Определение № 1699 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1699 гр. София, 01.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20268002100170 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. П. П., чрез пълномощник адв. Р. А., против въззивно решение № 6355/23.10.2025 г., постановено по в.гр.д. № 5729/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6179/07.04.2025 г. по гр.д.

№ 59367/2024 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. П. П. против „Ентейн Сървисиз (България)“ ЕООД, [населено място] обективно съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда: за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „организатор работа с клиенти“, както и за присъждането на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение за периода от 24.09.2024 г. до 24.03.2025 г. в размер на 18 349,08 лв.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси:

1. „Длъжен ли е съда при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл.189, ал.1 от КТ и по специално поведението на служителя - да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и да доведе до по-тежко такова?“; 2. „При преценка за тежестта на нарушението следва ли да бъдат взети предвид характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед неблагоприятните последици за работодателя, които са настъпили или е възможно да настъпят, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното 1 отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение, респ. как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение?“; и 3. „Длъжен ли е съда да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?“. По първите два въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение №17/14.09.2022 г. по гр.д. № 926/2021 г. на IV г.о.; решение № 17/30.01.2019 г. по гр.д. № 2293/2018 г. на IV г.о.; решение №263/24.11.2015 г. по гр.д. № 2892/2015 г. на III г.о. и решение № 112/07.05.2015 г. по гр.д. № 5348/2014 г. на III г.о.

По третия въпрос се сочи противоречие с: т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 17/14.09.2022 г. по гр.д. № 1926/2021 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 97/02.05.2019 г. по гр.д. № 3457/2018 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 212/01.02.2012 г. по т.д.

№ 1106/2010 г. на ВКС, II т.о. Твърди се също, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Ентейн Сървисиз (България)“ ЕООД е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение от фактическа страна въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „организатор работа с клиенти“, въз основа на сключен между страните трудов договор.

С декларация от 10.07.2019 г. ищецът, на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни, бил информиран и дал своето изрично съгласие да бъде извършвано обработване на личните му данни въз основа на лични документи, видеонаблюдение от компанията на офис- сградата, работните помещения, паркинга и подходите на сградата, както и проследяване на служебните разговори с клиенти на компанията и активността му в интернет, като комуникациите и дейностите осъществени чрез оборудването или в помещенията на компанията не могат да бъдат считани за лични. Ищецът подписал на 10.07.2019 г. и документ „Политика за приемлива употреба“, според който на служителите се препоръчва: „Използвайте ресурсите на компанията ефективно и по начин, който не пречи на работата, уважавайте другите при използването на ИТ съоръженията и спазвайте всички приложими местни закони. Компанията следи използването на системата и мрежата, за да защити своите клиенти, партньори и служители от злонамерени атаки, включително да предотврати достъпа до злонамерено съдържание и да спре подозрителното поведение.

Всяка дейност, извършвана чрез оборудването или мрежите на компанията, не трябва да се счита за лична и подлежи на периодичен одит, за да се гарантира спазването на груповите политики. Умишлената злоупотреба, водеща до нарушаване на която и да е част от тази политика, ще доведе до предприемане дисциплинарни мерки, включително уволнение“.

Обстоятелството, че ищецът бил запознат с вътрешните актове на работодателя се установявало и от показанията на свидетелите Д. и Г. за проведените множество обучения на служителите за правилата на труд, вътрешнонормативната уредба и конкретно проведеното обучение относно Кодекса на поведение на Ентейн.

