Решение № 697 от 02.12.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Русе, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20224520201359 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Опаковка БГ“ ООД, депозирана против наказателно постановление № 18-001992/28.07.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а изводите на наказващия орган са неправилни и не съответстват на действителната фактическа обстановка. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а именно не е посочено, кой е обекта на контрол и къде е установено нарушението, как е определено, че дружество има качество на работодател и не е посочено, кой е законовият текст, който обосновава предписанието и защо е прието, че то не е изпълнено. Инвокират се доводи, касаещи законосъобразността на даденото предписание. Развиват 1 се съображения, че с писмо изх. № 220471/26.05.2022г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе на дружеството е бил предоставен срок до 31.05.2022г., за да представи документите и изложеното в АУАН и НП, че дадените предписания не са били изпълнени на 18.04.2022г. е невярно, което според дружеството жалбоподател представлява процесуален пропуск по отношение на възприетата дата на извършване на нарушението, предвид удължаване на срока за изпълнение на предписанието и при изготвения протокол от последваща проверка от дата 06.06.2022г. е отразено, че дружеството не е изпълнило предписанието, дадено с протокол от 04.04.2022г., като именно в него е посочено, кога е установено нарушението, което се разминава с посочената в АУАН дата на нарушението – 31.05.2022г.

Застъпва се тезата, че дружеството не е осъществило състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ, тъй като съоръжението не е асансьор. Посочва се, че акта не е съставен в присъствието на нарушителя и в него не е отбелязано, че е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. На последно място се инвокират доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, респективно чл. 415в, ал. 1 КТ. Алтернативно се моли да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната жалба. В подкрепа на тази своя теза релевира доводи, че наказателното постановление е законосъобразно и в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения. Във връзка с доводите в жалбата, касаещи същността на самото предписание, са заема становище, че същите са неотносими към предмета на делото. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

2

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 02.03.2022г. е била извършена проверка по работни места, а на 09.03.2022г. по документи, във връзка със спазване на трудовото законодателство в обект – склад в град ***, стопанисван от „Опаковка БГ” ООД.

Във връзка с отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство, на дружеството, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ били издадени задължителни предписания, като в т. 2 било предписано работодателят да осигури технически надзор на СПО: асансьор, намиращ се на територията на обекта на контрол, съгласно специфичните нормативни актове (чл. 31, ал. 1, вр. чл. 32, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗТИП), съгласно изискванията на чл. 204, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88/1999г.), като за изпълнение на това предписание на дружеството бил даден срок до 18.04.2022г.

Резултатите от извършената проверка и предписанията дадени на дружеството били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2206862/04.04.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда” – град Русе, който протокол бил връчен на управителя на дружеството работодател на 04.04.2022г., което обстоятелство същият удостоверил с подписа си.

Дадените предписания не били оспорени по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ.

На 17.05.2022г. била извършена проверка по работни места и в периода 23.05.2022г. – 31.05.2022г. по документи по спазване на трудовото законодателство от „Опаковка БГ” ООД, в обект – склад в град ***, стопанисван от „Опаковка БГ” ООД, обективирана в Протокол за извършена проверка № ПР 2215764/06.06.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда” – град Русе, в хода на която проверка било установено, че дружество не е 3 изпълнило даденото му предписание под № 2 от Протокол № ПР2206862/04.04.2022г.

С писмо изх. № 22047177/26.05.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Русе е бил удължен срокът, за представяне на документи във връзка с изпълнение на дадените на дружеството предписания до 31.05.2022г..

На 15.06.2022г., на основание чл. 416, ал. 1 КТ бил съставен АУАН № 18-001992 от 15.06.2022г., срещу дружеството жалбоподател, за това, че на 31.05.2022г., при извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство било констатирано, че дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател, не е изпълнило задължително предписание № 2, дадено с протокол с изх. № ПР2206862 от 04.04.2022г., на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отнасящо се до това „Работодателят да осигури технически надзор на СПО: асансьор, намиращ се на територията на обекта на контрол, съгласно специфичните нормативни актове (чл. 31, ал. 1, вр. чл.32, вр. чл. 34, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите, като срокът за изпълнение на предписанието е бил до 18.04.2022г. Въз основа на тези факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 19.04.2022г.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството депозирало възражение срещу съставеният АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, а както гласните, така и писмените доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват 4 приетите за осъществили се факти от обективната действителност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.

Неоснователни са релевираните с жалбата доводи, че в АУАН и НП нарушението не е описано, в съответствие с изискванията на ЗАНН. Изрично, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление са посочени, както мястото на нарушението, така и качеството на дружеството жалбоподател, а така също и какво конкретно предписание не е изпълнило същото, а именно дадено задължително предписание № 2 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР2206862 от 04.04.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отнасящо се до това, дружеството, в качеството му на работодател да осигури технически надзор на СПО:

5 асансьор, намиращ се на територията на обекта на контрол, съгласно специфичните нормативни актове (чл. 31, ал. 1, вр. чл.32, вр. чл. 34, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

Обстоятелството, че при съставянето на АУАН е спазен реда по чл.

40, ал. 2 ЗАНН, но в АУАН не е посочена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН не съставлява процесуално нарушение. Същественото е, че в случая е спазена посочената разпоредба, а от друга страна в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН, регламентираща съдържанието на акта, няма такова изискване. И на последно място, това не е съществено процесуално нарушение, защото не е накърнило правото на защита на дружеството жалбоподател, тъй като същото е упражнило правото си да депозира възражение срещу АУАН, което е прието и обсъдено от наказващия орган.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, следното:

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ предписание. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, като дата на която е извършено нарушението е посочена – 19.04.2022г.

Видно обаче от съдържащото се в административнонаказателната преписка писмо изх. № 22047177/26.05.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Русе (лист 20 от делото) срокът, за представяне на документи, във връзка с изпълнение на дадените на дружеството предписания е бил удължен до 31.05.2022г., поради и което обективно към посочената в АУАН и НП дата на която е прието, че е извършено нарушението – 19.04.2022г., не може да бъде обоснован извод, че дружеството е осъществило състава на нарушението, за което е санкционирано.