“ ЕАД.