Определение № 3874 от 19.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3874 гр. Варна, 19.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100501236 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Т., ЕГН **********, срещу Решение №4057/14.11.2024г. по гр. дело №11612/2023г. на ВРС , 31-ви състав, с поправена ОФГ с Решение №948/18.03.2025г. по същото дело на ВРС, в частите с което са отхвърлени исковете по чл.200 от КТ на С. Т. за осъждане на „Пластхим-Т“ АД, ЕИК124000839, за следните суми на следните основания:

- разликата над присъдените 10 000лв. до претендираните 60 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в болки, страдания, операция на L4 гръбначен прешлен и неудобства след интервенцията, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното изплащане на сумата;

- разликата над присъдените 2 340.65лв. до претендираните 6 367лв . – обезщетение за претърпени имуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност за времето от 20.06.2023г. до 21.09.2023г. и възнаграждението, което би получил ищеца, ако беше работил в този период при работодателя, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното изплащане на сумата, като решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника „Пластхим-Т“ АД – ЗК „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК000694286.

Решението не е обжалвано в останалите му части – уважените искове за сумата до 10 000лв. за неимуществени вреди и до 2340.65лв. за имуществени.

1

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, незаконосъобразно и постановено при формален и непълен анализ на събраните доказателства. Обезщетението за неимуществени вреди е силно занижено по размер и не отговаря на реално претърпяните такива и на критерия за справедливост. ВРС не е отчел в достатъчна степен характера и вида на телесните увреждания на ищеца, силните болки и страдания от тях и продължителния период на възстановяване от операцията на кръста, което не е и напълно постигнато досега. Необосновано ВРС е приел 50% съпричиняване на вредите от служителя поради укриване от негова страна на здравословните му проблеми в дните след трудовата злополука, тъй като работодателят е бил наясно с тях, както посочва и св. Алиосман. Необосновано съпричиняването е мотивирано и с произволния извод на ВРС, че топчетата (гранулите), на които се е подхлъзнал ищецът при разтоварване на стоката от камиона, са паднали при подготовката за разтоварване на стоката. Погрешно приетата степен на съпричиняване е довела и до необосновано намаляване на обезщетението за имуществени вреди. По същество се моли за отмяна на решението в неговите обжалвани части и за уважаване на исковете в цялост, с присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна и третото лице неин помагач – не депозират отговор по жалбата.

След дадените от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК ищецът – въззивник внася следните уточнения по исковата молба: Трудовата злополука е настъпила на 01.06.2023г. около 13.00 часа, по време на изпълнение на служебните задължения на ищеца в двора на завод „ПластхимТ“ в гр. Аксаково, ул. „Добруджа“ №21. Служителят Т. се е насочил към товарния отсег на управлявания от него служебен камион и в момента при отваряне на отсега се е подхлъзнал на разпръснатите по целия двор гранули (топчета). В резултат на това паднал по гръб, за кратко загубил съзнание, свестил се и с помощта на негови ръководител и колега се изправил. Бил замаян и изпитвал силни болки в главата след изправянето си. Преди да си тръгне към къщи преместил камиона, за да не пречи на работата на другите служебни автомобили. В деня на инцидента изпитвал главно силна болка в главата, но в следващите няколко дни към нея се прибавила и болка в кръста, която се засилила. Заради нея посетил лекар и на 20.06.2023г. бил диагностициран с „увреждане на междупрешленни дискове в поясни и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Това увреждане твърди да е настъпило именно в резултат на падането на 01.06.2023г. при описаните обстоятелства. Ищецът не е получавал застрахователно обезщетение, а карта от застрахователя, с която е заплащал лечението си (което не претендира по делото).

По така направените уточнения ответникът и третото лице-помагач не изразяват становище в рамките на предоставения им от съда срок за това.

2

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: В срока по чл.259 от ГПК не са оправени искания за събиране на доказателства пред ВОС, съобразно чл.260 и чл.266 от ГПК.

Искането за изслушване на вещото лице по СМЕ и пред ВОС е заявено едва с втората уточняваща молба и след срока за обжалване, поради което е преклудирано и следва да бъде отхвърлено. В допълнение то е мотивирано с „изясняване на обективната истина“, което обаче не е предвидено в чл.266 от ГПК основание за събиране доказателства пред въззивния съд, а доводите, че „СМЕ е непълна“ биха били относими към искане за допълнителна експертиза съобразно чл.201 от ГПК, каквото няма. По тези причини искането следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2025г. от 14.00часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за изслушване на вещото лице по СМЕ и пред ВОС.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд 3

Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4