Решение № 851 от 15.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9886/2025
- Вид
- Решение № 851
- Подписан
- 15.01.2026
- Състав
- МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 851 гр. С., 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110109886 по описа за 2025 година
Предявен е иск от С. Й. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Я“, бл. 13, вх. 1, ет. 4, ап. 8, срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б, по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1168,30 лв., представляваща задължения за доставена топлинна енергия за периода м.11.2011 г. – м.12.2012 г. в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Я“, бл.
13, вх. 1, ет. 4, ап. 8, инсталация № ***********.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с оглед издадена от ответника справка-извлечение за процесната сума, като твърди недължимост при липса на следното: облигационно отношение между страните по доставка на топлинна енергия; доставка на топлинна енергия в твърдяното количество и качество на съответна цена; погасяване по давност на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска по следните съображения: налице е облигационна връзка с оглед заявлениедекларация на ищеца от 30.10.2006 г., както и поради това, че ищецът е собственик по наследство на имота; доставил е топлинна енергия в претендирания размер; признава, че процесната сума е погасена по давност.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Неоснователен е отводът на ответника за недопустимост на иска, тъй като материалната легитимация е въпрос по същество на спора, а правният интерес на ищеца се извежда от неоспорената от ответника горепосочена справка-извлечение, видно от която ответникът третира като дължима процесната сума.
В тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска - че ответникът претендира заплащането на процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че през процесния период между него и ищеца е било налице валидно 1 облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот на съответно посочени от него основания, по силата на който е доставил реално топлинна енергия на претендираната стойност за процесния период, както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като писмена форма за действителност на договора не е предвидена. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ответното дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д № 2/2017 г. на ВКС ОСГК.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при 2 общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите (потребителите) в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Фактът, че за исковия период ищцата е била потребител на топлинна енергия на основание съществуващ между нея и ответното дружество договор, сключен при публично известни условия по смисъла на приложимата при дадения казус норма на чл. 150 ЗЕ, се установява от представените по делото писмени доказателства. Със заявление-декларация от 15.11.2006 г. ищцата е поискала откриване на партида за процесния имот. С този документ, неоспорен от ищцата, се установява, че същата е направила изрично искане пред ответното дружество да бъде открита партида на нейно име (изрично е посочила, че нейното домакинство се състои от 2 члена), като това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. от чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе си, ответното дружество е приело предложението на ищеца за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Ирелевантно в настоящия случай е обстоятелството дали ищцата е собственик/вещен ползвател или не на отопляемото жилище, тъй като чрез изразената от нея воля е породено облигационно правоотношение с „Т. С.“ ЕАД на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Постигнато е изрично съгласие с ответното дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като ищцата е поискала откриването на партида, а топлопреносното предприятие е уважил искането й.
От приложените по делото писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС в сграда с административен адрес: гр. С., ж.к.„Я“, бл. 13, от 13.09.2001 г., и договор № 98/22.10.2001 г., се установява, че етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, са избрали третото лице помагач „Т.“ ООД, което да извършва услугата топлинно счетоводство, с което впоследствие е бил сключен и договор с 3 посочения предмет. Видно от представените от третото лице помагач изравнителни сметки същите са били издавани на името на ищцата. Следователно от посочената дата – 15.11.2006 г., между ищцата и ответното дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е била именно С. Й. Д.. Ето защо задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период е ищцата.
По въпроса дали през исковия период ответното дружество е доставило реално на ищцата топлинна енергия с цена, възлизаща на посочената в исковата молба стойност, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода са възложени на третото лице помагач „Т.“ ООД в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Предвид разпределената доказателствена тежест на осн. чл. 154 ГПК следва да се установи дали ответникът е изпълнил задължението си да достави реално на ищцата топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност. В случая в тази връзка са ангажирани единствено писмени доказателства – издадените от третото лице помагач изравнителни сметки за три отчетни периода, вкл. за периодите 01.05.2011 г. – 01.05.2012 г. и 01.05.2012 г. – 01.05.2013 г. , неоспорени от страните. Видно от същите за отчетен период 01.05.2011 г. – 01.05.2012 г. по прогнозни данни е била начислена топлинна енергия на стойност 919,94 лв., а след извършено изравняване на периода дължимата сума е в размер на 924,16 лв., а за отчетен период 01.05.2012 г. – 01.05.2013 г. по прогнозни данни е била начислена топлинна енергия на стойност 924,08 лв., а след извършено изравняване на периода дължимата сума е в размер на 1014,77 лв.
Следователно, предвид приетите по делото писмени доказателства, цената на реално предоставената в имота топлинна енергия за двата отчетни периода е в размер на 1938,93 лв. Стойността на реално доставената за исковия период м.11.2011 г. – м.12.2012 г. топлинна енергия, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК, въз основа на съдържащата се в приложената по делото справка-извлечение информация и съдържащите се в изравнителните сметки разбивки в таблици № 8, възлиза на 1286,06 лв.