Решение № 265415 от 13.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 16492 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 110300 от 09.05.2019 г., постановено по гр.д. № 60291/2017 г. на СРС, ГО, 65 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 220982 от 19.09.2019 г./, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Р.Р.Ш., конституиран по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата Е.Б.Ш., М.Б.В. и Р.Б.П. дължат на „Т.С.“ ЕАД, сумата от по 435, 50 лв. всеки от тях, представляваща главница за доставена топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2015 г. – 29.02.2016 г. за топлоснабден имот с аб. № 179395, ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. до изплащане на вземането. Исковете за главницата са отхвърлени до пълния предявен размер от по 452, 53 лв. срещу всеки от ответниците, а исковете за обезщетение за забава в размер на законната лихва – в пълните им предявените размери от по 57, 10 лв. срещу всеки от ответниците за периода 01.12.2015 г. – 18.05.2017 г.

Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, по 273, 45 лв. разноски за заповедното и исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на ответника Р.Б.П., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 14, 54 лв. разноски по делото.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за забава в размер на законната лихва, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че в Раздел VII от Общите му условия, чл.32, ал.1 са предвидени редът и срокът за заплащане на месечните задължения за доставена топлинна енергия, а именно – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Счита, че с изтичане на посочения срок ответниците са изпаднали в забава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявения иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Р.Р.Ш., М.Б.В. и Р.Б.П., с който я оспорват.

Считат за неоснователни релевираните с жалбата оплаквания. Молят съда да остави същата без уважени и да потвърди решението в обжалваната част.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците Р.Р.Ш., М.Б.В. и Р.Б.П.. Считат, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Навеждат оплакване, че са оспорили дължимостта на исковата претенция. Поддържат, че през исковия период не са се намирали в облигационна връзка с ищцовото дружество, като в тази връзка са оспорили представеното от ищеца писмо, с което твърди да ги е уведомил, че вписва като титуляр на партидата за имота Р.Б.П., както и получаването му; оспорили са представеното заявление от наемателя „У.Ф.КОР“ ЕООД за закриване на партидата му за имота, тъй като последният е продължил да ползва имота до края на м.02.2016 г. и следователно – през целия исков период, за установяване на което пред СРС са били ангажирани гласни доказателства. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу тях искове.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковете за главницата над признатия размер от по 435, 50 лв. до пълния предявен размер от по 452, 53 лв. срещу всеки от ответниците, е влязло в сила като необжалвано.

С протоколно определение от 12.02.2021 г. пред въззивната инстанция по реда на чл.227 ГПК като страни в производството на мястото на починалия на 24.06.2020 г. Р.Б.П. са конституирани И.-М.Л.П. – съпруга, Б.Р.П. – син и М.Р.М. – дъщеря.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба и уточняваща молба от 29.09.2017 г. ищецът твърди, че ответниците Р.Б.П., М.Б.В. и Е.Б.Ш. са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул.

„****, аб. № 179395, като му дължат разделно – всеки по 1/3 от сумата от общо 1 528, 87 лв., от която: сумата от 1 351, 63 лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.10.2015 г. – м.02.2016 г., сумата от 5, 95 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение, сумата от 170, 66 лв. мораторна лихва върху главницата за стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.12.2015 г. – 18.05.2017 г. и сумата от 0, 63 лв. мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение, ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с подадено на 05.06.2017 г. заявление по ч. гр. д. № 36713/2017 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжниците. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт, изд. на

05.12.2017 г., Е.Б.Ш. е починала на 15.11.2017 г., като видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. от 05.12.2017 г., е оставил наследник по закон – Р.Р.Ш. – син.

С определение на СРС от 18.12.2018 г. на мястото на починалия ответник Е.Б.Ш. по реда на чл.227 ГПК е конституиран наследникът й по закон – синът й Р.Р.Ш..

В срока по чл.131 ГПК ответниците Р.Б.П. и М.Б.В. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените срещу тях искове по основание и размер. Оспорват през исковия период да са били в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Оспорват представеното от ищеца писмо, с което ги уведомява, че вписва като титуляр на партидата за имота Р.Б.П., както и получаването му. Оспорват представеното заявление от наемателя „У.Ф.КОР“ ЕООД за закриване на партидата му за имота, като твърдят, че дружеството наемател е продължило да ползва имота до края на м.02.2016 г. и следователно – през целия исков период. Оспорват сградата да е била топлофицирана през исковия период. Оспорват измервателните уреди да са преминали изискуемата метрологична проверка. Молят съда да отхвърли предявените срещу тях искове.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Р.Р.Ш. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че се е отказал от наследството на майка си Е.Б.Ш., видно от удостоверение по гр.д. № 3374/2018 г. на СРС, 139 състав, като отказът му е вписан в специалната книга на съда под № 69/22.01.2018 г., с оглед на което той няма качеството наследник. Отправя искане производството по отношение на него да бъде прекратено.

