Решение № 258 от 26.05.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Дупница, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20251510103152 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Л. З. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД.

Ищцата твърди, че с ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД сключили договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272-252960 от 15.10.2021г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 5000 лв., с посочен ГПР в размер на 42,79 %. Счита, че договорът не отговаря на изискванията за форма и шрифт. Поддържа, че на същата дата сключила с ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство от 15.10.2021г., по силата на който дължала и възнаграждение в размер на 8874,24 лв.

Поддържа, че в договора за кредит не се съдържа информация за начина, по който е формиран ГПР, като намира, че неправилно в същия не е включена и дължимата сума за възнаграждение по договора за възлагане на поръчителство. Намира, че към договора няма погасителен план. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен и поради това, че не е посочен лихвен процент на ден. Намира, че противоречието на договора с чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК водят до нищожност на целия договор за кредит. При условията на евентуалност смята за нищожни клаузите, по силата на които е определен размера на дължимата възнаградителна лихва и ГПР. Моли да бъде прогласена нищожността на договора за кредит, както и на свързания с него договор за възлагане на поръчителство, а при условията на евентуалност – на съдържащите в последния договор клаузи за заплащане на възнаграждение.

Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е получил препис от исковата молба, по която е 1 депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че били спазени изискваниятa за посочване на ГПР.

Противопоставя се и на виждането на ищеца за нищожност на целия договор за кредит при неправилно посочване на размера на ГПР. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че въпросите, свързани с действителността на договора за кредит били неотносими по отношение на договора за поръчителство. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените установителни искове за нищожност са по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

24 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже сключването на твърдените от нея договори, наличието на предвидени в договорите клаузи с твърдяното от нея съдържание, обстоятелствата, въз основа на които твърди противоречие на тези клаузи с императивна разпоредба на закона.

В случая от приложените доказателства е видно, че между ищцата и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е имало сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-110272-252960 от 15.10.2021 г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 5000 лв., с посочен лихвен процент в размер на 36 %. Не е оспорено и това, че съгласно договора ищцата се задължава да предостави обезпечение по договора, като на същата дата е сключила с другия ответник – „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство от 15.10.2021г.

Основният спор между се свежда до това дали процесните договори са нищожни, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен служебно да установи нищожността на правна сделка и да не зачете правните й последици в случаите, в които нарушаване на императивна правна норма е установимо при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Служебното задължение за съда да следи за наличието на неравноправна клауза следва и от чл. 7, ал. 3 ГПК.

В случая, от съдържанието на процесния договор за кредит е видно, че получаването на заема е било обусловено от предоставянето на обезпечение, отговарящо на изискванията на заемодателя. Този извод е очевиден и с оглед датата, на която са сключени двата договора. Същото се потвърждава и от наличието на общ погасителен план за заплащане на задълженията по двата договора (л. 7). Ето защо, независимо, че формално е придаден самостоятелен характер на двата договора, същите следва да се разглеждат като едно цяло.

Чрез сключване на договора за обезпечение е уговорено отделно възнаграждение, което дори надхвърля задължението за лихва по договора за кредит. По този начин очевидно се 2 цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото възнаграждението по втория договор е обусловено от отпускането на кредита по първия договор. В крайна сметка се постига едно допълнително оскъпяване на кредита, което по същество съставлява „скрита възнаградителна лихва“.

В случая не се спори, че задължението по договора с втория ответник не е включено в ГПР, като при включването му действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за кредит.

В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С714/22).

При това положение, предявените искове за прогласяване нищожността на процесните договори за кредит се явяват основателни и като такива следва да се уважат.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесният договор за потребителски кредит не отговаря и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения процент на ден, а неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае изрично, че по отношение на минималното съдържание на договора са предвидени две различни изисквания – за посочване на лихвения процент по кредита (т. 9) и за посочване на размера на лихвения процент на ден (т. 20). В актуалната съдебна практика се приема, че предоставянето на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) позволява на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден х главница х брой дни), която следва да заплати през „срока за размисъл“ по чл. 29, ал. 1 ЗПК, като по този начин прецени дали да отстъпи от договора без негативни за него последици. Поради това неизпълнението на това изискване не може да се смята изпълнено чрез посочване единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за лихвен процент по кредита. В този смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по т.д. № 2695/2022г., II т.о.

При този изход на спора, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адвокат С. Й. Д. от САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на по 204,52 евро, дължими от всеки от ответниците, за оказаната на ищцата безплатна адвокатска помощ. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Дупница сумата от 144,92 евро – държавна такса, а ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД - 118,22 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от В. Л. З., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК: 202376220, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх.

Г, ет. 6 нищожността на договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272252960 от 15.10.2021 г.

ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от В. Л. З., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 24, ет. 3, ап. 7 нищожността на договор за възлагане на поръчителство от 15.10.2021 г.

ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК: 202376220, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх.

Г, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Й. Д. от САК сумата от 204,52 ЕВРО - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.

ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 24, ет. 3, ап. 7 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Й. Д. от САК сумата от 204,52 ЕВРО - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.

ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК: 202376220, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх.

Г, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница следните суми: 144,92 ЕВРО – държавна такса.

ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 24, ет. 3, ап. 7 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница следните суми: 118,22 ЕВРО – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4

5