Решение № 1107 от 23.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. Варна, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20253110201806 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х. А. Х. против Наказателно Постановление № 24-0439-000835/ 25.10.2024г. на Началника на сектор ОД МВР-Варна, 3 РУ с което на Х. А. Х. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175 А ал.1 от ЗДП.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, но ангажира становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 15.06.2024г. около 00.07 ч. в гр.Варна, бул. „Константин и Фружин“ срещу бл. 302 посока паркинга на магазин "Кауфланд" жалбоподателя управлява собствения си лек автомобил БМВ 3 ЕР РЕИХЕ С рег. № В4555ТХ, като извършва резки маневри и преднамерено извежда автомобила извън контрол, чрез презавиване довежда до загуба на сцепление 1 на гумите на автомобила, дрифти с кръгови движеня. Водачът на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Свидетел очевидец на случилото се станал Хр. Х., който пристъпил към съставяне на АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административно наказание.

Срещу съставения АУАН не са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган възприел изложената в акта фактическа обстановка и наложил на основание чл. 175а ал.1 пр.3 от ЗДвП административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и Глоба в размер на 3000 лева .

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелят Х. Х.. Съдът кредитира показанията му като дадени обективно и безпристрастно.

Съдът не кредитира показанията на свид. А*** Х.. Намира, че същите са пристрастни.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по д е л о т о гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, ко и т о са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на сектор в ОД МВР-Варна, 3 РУ съгласно заповед № I-8121з 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с 2 нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били направени такива.

Съдът намира, че АНО правилно е приложил закона, като е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Разпоредбата на чл. 104б т.2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Санкционната разпоредба на чл. 175а ал.1пр.3 от ЗДВП предвижда, че водачът се наказва с Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и Глоба 3000 лв. ако използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По делото се установи категорично, че на 15.06.2024г жалбоподателя е извършил резки рискови маневри на улица в град Варна. В подкрепа на изложената фактическа обстановка са показанията на свид. Х. Х.-очевидец на нарушението. Съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че не бил извършил нарушение, тъй като според него автомобилът му бил поднесъл вътре на самия паркинг, а паркинга не бил път отворен за обществено ползване. Съдът намира, че подобни маневри представляват опасност дори и когато са извършени на паркинг, но в конкретния случай мястото на извършване на нарушението е на булевард в град Варна, както става ясно от гласните доказателства.

Обстоятелството, че жалбоподателя е проверен на самия паркинг е ирелевантно.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно 3 поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя , размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 24-0439-000835/ 25.10.2024г. на Началника на сектор ОД МВР-Варна, 3 РУ с което на Х. А. Х. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175 А ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА Х. А. Х. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд 4

Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5