Решение № 174 от 19.11.2025, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 594/2025
- Вид
- Решение № 174
- Подписан
- 19.11.2025
- В сила
- 09.12.2025
- Състав
- ТОДОР ИВАНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.60, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.137а, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 174 гр. Търговище, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Б. Д. П. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200594 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Д. Р. от гр.Търговище действащ чрез процесуален представител и пълномощник адв.Р.Р. от АК – Търговище против НП № 25-1993-000291 от 30.05.2025 г. издадено от Началник сектор в ОДМВР – Търговище, РУ - Търговище. Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. поддържа жалбата, чрез пълномощника си, за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на наказващият орган пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Не прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
На 11.05.2025 г. в 17:00 ч. в гр.Търговище на ПП I-4 км.223+500 жалбоподателят който управлявал лек автомобил „КИА СЕЕД“ с рег.№ 1
*******, собственост на Н. Н. от гр.Търговище бил спрян от патрул на пътна полиция поради това, че водача бил без поставен обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобила.
За установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № АД346465/11.05.2025 г. Нарушителя подписал акта и разписката за получаване на акта, без възражения. Писмени възражения не са постъпили в законоустановеният срок за това. Въз основа на АУАН на 30.05.2025 г.
Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ - Търговище издал оспореното наказателно постановление с което за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 50лв. Постановено е и отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Горната фактическа обстановка се доказа от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При така събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно доказано, че на процесното място, дата и час, жалбоподателят е управлявал МПС без да постави обезопасителният си колан с който бил оборудван автомобила.
Видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.
Принципно управлението на МПС без водача да си е поставил обезопасителният колан, с който е оборудван автомобила, е нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, което от своя страна води до състав на административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Законът, обаче, е предвидил изключение от това правило когато се касае за водач извършващ таксиметров превоз на пътници в рамките на населено място – чл.137а, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Предвид на горното, при служебната проверка на обжалваният акт, съдът установи, че в оспореното наказателно постановление липсва описание на нарушението и посочване на всички обстоятелства при които същото е извършено.
Видно от представеното копие на дневен финансов отчет, от копието на 2 удостоверение за техническа изправност на ППС по протокол № 39186583, както и от показанията на св.Д. Д., процесният лек автомобил е бил таксиметров към инкриминираната дата. Свидетелят не можа да посочи с категоричност дали в момента на проверката автомобила е бил в работен режим като извършващ таксиметров превоз, но посочи, че в автомобила е бил само водача. Всички тези обстоятелства, обаче, не са изложени в съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. В оспореният акт липсва посочване, че автомобилът е бил таксиметров и дали в момента на проверката същият е превозвал пътник/пътници. Тези важни обстоятелства не могат да бъдат попълвани със събиране на доказателства в хода на съдебното следствие. Налага се извода, че в наказателното постановление липсват съществени реквизити по смисъла на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, които не позволяват на наказаното лице да се защити адекватно.
Тези пропуски не позволяват и на съда да провери волята на наказващият орган за съответствието и със закона и обективната истина по делото. По този начин при издаване на процесното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, достатъчно за отмяна на оспореният акт.
На практика липсата на тези рекзизити не позволява на съдът да достигне до еднозначен и категоричен извод дали е налице нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а съответно оттам и състав на административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Предвид горното се налага извода, че оспореното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалният и процесуален закони, явява се незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Отнемането на контролни точки не е наказание и не е предмет на настоящото производство.
По претенцията за разноски.
В случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 300 лева - платено адвокатско възнаграждение, за което са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 17.07.2025 г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и същото е отбелязано като платено в брой. Приложен е и списък на разноски за сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в 3 производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. Съгласно чл. 18 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 при интерес до 1000 лева възнаграждението е в размер на 400 лв.
В случая е видно, че договореното и платено възнаграждение съответства на размера на оспорваната глоба от 50 лв., кореспондира с фактическата и правна сложност на делото както и с обема на оказаната правна помощ и процесуално представителство. Ето защо ОДМВР Търговище като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лева, по изложените по-горе съображения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1993-000291/30.05.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ Търговище с което на Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.А. К. № *, ет. *, ап. * на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв., 4 като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.А. К. № *, ет. *, ап. * сумата от 300 лв. представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5