На 05.06.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.Б.Ш., М.Б.В. и Р.Б.П. за сумата от 1 357, 58 лв. – главница и 171, 29 лв. – мораторна лихва за периода 01.12.2015 г. – 18.05.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.10.2015 г. – 29.02.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ул. „****. ап. 2, аб. № 179395.

Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена, но незаплатена топлинна енергия – 1 351, 63 лв. главница и 170, 66 лв. лихва и за дялово разпределение – 5, 95 лв. главница и 0, 63 лв. лихва. Видно от т.13 от заявлението, вземанията се претендират в условията на разделност – по 1/3 от всеки от длъжниците.

С разпореждане от 12.06.2017 г. по ч. гр. д. № 36713/2017 г. по описа на СРС, 65 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е разпоредил длъжниците да заплатят на заявителя и сумата от 90, 58 лв. разноски по делото, от които: 30, 58 лв. държавна такса и 60 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжниците Е.Б.Ш., М.Б.В. и Р.Б.П..

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е нотариален акт за собственост на имот № 28, том II, рег. №

978, дело № 94/1999 г. от 26.03.1999 г., с който Р.Б.П., М.Б.В., Е.Б.Ш., Р.Б.Л.и Л.Л.К.са признати за собственици по наследство на следния недвижим имот при равни квоти, а именно: дворно място, находящо се в гр. София, ул. „****, съставляващо парцел XVIII-7, кв. 417 по плана на гр. София, местност „Центъра“, с площ по скица от 447 кв.м., заедно с триетажна жилищна сграда с избени помещения със застроена площ от 211 кв.м., построена в гореописаното дворно място.

Представен е договор за наем от 24.07.2003 г., сключен за срок от три години, считано от 01.08.2003 г., между Р.Б.П. като представител на наемодателите и „С.“ ЕООД в качеството на наемател, по силата на който на последния се предоставя за временно възмездно ползване: апартамент, находящ се на ет. 1 в жилищната сграда на ул. „**** със застроена площ около 160 кв.м., както и молба-декларация от „С.“ ЕООД за откриване на партида за нежилищни нужди за топлоснабден имот с адрес: ул. „****, вх. 1, ап. 2, в която са посочени име и аб. № на ползвателя на помещението до подаване на заявлението – Р. Б. П., аб. № 179395. Горепосочените писмени доказателства не са относими към предмета на спора, доколкото касаят наемни правоотношения съществували в период, който предхожда исковия период.

Представен е договор за наем от м.03.2012 г., по силата на който Р.Б.П., М.Б.В. и Е.Б.Ш. в качеството на наемодатели предоставят за временно възмездно ползване на „У.Ф.КОР“ ЕООД следния свой съсобствен недвижим имот, а именно: двата апартамента, разположени на първи и втори надпартерни етажи /по един на етаж/ с обща площ от 454 кв.м. в четириетажна сграда с адрес: ул. „**** /р.I, т.1/, като е уговорено предоставеният имот да се ползва за офис /р.I, т.1.1/.

Договорът влиза в сила от 01.04.2012 г. и е за срок от три години /р.II, т.2.1/ и следователно – до 01.04.2015 г. Между страните е уговорено, че срокът на договора може да бъде продължен, ако най-късно три месеца преди неговото изтичане страните се споразумеят за неговото продължаване при същите или нови условия / р.II, т.2.2/.

Със заявление, получило вх. № от 22.10.2015 г.,

„У.Ф.КОР“ ЕООД е поискало закриване на партидата на адрес: ул. „****, аб. № 179394/179395, считано от 23.10.2015 г. поради прекратяване на договора за наем и изнасяне от адреса.

Представено е писмо изх. № Г-18093/04.11.2015 г. от „Т.С.“ ЕАД до Р.Б.П., М.Б.В. и Е.Б.Ш., в което се сочи, че във връзка със заявление за закриване на партидата от „У.Ф.КОР“ ЕООД името на Р.Б.П. е вписано като титуляр на партидата, както следва: партида с аб. № 179394 за ап. № 1, находящ се на ул. „****, вх. 1, партида с аб. № 179395 за ап. № 2, находящ се на ул. „****, вх. 1, както и известие за доставяне обр. 250, в което е отбелязано, че пратката не е била потърсена от получателя.

Пред СРС е разпитана свидетелката Н.Г.Г., която заявява, че живее в близост и познава имота; че се касае за 4-етажна жилищна сграда, в която на ет. 1 живее г-н Р.П., ет. 2 и ет. 3 ги дава под наем, а за ет. 4 не знае кой е наемател. По отношение на ап. 2 заявява, че същият се дава под наем, като през годините са го ползвали различни фирми. Депозира показания, че преди настоящите наематели е имало холандска фирма наемател за около 2-3 години; че е виждала човек, който е бил там, както и че холандската фирма е напуснала преди една година спрямо момента на депозиране на показанията й – 2019 г. и не знае с какво се е занимавала фирмата, но е имало няколко месеца след освобождаването на имота, когато имотът е стоял празен, след което са дошли адвокати, които са наематели към момента на депозиране на показанията й.