Определение № 21953 от 13.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21953 гр. София, 13.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110107296 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел III „Разглеждане на делото“, „Подготовка на делото в закрито заседание“ - чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Г. А. Б., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 132,24 евро, представляваща стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.08.2023 г., както и сума от 24,98 евро, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 16.12.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (18.12.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, за които суми издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

1132/2025 г. на РС - Раднево.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се допусне съдебно-техническа експертиза със задачи посочени в исковата молба.

1

Не следва да се допуска съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не са въведени оспорвания от ответника във връзка с извършени от негова страна плащания.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „Техем Сървисис ” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно. Третото лице – помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.

Ответникът Г. А. Б., ЕГН ********** е подал отговор на исковата молба лично в срока и по реда, установен в чл. 131 от ГПК.

Ответникът е приложил в отговора си документи, чието приемане като писмени доказателства по делото се претендира. Това доказателствено искане е относимо, допустимо и необходимо, поради което следва да бъде удовлетворено.

С оглед нормата на чл. 100 от ГПК, и доколкото исковият съд следи за допустимостта на производството, съобразно заповедта, издадена по реда на чл. 410 ГПК, следва да укаже на ищеца да прецизира исковия си период относно претендираната главница в унисон със заповедта по чл. 410 ГПК, където се претендира периода от 01.05.2022 г. до 31.08.2023 г. (а не както се сочи в исковата молба 30.08.2023 г.).

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.

1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да изправи несъответствието, забелязано в исковата молба, касателно исковия период на 2 главното вземане, като съобрази, че в заповедта по чл. 410 ГПК периодът е от 01.05.2022 г. до 31.08.2023 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че нередовната искова молба подлежи на връщане съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК.

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. А. Б., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 132,24 евро, представляваща стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.08.2023 г., както и сума от 24,98 евро, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 16.12.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (18.12.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, за които суми издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

1132/2025 г. на РС - Раднево.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.05.2022 г. до м.08.2023 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и съдебни разноски и 3 юрисконсултско възнаграждение.

В отговора си ответникът Г. А. Б. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че исковете са частично недопустими, а в частта, в която са допустими, по същество са неоснователни. На първо място се спира на приложения от ищеца документ, удостоверяващ извършена през 2023 година покупко-продажба на процесния апартамент. Твърди, че с оглед така извършената сделка, ответниъкт е загубил качеството си на собственик на процесното жилище, оттам и на потребител на ищеца. Уточнява, че преди продажбата на апартамента, ответникът е депозирал искане за закриване на партидата, открита на имота в ищцовото дружество, като е заплатил всичко дължимо, дори обръща внимание, че има надплатени суми, които по-късно топлопреносното предприятие възстановява на ответника. Прилага доказателства за своите твърдения, като счита, че те представляват извънсъдебно признание на факта за липса на задължения към момента на закриване на партидата. Оспорва ответника да има качество на собственик, или вещен ползвател на имота, респ. да е потребител на услугите на ищеца.

Намира, че всички доказателства на ищеца в тази насока са неотносими и/или недостатъчни. Позовава се на ТР 2 от 2018 г. и счита, че възприетите там разбирания ползват тезата за неоснователност на исковете. Относно акцесорната претенция за мораторна лихва, намира я за неоснователна.

Развива подробни доводи за липса на фактура, издадена по реда на чл. 32, ал. 3 от ОУ на ищеца, неплащането на която да е поставила ответника в забава. На следващо място, твърди, че исковите суми са погасени по давност, с оглед нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Навежда, че последващо издаване на фактура не променя течението на давността и не рефлектира върху извода за погасяване по давност на търсените от ищеца суми. Предвид всички изложени аргументи, моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА в полза на адв. С..

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са в условията на обективно съединяване положителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

4

3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и че е доставена топлинна енергия за ответника и е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата цена.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

6. По доказателствата:

ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора писмени доказателства, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.

ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач да представи изисканите от него документи за датата на откритото съдебно заседание.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за СТЕ в размер на 200 евро, вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Атанас Желязов.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

5

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 16.07.2026 г. в 09:20 ч., за която дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от исковата молба и отговора.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като и м УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

6

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7