Определение № 3931 от 18.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3931 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20261100501345 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повдигнат спор за местна подсъдност с определение № 3941 / 28.01.2026 г. по гр.д. № 20261110100319 по описа на Софийски районен съд, 29 състав, за определяне на компетентния съд, който да разгледа предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове от „Агенция за събиране на вземания“ АД срещу С.Л.Ш. с предмет установяване съществуването на вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 720/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков.

Изложени са съображения, че местно компетентен да се произнесе е Районен съд - Самоков предвид, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК длъжникът, който има качеството „потребител“ по § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, е с настоящ адрес в гр. Самоков, поради което местно компетентен е Районен съд – Самоков. Производството по ч.гр.д. № 27554/2025 г. на СРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Самоков на основание чл. 113 ГПК. Районен съд – Самоков е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение, и е образувано производство по чл. 422 ГПК. Впоследствие съдът е констатирал, че към датата на предявяване на иска ответницата е с настоящ адрес в гр. София, поради което е прекратил производството пред себе си. СРС, позовавайки се на т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, е приел, че местната подсъдност по иска по чл. 422 ГПК се определя към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Софийски градски съд, ЧЖ-VI-A състав, за да се произнесе по спора на основание чл. 122 ГПК, съобрази следното:

Пред Софийски районен съд е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 165246/13.05.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу С.Л.Ш. за парично вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 20251110127554 по описа на СРС, 51 състав, което е 1 прекратено с определение № 24984/06.06.2025 г., като съдът е приел, че на основание чл. 113 ГПК местно компетентен е Районен съд – Самоков, след като при служебна справка е установено, че настоящият адрес на длъжника е в гр. Самоков.

Впоследствие заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена от Районен съд – Самоков по ч.гр.д. № 20251870100720. Срещу издадената заповед е подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, поради което на заявителя са дадени указания по чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Указанията са изпълнени с депозиране на искова молба с вх. № 5932/04.11.2025 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 20251870101558 по описа на Районен съд – Самоков. С определение № 735/12.11.2025 г. производството е прекратено, като съдът е приел, че след служебна проверка настоящият адрес на ответника е в гр. София и местно компетентен да разгледа иска е Софийски районен съд.

С оглед на това Софийски районен съд е постановил определение, с което е повдигнат настоящият спор за подсъдност, като е прието, че компетентен е съдът по настоящия адрес на потребителя към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а именно Районен съд – Самоков.

В случая, за да се определи месната подсъдност по установителния иск по чл. 422 ГПК следва да се съобрази правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр.

65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., доп., бр. 100 от 2019 г.). Според тази разпоредба исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

В действащата редакция процесуалният закон установява императивно местно компетентните съдилища по исковете на и срещу потребители. Както е посочено в самите мотиви към предложението на ВСС за приемане на посочените законодателни изменения, „с предвиждането на задължителна подсъдност по постоянен адрес/седалище на потребителя или доставяне на потребителската услуга би се гарантирало ограничаване на разходите на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение“, както и „би довело до по-равномерно разпределение на делата между съдилищата в страната“. Новата редакция на чл. 119, ал. 3 ГПК е ясна и недвусмислено сочи, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 може да бъде повдигнато и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Установеното правомощие кореспондира напълно и е логично обосновано с оглед целта на извършените законодателни изменения. Целта на вносителя на проекта е „да се осигури възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение – потребителят“. Когато става въпрос за смяна в настоящия адрес, това обуславя и промяна на съда, който следва да разгледа делото в исковото производство.

Въпросите относно целта и смисъла на въведените изменения от 2019 г. в чл. 113 ГПК във връзка със спор на и срещу потребители са разгледани например в определение № 2481/21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 2819/2023 г. на ВКС, III г.о., в което се приема, че императивната уредба е създадена в полза на икономически по-слабата страна и това е водещият интерес при определяне на местната подсъдност.

Действително, в производството по чл. 422 ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – т. 8 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това представлява изключение от общото правило на чл. 125 ГПК и е въведено с оглед материалноправните последици от предявяването на 2 иска – прекъсване и спиране на давността, начисляване на законна лихва и др.

Това разрешение обаче касае единствено момента на настъпване на материалноправните последици от предявяването на иска и не може да бъде разпростирано върху въпросите на местната подсъдност. Подсъдността е процесуален въпрос, който се определя по действащата към момента на разглеждане на иска процесуална уредба и с оглед актуалния настоящ адрес на потребителя. При противното тълкуване би се стигнало до резултат, при който делото се разглежда от съд, различен от този по настоящия адрес на потребителя към момента на реалното развитие на исковото производство, което би противоречало на целта на императивната разпоредба на чл. 113 ГПК.

В случая е безспорно установено, че към момента на депозиране на исковата молба по чл. 422 ГПК и образуване на исковото производство настоящият адрес на ответника – потребител е в гр. София. Именно към този момент спорът навлиза в същинската си искова фаза, в която страните упражняват процесуалните си права в пълен обем. С оглед защитната функция на чл. 113 ГПК и императивния характер на нормата, производството следва да се разгледа от съда по настоящия адрес на потребителя към този момент.

Ето защо следва да се приеме, че местно компетентен да разгледа предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу С.Л.Ш. за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20251870100720 по описа на Районен съд – Самоков, е Софийски районен съд, предвид настоящия адрес на потребителя в гр. София.

Следователно местната подсъдност следва да бъде определена по правилото на чл. 113 ГПК, като компетентен да се произнесе по спора е Софийски районен съд.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове от „Агенция за събиране на вземания“ АД срещу С.Л.Ш. с предмет установяване съществуването на вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е Софийски районен съд.

Делото да се изпрати на Софийски районен съд.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд Самоков за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3