Решение № 13633 от 10.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13633 гр. С., 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110111922 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“, чрез юрк. Ж., срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 741,50 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а. „Опел“, модел „Вектра”, с рег. № НОМЕР, от настъпило на 14.09.2019 г., около 16:00ч. пътнотранспортно произшествие в гр.

С., на бул. „Петко Тодоров“ по вина на водача на л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № НОМЕР, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен със ЗД „БУЛ ИНС“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за периода от 04.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 243,05 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2021 г. до 04.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1290/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС, сключен за л.а. „Опел“, модел „Вектра”, с рег. № НОМЕР, заплатил парична сума в общ размер на 1498,00 лв. (с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на процесния автомобил от настъпило ПТП на 14.09.2019г., около 16:00 ч. в гр. С., на бул. „Петко Тодоров“, по вина на водача на л.а.

„Шкода Октавия“, с рег. № НОМЕР, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С покана за изплащане на регресна претенция ищецът поискал от ответника да изпълни задължението си като плати сума в размер на застрахователното обезщетение с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски, но ответното дружество заплатило сумата в размер на 756,50 лв., поради което останала дължима сума в 1 размер на 741,50 лв. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира и лихва за забава в размер на 243,05 лв. за периода от 04.01.2021 г. до 04.01.2024 г., тъй като в поканата предложил 30дневен срок за доброволно изпълнение на паричното вземане, поради което длъжникът следвало да се счита в забава след изтичане на срока. При тези твърдения иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 04.01.2024 г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1290/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на л. а. „Шкода Октавия“, с рег.

№ НОМЕР. Оспорва механизма на описаното ПТП, вината и противоправното деяние на водача на л. а. „Шкода Октавия“, с рег. № НОМЕР. Поддържа, че вина за настъпване на процесното ПТП имали и двамата водачи. В условията на евентуалност твърди съпричиняване в значителен размер. Релевира възражение, че размерът на заплатените от ищеца ремонтни дейности бил прекомерно завишен. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответното дружество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и застрахователна полица № 0306Х0446851 със срок на действие от 23.01.2019г. до 22.01.2020г., се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора – на 14.09.2019г., около 16:00 ч., в гр. С., на бул. „Петко Ю. Тодоров“, е настъпило пътнотранспортно произшествие – водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № 2

НОМЕР, който е паркирал най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, предприема маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства, за да направи обратен завой, при което реализира ПТП с движещия се в същата пътна лента лек автомобил „Опел“, модел „Вектра”, с рег. № НОМЕР, при което на посоченото моторно превозно средство с рег. № НОМЕР са били причинени материални щети. Безспорно е, че застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 1483 лв., като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., т.е. общо 1498,00 лв., поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.

От заключението на САТЕ и показанията на свидетелите Г. Й. П. и Е. С. С. несъмнено се установява, че действията на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № НОМЕР, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като преди предприемане на маневрата за излизане от реда на паркираните превозни средства, за да направи обратен завой, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участника в движението, който се е движил в същата пътна лента след него, респ. при предприемане на маневрата не се е съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение.

В този смисъл са писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице, изготвило приетата съдебно – автотехническа експертиза, като съдът не кредитира показанията на свидетеля Е. С. в частта, в която заявява, че водачът на другия автомобил го е „пуснал“ да направи маневрата, след което при предприемането й го е ударил, тъй като в тази част са напълно нелогични. Отделно от това, водачът на л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № НОМЕР е извършвал маневра за обратен завой на посочения булевард, а отделно от това е бил длъжен при извършването й да се убеди, че няма да създаде опасност за участника в движението, който се е движил в същата пътна лента. Съгласно заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС - „Опел“, модел „Вектра”, с рег. № НОМЕР, са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.

Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие). В частност от заключението на изслушаната и приета САТЕ несъмнено се установи, че виновен за материалните щети, причинени на л.а.

„Опел“, модел „Вектра”, с рег. № НОМЕР, е единствено водачът на л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № НОМЕР. Ето защо в конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС - „Опел“, модел „Вектра”, с рег. № НОМЕР, към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е било в доказателствена тежест на ответника.

Не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо вредите.

Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното 3 обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.

Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат, неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената отговорност на делинквента. В конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ в размер на 3199,43 лв.

Между страните не се спори, а и ищецът признава, че ответникът е извършил плащане на сумата от 756,50 лв., като дружеството - ищец поддържа, че щетите са на стойност 1498,00 лв. (с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски), поради което претендира незаплатения остатък в размер на 741,50 лв. Както се изясни от заключението на САТЕ, стойността, необходима за възстановяване на увреденото МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 3199,43 лв. Следователно с извършеното плащане ответникът не е покрил изцяло дължимото застрахователно обезщетение по регресната претенция на ищеца, поради което и съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес предявеният иск е основателен до пълния предявен размер от 741,50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.