Определение № 16802 от 04.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16802 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20261110102714 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Д. П. Ч. срещу „ФБ” ЕООД, която е редовна и предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи справка от счетоводството си за всички платени суми по договора за кредит е основателно и следва да бъде уважено.

С оглед наличието на безспорни между страните обстоятелства и доколкото ответникът е задължен да представи справки за платените от ищеца суми, съдът намира, че не е необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза, поради което искането на ищеца следва да бъде отхвърлено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.06.2026 г. от 10:40 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

П Р И Е М А представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи счетоводна справка за платени суми по договора за кредит. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, 1 за чието доказване страната е създала пречки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е установителен иск от Д. П. Ч. срещу „ФБ” ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключен между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № 1243336 от 28.02.2023 г. поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че ищецът като кредитополучател е сключил с ответното дружество договор за предоставяне на потребителски кредит № 1243336 от 28.02.2023 г. по реда на ЗПФУР за заемна сума в размер на 2556,46 евро (5000 лева) при следните условия: фиксиран лихвен процент 23,98 %; годишен процент на разходите – 49,05 %; обща сума за плащане по договора – 5599,50 евро, при 6 месечни вноски. Сочи се, че съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „МБ“, но никъде в договора не бил посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на обезпечение. Ищецът признава, че получил заемната сума в размер на 2556,46 евро. Заявява, че ответното дружество му начислило такса за обезпечение с поръчителство в размер на 1640,57 евро. Твърди, че е погасил задълженията си по договора. Счита, че договорът е недействителен предвид липсата на съгласие за сключването му, тъй като не е подписан с квалифициран или обикновен електронен подпис. Заявява, че не е подписвал договор за поръчителство. Излага, че не била спазена установената от закона форма за сключване на договора за кредит и на договора за поръчителство.

Сочи, че не било посочено в общите условия, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, както и че в договора за кредит не били посочени дължимите вноски по договора за поръчителство. Изложени са доводи, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като в договора за кредит не е посочен начинът на изчисляване на ГПР, както и че посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, тъй като не включва таксата за предоставяне на обезпечение, като счита, че същата като разход във връзка с предоставяне на кредита съставлява елемент от ГПР. Поддържа, че посочените в договора за заем стойности на ГПР и общата дължима сума са неверни, което определя като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Заявява, че клаузата на чл. 5 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и нарушава разпоредбите на чл.

10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК. При тези твърдения моли да бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Изложени са съображения, че не е вярно твърдението, че предоставяне на поръчителство от „МБ“ е било условие за сключване на договор за кредит. Напротив, при кандидатстването всеки кредитополучател можел да избере да сключи 2 договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не било задължително условие за сключване на договора за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Поддържа, че това правоотношение било отделно от договора за кредит. Твърди, че „МБ“ е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което дружеството не било страна, а кредитополучателят сам бил избрал да се ползва от услугите на банката. Поддържа, че ищецът, след като първо сам е посочил „МБ“ като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, бил потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Счита, че разходите по договора за гаранция не се включват в ГПР, тъй като не влизат в общия разход по кредита, доколкото касаят услуга, предоставяна от трето лице „МБ“, която е с незадължителен характер по смисъла на закона. Твърди, че ищецът е разполагал с достатъчно време да се запознае с условията на договора като процесният кредит не бил първи за него. На следващо място, ищецът разполагал и с правото да се откаже от договора в 14-дневен срок, което не бил упражнил. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Претендират се разноски.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорът не нарушава закона и че клаузите от него са индивидуално уговорени.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: наличието на сключен между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № 1243336 от 28.02.2023 г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 5000 лева при ГПР 49,05 %; главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя; възнаграждението за предоставяне на обезпечение от „МБ“ не е включено в ГПР.

УВЕДОМЯВА страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им 3 възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4