Решение № 171 от 15.09.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Харманли, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20265630200320 по описа за 2026 година

Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП. от

Закона за

Жалбоподателят Х. И. К., EГН:********** от гр.Хасково, ул. „БК, чрез пълномощника адв.Т.Ч., обжалва Електронен фиш за налагане на глоба сер. К № 10722400 на ОД на МВР - Хасково. Счита, че ЕФ незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Липсвал задължителен реквизит в ЕФ – не било налице надлежно описание на нарушението. Не можело да се установи, че нарушението било извършено от жалбоподателката, както и че бил видим регистрационния номер на автомобила. Не били изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. ЕФ бил издаден и от некомпетентен орган, като в случая следвало да се състави АУАН, а не ЕФ. Не ставала ясна и посоката на движение на МПС-то, което накърнявало правото й да разбере в какво е обвинена. Освен това за същото нарушение имало издаден още един ЕФ №10722381, което било нарушение на принципа “non bis in idem“. Моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш като незаконосъобразен и да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище, в което поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Районна прокуратура Хасково, ТО-гр.Харманли – редовно призована, не изпраща 1 представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.04.2025г., в 18:59ч. е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство № 120CD43 на преминало в гр.Харманли, по ул.

„Районна“, до разклона за гр.Симеоновград, в посока на заснемане (в двете посоки), при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч и приспаднат толеранс от -3км/ч. в полза на водача МПС, лек автомобил марка „СЕАТ АЛХАМБРА“ с рег.№ Х ... МВ.

Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 62 км/ч. при разрешена максимална скорост от 50 км/ч., т.е. с 12 км/ч превишена стойност на скоростта.

Установено е, че автомобилът е регистриран като собственост на жалбоподателя, за което по делото е представена справка за собствеността на превозното средство.

При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден Електронен фиш за налагане на глоба сер. К № 10722400, с който на жалбоподателя на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв., като е прието, че нарушението е извършено повторно в 1-годишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 10088122 на 26.03.2025г.

Приложен е протокол от проверка №089-СГ-ИСИС/20.06.2024г. на преносима система за контрол на скоростта ARH-CAM-S1, както и снимка към процесния ЕФ и снимки на използваното автоматизирано техническото средство.

Наличен по делото е и протокол за използване на АТСС №120сd43 ARH-CAM-S1 от 24.04.2025г. с посочени начало и край на работа – 10.00 ч – 20.00 ч, режим на измерване – стационарен, посока на задействане – в двете посоки, местоположение –гр.Харманли, ул.

„Районна“, до разклона за гр.Симеоновград, посока на движение на контролираното МПС – в двете посоки, общо ограничение на скоростта – 50 км/ч, пътен знак за ограничение – не, дата на използване – 24.04.2025г., номер на първо статично изображение и съответно на последно такова – не са отбелязани.

Налични по делото е и Заповед №8121з-172 от 29.02.2016г. за утвърждаване на образци на ел.фишове, ведно с приложен образец на ЕФ, както и справка за нарушител/водач.

От страна на жалбоподателя е представен като доказателство ЕФ Серия К №10722381, издаден също за нарушение от 24.04.2025г., 18:59 ч, извършено в гр.Харманли, по ул. „Районна“, до разклона за гр.Симеоновград, в посока на заснемане (в двете посоки), при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч и приспаднат толеранс от -3км/ч. в полза на водача МПС, при управление на лек автомобил марка „СЕАТ АЛХАМБРА“ с рег.№ Х ... МВ, собственост на настоящия жалбоподател, при което е засечено превишаване на скоростта на движение с 13 км/ч, т.е. отчетено е движение с 63 км/ч.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

2

Съгл. разпоредбите на ЗАНН с електронен фиш могат да се налагат наказания за нарушения по ЗДвП, установени и заснети с техническо средство, така както такива могат да се налагат с наказателно постановление. Няма изискване електронният фиш да има реквизитите на наказателно постановление по чл. 57 от ЗАНН, макар влезлият в сила електронен фиш да се смята за влязло в сила НП съгл. чл.189 ал.11 от ЗДвП. Реквизитите на електронния фиш са уредени в специалния закон – ЗДвП – в разпоредбата на чл.189 ал.4 от Закона за движение по пътищата. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – в случая е посочена – ОД-МВРХасково, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението – в случая са посочени, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описано е нарушението, като са посочени и нарушените разпоредби, размера на налаганата глоба, както и срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане, т.е. налице са нужните реквизити на ЕФ.

