Определение № 376 от 11.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. София, 10.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Веселина Вълева

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600469 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения С. С. З., чрез защитника му адв.Ненчо Пенев, срещу определение от 28.03.2024г., постановено по н.ч.д. № 1621/2024г. на СГС, НО, 12 състав, с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието десет месеца „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д № 5052/2022г. на СГС, НО, 29 състав.

С жалбата се изразява несъгласие с определението на СГС. Счита, че когато здравословния статус на осъденото лице, което изтърпява наказание лишаване от свобода, е пречка върху него да се оказва каквато и да е репресия, прилагането й следва да бъде преустановено. Счита, че в случая е неприложима хипотезата на чл.447, т.3, където е уредено преустановяване на наказателната репресия, когато заболяването е лечимо, но законът не давал отговор за случаи, когато заболяването е нелечимо.Безспорно е установено, че З. страда от диабет в тежка форма, съпроводен с усложнения, вследствие на които е ампутиран десния му крак. Счита, че наказателната репресия по отношение на него е загубила смисъла си да превъзпитава и се е превърнала в прекомерно насилие. Поддържа, че когато лишеният от свобода е нелечимо болен следва да бъде предсрочно освободен. Изразява несъгласието с приложението на формалната предпоставка по чл.70 от НК да е изтърпяна фактически половината от присъдата. Счита, че е налице празнота с закона, която може да бъде преодоляна чрез прилагане на разпоредбите на ЕКЗПЧ.

Моли да бъде отменено определението на СГС и постановено друго, с което САС да уважи молбата.

1

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

За да остави без уважение молбата на С. З. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д № 5052/2022г. на СГС, НО, 29 състав, първостепенният съд е констатирал, че към момента на постановяване на определението не е изтекъл изискуемият от нормата на чл.70, ал.1, т.1 НК срок, съставляващ формално основание за разглеждането й по същество.

Съгласно цитираната разпоредба, съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание. Видно от приложената по делото справка от МП-ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора-гр.*** С. З. е постъпил в затвора - *** на 04.04.2023г., за изтърпяване н а приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода по НОХД № 5090/2020г. на Софийски районен съд за срок от една година. Това наказание той е изтърпял на 13.01.2024г. От тази дата осъденият търпи наказанието, наложено му по НОХД № 5052/2022г. по описа на Софийски градски съд в размер на 10 месеца лишаване от свобода за осъществени деяния, квалифицирани като престъпление по чл.167, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Към 28.03.2024г. от това наказание той е изтърпял фактически 1 месец и 26 дни и е с остатък 7 месеца и 25 дни.

При тези данни, за да настъпи формалната предпоставка, визирана в нормата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, в конкретния случай следва да са изтърпени от С. З. фактически пет месеца, което в случая не е така.

При отсъствието на така предвиденото в закона формално условие, правилно СГС с определението си изобщо не се е занимавал с въпросите по същество и не е формирал изводи дали осъденият със своето поведение е дал доказателства за поправянето си.

Както в пледоарията си пред първоинстанционния съд, така и с 2 въззивната жалба, защитникът на л.св. З. излага подробни аргументи за влошеното здравословно състояние на лицето. По делото са приложени множество доказателства в подкрепа на това обстоятелство. В тази връзка въззивната инстанция се солидаризира с приетото от СГС, че тези доводи стоят извън предмета на обсъждане в производството по чл.439 и сл. от НПК.

В разпоредбата на чл.447, т.3 от НПК е предвидена възможност за прекъсване на наказанието при тежко заболяване на осъдения. Аргументите на жалбоподателя, че има празнота в закона, който не обхващал случаите на лишени от свобода лица, страдащи от неизлечими заболявания, не могат да бъдат обсъждани от съда, тъй като са от компетентността на законодателната власт. Същевременно, недопустимо би било да се нарушава императивно действаща правна норма, както се претендира от страната, с мотив, че същата не обхваща всички възможни житейски хипотези.

Следва да се посочи, че правата и законните интереси на лишените от свобода лица, вкл. тези за опазване на здравето им, се охраняват от редица норми на ЗИНЗС /чл.128-чл.149 / и Правилника за приложението му /чл.115чл.119е/. В случай на нарушаване или неглижиране на тези правила от компетентните длъжностни лица от администрацията на затвора, следва да бъдат сезирани органите, упражняващи контрол по отношение на тях или неправителствени организации с предмет на дейност защита правата на лишените от свобода лица.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.03.2024г., постановено по н.ч.д. № 1621/2024г. на СГС, НО, 12 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3