Със заповед № 30-115/24.09.2024 г. на управителя на „Ентейн Сървисиз (България)“ ЕООД, 2 на ищеца било наложено дисциплинарно наказание на основание чл.187, т.10 КТ неизпълнение на други трудови задължения вр. чл. 5.2, т. 3, предл. последно и чл. 7.2.1, т. 4, предл. последно от Правилника за вътрешния трудов ред, Кодекса за поведение на Ентейн /съгл. който „Нарушаването на етичния кодекс /политиките и процедурите, които го подкрепят/ може да доведе до дисциплинарни действия, вкл. прекратяване на трудовото правоотношение или гражданска и наказателна отговорност/, чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в мотивите на заповедта са изложени съображения и за нарушение на Кодекса за поведение на Ентейн, стр. 9 и стр. 22, както и за злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието по смисъла на чл.187, т.8 КТ, за следните деяния: „използване на неподходящ език и изпращането на материали с непристойно съдържание, включително и материали, съдържащи конфиденциална информация и лични данни до други служители, от служебния профил на служителя в чатове на Microsoft Teams – официалният канал за комуникация на работодателя, в периода 01.06.2024 г. - 15.08.2024 г. По-конкретно поради споделянето на конфиденциална информация, изпращането на материали с нецензурирано и непристойно съдържание, извършените обидни квалификации, коментари с дискриминационен и расистки характер, извършените от служителя действия са израз на непристойно поведение и отношение към колегите и работодателя, представляват злоупотреба с доверието на работодателя и уронват неговия престиж“. Относно конкретна и подробна информация за характера, вида и броя на извършените нарушения и времето на извършването им със заповедта се препраща към Приложение № 1, съдържащо извадка от чатовете в официалния канал за комуникация на работодателя – Microsoft Teams, с което служителят е запознат.

Установено е от въззивния съд, че преди налагане на наказанието от ищеца са искани писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 КТ. Покана за даване на обяснения от 11.09.2024 г. за непристойно поведение и уронване престижа на работодателя, ведно с разпечатки от чат кореспонденцията на ищеца с конкретни изказвания и изрази /Приложение № 1/, представляващи вменените нарушения на трудовата дисциплина за процесния период, била връчена на същата дата, лично и срещу подпис на ищеца. В рамките на подходящ срок - на 17.09.2024 г., ищецът изпратил електронно съобщение с писмени обяснения. С оглед на това е прието, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване установената в чл.

193 КТ процедура, респ. че твърденията на ищеца за нарушаването й са неоснователни.

Прието е, че заповедта е била мотивирана в достатъчна степен и съответствала на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Посочени били съществените признаци на деянието нарушител, нарушение, кога е извършено, наказанието и законното основание за налагане, включително чрез препращане към документи, цитирани в заповедта и представени по делото, а именно Приложение № 1 с извадка от чатове в официалния канал за комуникация на работодателя - Microsoft Teams, като въззивният съд изрично е цитирал изявленията на ищеца и използваните от него изрази, посочвайки и конкретните дати на които са били извършени.

Посочено е, че при липса на установен точен момент за приключване на проверките установили нарушенията на ищеца, следвало да се приеме, че всяко отделно нарушение се 3 счита доведено до знанието на работодателя от момента на осъществяването на всеки един от фактическите състави. Заповедта за уволнение от 24.09.2024 г., основание за която били нарушения през целия исков период 01.06.2024 г. – 15.08.2024 г., била издадена в рамките на 2-месечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ от узнаване за всяко нарушени през периода 24.07.2024 г. – 15.08.2024 г., а за предходния период била налице преклузия.

За да приеме, че наложеното на ищеца наказание „дисциплинарно уволнение“ е законосъобразно, въззивния съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че част от нарушенията по заповедта за уволнение, а именно използваните изрази в съобщенията от 24.07.2024 г. и 15.08.2024 г., представляват непристойно поведение с използване на обидни изрази, поради което отговаряли на характеристиките на дисциплинарни нарушения, доколкото не съответствали на установените правила от Кодекса на поведение на Ентейн, стр. 9, работа един с друг. Използваният в тях език несъмнено представлявал израз на неуважение и злонамереност /включително желание да злепостави работодателя/, и бил обиден и оскърбителен, при това насочен към колеги в дружеството работодател. Посочено е, че своеволното използване от ищеца на вътрешния мрежов комуникационен канал на работодателя /въпреки че бил уведомен за периодичния одит на компанията върху мрежата/, с цел оказване на негативни внушения към определени служители за лоша работна организация и невземане на мерки срещу опасна бактериална инфекция, разпространявала се в офисите, неминуемо водело до дестабилизиране на работната среда. С оглед тежестта и продължителността на нарушенията, утежнена от извършването им при умишлена форма на вина, за лични цели и в работна среда, както и целенасочено използваните цинични изрази в кореспонденцията във връзка с лоша организация на работата, наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ съответствало по тежест на нарушенията по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ.

По изложените съображения, предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ са отхвърлени като неоснователни.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.