Решение № 460 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Л. С. при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Александър Л. С. Търговско дело № 20215300900691 по описа за 2021 година

Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявени са искове от Л. Р. У., ЕГН **********, с постоянен адрес *****, ЕГН **********, с постоянен адрес ****, и Ю. Р.А У., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 83130482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на следните суми: - 200 000 лв. на Л. Р. У.; - 200 000 лв. на Р. Р. У.; - 26 000 лв. на Ю. Р. У., като искът е предявен като частичен от общата сума от 100 000 лева, които суми представляват обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно: болки и страдания преживени от ищците в следствие на обстоятелството, че по повод настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 02.05.2021 г. около 22:10 часа на Път II86 км 9+400 на Околовръстното на град Пловдив, при което в резултат н а неправомерното движение на лек автомобил с марка „МБМ“, модел „Х5М“ с регистрационен ****** управляван от виновния водач И. А. Д., ЕГН **********, същият навлиза в насрещната лента за движение и удря движещия се насреща лек автомобил марка „МБВ“, модел „730Д“, с рег. № ******, управляван от Н. И.

И., собственост на Т.С.Г., по повод на което настъпва смъртта на Р. Р. У., ЕГН **********, който се е возил като пътник в лек автомобил „МБВ“, модел „Х5М“, с рег. № ****** което починало лице се явява син да двамата ищци Л.

У. и Р. У. и брат на Ю. У.. Претендира се и заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 26.05.2021 г. – денят, следващ датата на извънсъдебното сезиране на застрахователя, до 1 окончателното изплащане. В исковата молба подробно се обосновава необходимостта от репарация на настъпилите неимуществени вреди по отношение на преживелите родители на починалия им син, както и за репарация на претърпените от Ю. Р. У. неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на нейния брат Р. Р. У..

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 83130482 оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Не се оспорва настъпването на пътно-транспортното произшествие, но се оспорват всички твърдения относно механизма на неговото настъпване, обрисувано в исковата молба. Прави се възражение за съпричиняване на настъпилите вреди във връзка с обстоятелството, че починалият Р. У. се е качил при пиян водач, като починалият е знаел предварително за това обстоятелство преди да се качи като пасажер в автомобила, участник в ПТП. На следващо място, се твърди от ответника съпричиняване на вредите във връзка с липсата на поставен обезопасителен колан.

Пловдивски Окръжен Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е налице влязла в сила присъда по НОХД 1007/ 22г. по описа на ПОС, с която се признава подсъдимия И. А. Д. за виновен в това, че на 02.05.2021 г., на Главен път II-86, км.9+400 /пътя гр.Пловдив-гр.Смолян/, област Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. ****** движейки се в посока запад – изток, нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Н. И. И., ЕГН **********, Г.А.К., ЕГН ********** и на Р. Р. У., ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2,17 на хиляда, от деянието е настъпила смърт на повече от едно лице и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.343 ал.3, предл.1-во 2 и предл.5-то, б.„б“, предл.2-ро, вр. с ал.1, б.„В“, вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то, във вр. с чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода.

Присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на постановеното решение на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.

Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищците, като съществува и причинна връзка между активното поведение на Д., което е и очевидно противоправно, и настъпилия вредоносен резултат- причинена смърт на Р. У.. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице по назначената КСАТМЕ, които съдът изцяло кредитира.

На следващо място следва да се отбележи, че по делото са налице доказателства, че е налице валидно правоотношение по сключена ГО на автомобилистите относно лекия автомобил управляван от делинквента и отправено искане от пострадалите лица до застрахователя. На лист 112 и следващите са представени изявления от страна на ответника, които недвусмислено установяват наличието на застрахователно правоотношение по полица BG/02/120003069535 и заведена щета по повод искания на ищците за репарация на вредите № 2110014913.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от ответника възражения за съпричиняване.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Освен това и чувството за болка и неудовлетворение е субективно и строго индивидуално състояние и не може да се разчита на някакви обективни критерии. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това 3 обезщетение.

По делото е разпитана свидетелката З. Д., която обективира в своите показания обстоятелствата на преживените от Л. У. болки и страдания по повод на смъртта на сина й. Също така е изслушан и свидетеля М. Т. относно психическото състояние на бащата на починалия Р. У.. И двамата свидетели изнасят информация изцяло в унисон със съдържанието на исковата молба, като възпроизвеждат свои непосредствени и лични впечатления. По делото липсват данни относно вероятна тяхна заинтересуваност от изхода на спора, поради което и съдът изцяло кредитира техните показания. Относно психическото състояние на Р. У. също така е изслушана по делото СПЕ, която съдът изцяло възприема, като професионално изготвена, обективна и безпристрастна. Същата по своето съдържание още веднъж подчертава необходимостта от репарация на преживените болки и страдания относно бащата на починалия.

Ето защо и при съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливият паричен еквивалент на претърпените от родителите на починалия болки и страдания, във връзка със загубата на сина им е в посочения в исковата молба размер- по 200 0000 лева за всеки от тях. Следва да се отбележи по този повод, че съдът не отчита факта, че ищцата не се е явила за психологическо изследване за обстоятелство с правно значение, което би могло да се отрази на размера на обезщетението. Това е така, тъй като СПЕ е само един от процесуалните способи за обективиране на преживените от У. болки и страдания. Несъмнено, че и при липсата на инициирана експертиза би могло да се стигне до правен резултат от уважаване на исковете и при наличието на други употребени от ищците доказателствени средства. По делото е разпитан свидетел за състоянието на Л. У., като всички събрани доказателства обосновават извод за наличието на топли и нормални за едно семейство отношения между починалия и родителите му. Показанията на З. Д. са достатъчна основа, за да приеме съда искът на майката за доказан и основателен. Не на последно място по делото е установено, че Л. У. пребивава в ***, което очевидно затруднява осигуряването на преглед по допуснатата СПЕ. Също така следва да се отчете и факта, че починалият е единствен син на майка си, което несъмнено определя извод за съществени афектационни проблеми и смущения за Л. У. при наличния за РБългария семейно – 4 психологически модел отличаващ се с взаимност, топлота, обич и взаимопомощ. При липса на други данни по делото е обичайно да се приеме, че отношенията между майка и син са били от такъв характер, че смъртта на Р.У. е довел до психологическа травма за Л. У. напълно съпоставима с тази на бащата Р. У., за който е установено по СПЕ, че все още не е преодолял нанесените му психични увреждания.

Не стои така въпроса относно предявената претенция от сестрата на починалия. С ТР № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

В мотивите на ТР е разяснено, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по 5 интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.