Решение № 43 от 03.02.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 2473/2025
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- Христо Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 136 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63д, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. Стара Загора, 03.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20255530202473 по описа за 2025 година Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1228-002861 от 30.07.2025г. на *********** –Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Т. Г. С. с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева - за извършено нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец - за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
В жалбата си и в с.з. жалбоподателят – чрез пълномощник излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна чрез пълномощник изразява становище, че НП е правилно и закосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Районна прокуратура - Стара Загора, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление № 25-1228-002861 от 30.07.2025г., Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3527557 от 19.06.2025г., 2 броя Докладна записка, Сведение от Ц. Ц., Декларация по чл.188 от ЗДвП, 1
Сведение от Т.С., Възражение от Т.С., Справка относно извършена проверка по възражение, Протокол от ПТП, Справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2012г., Медицинска бележка от 21.10.2025г. – копие.
В качеството им на свидетели бяха разпитани лицата: К. К. К., Б. П. Б. – Г. и И. М. Т.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 29.05.25г. в 13:20часа, Т.С. била паркирала лек автомобил *********** с per. №***********, собственост на И. М. Т. в гр.Стара Загора на бул. Цар Симеон Велики до №69. Водачът Т.С. при маневра излизане от реда на паркирани МПС, не се съобразява с паркиран от лявата й страна лек автомобил *********** с p e r. №*********** и с предната лява част на управляваното от нея МПС /*********** с peг. №***********/ блъска дясна задна странична част на паркираното до нея МПС /*********** с peг.
№***********/. Т.С. спира за да установи щетите от произшествието, като изчакала другия водач - Ц. Ц.. Предоставила му данните си, своите и на автомобила и в последствие напуска местопроизшествието, тъй като имала неотложен ангажимент, свързан с неин здравословен проблем. Ц. Ц. подал сигнал на ЕЕН 112 и пристигнали служители на ОД на МВР – Стара Загора. Те провели разговор с Ц. Ц. и установили собственика на лек автомобил *********** с peг. №*********** – св. И. М. Т. като провели телефонен разговор с него. Св.Тотев обяснил, че не е в гр.Стара Загора, автомобила се управлява от съпругата му – Т.С. и ще се свърже с нея за да попълнят двустранен протокол за ПТП. Това, обаче не се случило, тъй като Ц. Ц. за гр.Созопол и подал сигнал в сектор Пътна полиция Стара Загора. На 17.06.2025г. св.Тотев попълнил Декларация по чл.188 от ЗДвП, в която отразил, че на 29.05.2025г., лек автомобил *********** с peг. №*********** е бил управляван от Т. Г. С. с ЕГН **********
На 19.06.2025г. на Т. Г. С. с ЕГН ********** бил съставен АУАН серия GA № 3527557/19.06.2025г. в който били отразени горните обстоятелства.
АУАН бил съставен срещу Т.С. затова, че на 29.05.2025г., като водач на лек автомобил *********** с peг. №*********** е извършила нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП - предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях.ПТП и нарушение по нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП - нарушава задълженията си като участник в ПТП.
Жалбоподателят Т. Г. С. с ЕГН ********** подписала съставения й АУАН, като отразила, че има възражения. В законоустановения срок били депозирани писмени възражения по АУАН.
2
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушенията и на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева - за извършено нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец - за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП на водача Т.
Г. С. с ЕГН **********.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдените нарушения/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3/три/-месечен срок от откриване на нарушителя, която дата съдът приема за датата на която е било установено нарушението, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6/ шест/ - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
3
Относно нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът счита че законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят Т.С. е осъществил състава на административно нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно й е наложил административно наказание на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на ППС, който ще предприеме, каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните ППС или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Както бе посочено по-горе, по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства бе установено, че жалбоподателя Т.С. при управлението на лекия автомобил *********** с p e r. №*********** при предприетата маневра не се е съобразил с паркирания лек автомобил *********** с peг. №*********** , като го блъска, с което реализира ПТП с материални щети. Ето защо съдът прецени, че законосъобразно и обосновано наказващият орган е наложил на жалбоподателя Т.С. на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 200 лв. Според съда това административно наказание – глоба в размер на 200 лева съответства напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази му част.
Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП , водачът на пътно превозно средство, участник в ПТП, има задължение да окаже съдействие за установяване на имуществени вреди, единствено настъпили от произшествието. Или казано с други думи, това означава той да има такова поведение (действие и бездействие), което да е в помощ на органите на реда, гражданите и обществените организации, за да се установят щетите. В конкретния случай се установи по един безспорен начин, както от писмените документи, така и от показанията на св.К.К. - актосъставител, че водачът Т.С. е проявила едно добросъвестно и житейски оправдано поведение, изразяващо 4 се в това, че е спряла МПС за да види какви са щетите от произшествието и е представила данните си на другия участник, след което си е тръгнала и след като са се свързали с нея от полицията, е дала писмени сведения, в които е посочил механизма на ПТП и е признал за случилото се, съставен й е АУАН, който е подписала, получила е препис от него, подписал е и протокола за ПТП, а след това е упражнила и правото си на защита, подавайки по съответния ред възражение и жалба, в които вече е заела защитна позиция. И в АУАН, и в НП е описано, че водачът:“…Спира за да установи щетите от произшествието и предоставя данните си на другия участник…“.
В описаната по – горе последователност от събития настоящият съдебен състав не открива противоправно поведение на жалбоподателя, което да се подведе под състава на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Това е така, защото Т.С. е изпълнила задълженията си по ЗДвП, проявила е нужната добросъвестност и съдействие и то е от такова естество, че при необходимост да се установи кой е деликвента (както и е станало), от страна на пострадалия (за реализиране на евентуална гражданска отговорност) или от държавните органи (за реализиране на наказателна или админстративнонаказателна отговорност).
Именно и в този смисъл е и идеята на законодателя - да се види кое физическо лице е причинило щетите и в какво се изразяват те. Укоримото отношение на АНО към поведението на жалбоподателя - че е напуснал ПТП, не може да се приеме от съда като такова, а напротив, то е законосъобразно и житейски оправдано с оглед показанията на св.Тотев и представените медицински документи, установяващи спешна нужда от посещение на лекарски кабинет.
Това е така, защото поведението на водача не е в онзи смисъл на бягство от ПТП, целящо да остане неразкрит, тъй като той е оставил данните си на другия участник в ПТП и както се вижда те са изпълнили своята цел - да се свържат заинтересованите лица с него при необходимост.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част.
Относно разноските:
1.По отношение на претендираните разноски за адвокатска защита от страна на жалбоподателя, съдът намира следното:
С оглед изхода на делото и частичната отмяна на НП, се явява частично основателна и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като проведеното по делото едно съдебно заседания е участвал лично упълномощения адв.Е.Ж. – АК – Стара Загора, който е осъществил процесуално представителство на жалбоподателя. Той е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 800 лева за адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е изплатен изцяло на адв.Ж., видно от отбелязването върху договора, който е послужил и 5 за разписка. Следователно, съдът следва да присъди на жалбоподателя съответната част от платеното адвокатско възнаграждение с оглед на потвърждаването на НП в едната му част и отмяната му по отношение на второто вменено нарушение. Липсва изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Съдът намира, че следва да приложи правилата на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл.
Разпечатката съдържа 44 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d4c107f-3c13-47ab-9051-2bb794d66f28