Определение № 1108 от 24.04.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1108 гр. Бургас, 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500679 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК вр. с чл.413, ал.1, предл.ІІ ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 6059/23.11.21г. на НРС от „ИзиРентБългария” ЕООД, ЕИК: 202163172, със седалище: гр.Несебър, к.к.

„Слънчев бряг”, Хотел „Карлово“, ет.партер, ап.химическо чистене, представлявано от Ст. Касабова, чрез адв. Е. Тумбев - САК, против разпореждане, инкорпорирано в заповед № 513/11.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1495/2021г. на НРС, с което в полза на заявителя са присъдени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. и д.такса за размера над 91.33лв. до размера от 92.05лв. Твърди, че присъденият адвокатски хонорар е прекомерно завишен с оглед интереса по делото и липсата на фактическа и правна сложност, а също така, че присъдената д.такса не е съобразена с размера на вземането. Излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си.

Моли заповедта да бъде отменена в частта по разноските и бъдат присъдени разноски в размер на 388лв. за адвокатско възнаграждение. Не ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата я оспорва, чрез процесуалния си представител адв. С. Мехмед – АК – Кърджали. Моли за отхвърлянето й. Също не ангажира 1 доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

По съществото на спора БОС приема следното: НРС е сезиран от Д. Е.

Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., кв. „В.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу „ИзиРентБългария” ЕООД за сумата от 4 500лв. главница, представляваща невърнат депозит по договор, сумата от 102.50лв. – мораторна лихва за забава за периода 19.08.2021г. до 08.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 11.11.2021г. до окончателното й изплащане и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 92.05лв. – д.т. и 1000лв. адвокатско възнаграждение.

Твърдяло се е, че дружеството дължи горните суми, поради неизпълнение на сключения от него договор с ответника по настоящата жалба.

Заявлението е уважено и е издадена заповед № 513/11.11.2021г. по ч.гр.д.№ 1495/21г. на НРС за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Длъжникът е осъден да заплати сумата на разноските – 92.05лв. за платена д.т. и 1000лв. за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, за да оспори дължимостта само на част от претендираната мораторна лихва – за размера над 66.25лв., както и на присъдения адвокатски хонорар, а също така и частната жалба, по която е образувано настоящото производство.

В нарочно производство по реда на чл.422 ГПК спорът между страните е разгледан, но понеже от цялата сума е била спорна само сума в размер на 36.25лв. и като крайно разрешение съдът е приел, че е недължима, нито районният съд, нито окръжният са се произнесли по присъдения по заповедта адвокатски хонорар и д.т. за спорния по това дело размер.

При изложеното и по реда на чл.413, ал.1 ГПК настоящият състав приема, че сумата на разноските за платена държавна такса за размера над 91.33лв. до размера от 92.05лв. е недължима. Това е така, понеже интересът по заповедното производство е 4 500лв. + 66.25лв., или общо – 4 566.25лв.

При приложение на разпоредбата на чл.12 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, дължимата д.такса е в посочения размер, който се определя върху сборната 2 сума на двете вземания.

Що се отнася до присъденото адвокатско възнаграждение, БОС приема следното: заповедното производство не се отличава с особена фактическа или правна сложност. При посочения по-горе интерес и при приложение на разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл.7, ал.2, т.2 с.Наредба, в редакцията към датата на сключване на договора за правна помощ между заявителя и адв. С.

Мехмед, дължимият минимален адвокатски хонорар се определя, както следва: 4 566.25 : 2 = 2 285.125. Така, 1 285.125 х 0.07 = 89.819 или 89.82лв.

Тази сума, събрана с 300лв. общо се равнява на 389.82лв. х 1.2 – за дължим ДДС, понеже видно от договора за правна помощ, процесуалният представител на заявителя е регистриран по ЗДДС – общо 467.78лв.

При изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Водим от горното БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане по заповед № 513/11.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1495/2021г. на НРС в обжалваната част, с която е уважено заявлението на Д. Е. Ш., ЕГН:

**********, с адрес: гр. К., кв. „В.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** да бъде осъдено „ИзиРентБългария” ЕООД, ЕИК: 202163172, със седалище: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, Хотел „Карлово“, ет.партер, ап.химическо чистене, представлявано от Ст. Касабова да заплати на заявителя направените по делото разноски за д.т. за размера над 91.33лв. до присъдения размер от 92.05лв., както и адвокатски хонорар за размера над 467.78лв. с ДДС и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението в горните части.

ВРЪЩА делото на Несебърски районен съд за издаване на изпълнителен лист за дължимата сума на адвокатското възнаграждение, съобразно настоящото определение.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4