В Параграф 6, т.65 от Допълните разпоредби на Закона за движение по пътищата е регламентирано, че: „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата са уредени с Наредба № 8121з532 от 12.V.2015г., издадена на основание чл. 165 ал.3 от Закона за движение по пътищата от Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от 19.V. 2015г.). В разпоредбата на чл.2 от Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Т.е. електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на от Закона за движение по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.V.2015г. на МВР.

С оглед на горе-изложеното следва да се изследва и въпросът дали в процеса по установяване и заснемане на нарушението са изпълнени изискванията на цитираната наредба, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този процес.

Приложен по административно-наказателната преписка и приет по делото като писмено доказателство е и задължителният в случаите на ползване на мобилно АТСС Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з- 532 от 12.V.2015г. на МВР - Протокол за използване на АТСС №120сd43 ARH-CAM-S1 от 24.04.2025г. Последният е доказателство 3 относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта и др. изисквания по наредбата.

Представеният в случая протокол е попълнен изцяло и надлежно според съда, като посочването на начало и край на участъка в конкретния случай не е необходимо, тъй като това изискване съгл. чл.10 ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.V.2015г. на МВР важи при режим на измерване – „в движение”, при какъвто не попада настоящата хипотеза. Не са отбелязани и номер на първо и последно статично изображение, което не съставлява според настоящия съдебен състав съществено нарушение, при достатъчно налични доказателства относно конкретното нарушение и неговия автор. Съдът не установи други пропуски при попълването му.

Съгласно чл.10 ал.3 пр.2 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, каквато снимка е налична по делото.

Всички данни, отразени в приложения снимков материал напълно съответстват на данните, обективирани в Протокола за използване на АТСС №120сd43 ARHCAM-S1 от 24.04.2025г. и в атакувания електронен фиш.

Използваното в конкретния случай техническото средство съответства на одобрения тип, видно от представения протокол от проверка №089-СГ-ИСИС/20.06.2024г. на преносима система за контрол на скоростта, в който изрично е посочено, че АТСС е преминало проверка и съответства на одобрения тип.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., по автомагистрала – 140 км/ч., а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

В случая е посочено, че нарушението е извършено в гр.Харманли, по ул. „Районна“, до разклона за гр.Симеоновград, т.е. в границите на населеното място, като в атакувания електронен фиш и в протокола за използване на АТСС е отразено, че ограничението на скоростта е 50 км/ч, т.е. налице е общо ограничение на скоростта, а не такова въведено с пътен знак съгл. чл.21 ал.2 от ЗДвП. Следователно жалбоподателят правилно е санкциониран за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, въвеждащ общо ограничение на скоростта, т.е. правилно е приложен материалния закон чрез съответна на фактическите констатации правна квалификация на процесното нарушение.

Непосочването на посоката на движение на автомобила в ЕФ не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като отразеното във фиша съответства напълно на данните от протокола за използване на АТСС, където е посочена посоката на заснемане на движението на контролираните МПС, която в случая е била и в двете посоки.

4

Непосочването на това обстоятелство в ЕФ не води до извод за непосочване на мястото на нарушението, тъй като самото място на нарушението е достатъчно ясно и точно отразено – гр.Харманли, по ул. „Районна“, до разклона за гр.Симеоновград. Този извод на съда се подкрепя и от факта, че и в двете посоки на движение е валидно общото ограничение на скоростта – 50 км/ч, с оглед на което и заснемането с АТСС е било и в двете посоки на движение на контролираните автомобили.

Наличните по делото снимки към процесния ЕФ са достатъчно ясни, като от същите се вижда рег.номер на заснетото МПС и липсата на други заснети превозни средства, което да буди съмнения това ли е било в действителност заснетото МПС и скоростта му на движение.

Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя като собственик на превозното средство, с което е извършено заснетото нарушение. В процесния случай липсват доказателства, а и твърдения жалбоподателят да е представил декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността си.