Решение № 922 от 03.09.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Варна, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Деница Славова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100501940 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 от същия, и е образувано по жалба от Л. Г. Ш. против начислените такси и разноски на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, както и по отношение на таксата по т.26 от Тарифата, по дело № 1317/2025 година.

В жалбата се изразя становище, че не следва да заплащат начислените такси и разноски по делото, т.к. те са прекомерни. Молителя твърди, че в ПДИ е отразен хонорар, които се явява прекомерен и не съответства на характера и степента на тежест на производството – настоява се той да бъде редуциран. По отношение таксата по т.26 от Тарифата сочи, че тя и останалите начислени разноски също се явяват прекомерни и не е известен пътя по които са формирани.

По делото е постъпил отговор от страна на адв. Г. (САК), като процесуален представител на Взискателя А.М. И. Г., с които жалбата се оспорва и се настоява съдът да я отхвърли, като неоснователна.

От мотивите на ЧСИ Станев става ясно, че намира жалбата за недопустима, евентуално за неоснователна, като излага и правни аргументи в тази насока.

За да се произнесе по спора, след като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано под № 2235/2025 година, по описа на ЧСИ Людмил Станев, по молба на А.М. И. Г., по повод събиране неизплатена сума – 2 000 лева – главница и сумата от 450 лева – съдебно 1 деловодни разноски в изп. процес.

Видно е от материалите по делото, че на Длъжника е била връчена ПДИ на 18.08.2025 година, където са отразени, както разноските по повод адв. хонорар, така и тези по т.216 от Тарифата.

Виждането на съда е следното:

В съответствие с чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител /ДСИ/ не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, длъжникът дължи такса дори и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Съобразно ТР № 2 / 2015 година на ВКС на Р България, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.

Съдът счита, че таксата по т. 26 ТРЗЧСИ се дължи и следва да бъде заплатена от жалбоподателя, съгласно принципното положение, установено в чл. 79 от ГПК. Доводите на жалбоподателя, че тя е завишена, както и останалите разноски по изпълнението, отделно от адв. хонорар, не се споделя от закона и от съда. Изпълнителния процес може да приключи едва след заплащането и на дължимите такси и разноски. Неизпълнението на задължението обуславя след себе си извършването на справки и въобще на изпълнителни действия, които допълнително се заплащат, и оскъпяват самия процес. Таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ е изчислена съвсем коректно и то върху основното задължение, т.е. по силата на самия закон тя е редно да бъде заплатена от Длъжника.

Както съдът посочи по – горе разноските в изпълнителния процес са за сметка на Длъжника. От данните по делото, конкретно на базата на представените данни за извършените разноски, съдът прави извод, че всяка една от сумите посочени там намира своето оправдание и е свързана именно с прякото реализиране на изпълнителния процес. Разноски, които са направени извън това или необслужващи самия процес, няма. Ето защо е редно Длъжника да понесе последствията на тяхното заплащане, предвид факта, че в рамките на срока за доброволно изпълнение той не е заплатил задължението си.

2

По отношение на адвокатския хонорар:

Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал. 1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на Съдия -изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен е уреден в чл. 78, ал. 5 от новия ГПК и е свързан с нарочно искане, което е налице в хода на (тогава) висящите изпълнителни дела. От материалите по делото е видно, че за изпълнителното производство взискателя е уговорил и заплатил адвокатски хонорар в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, като в Договора за правна помощ- вж.л.3 е отразено, че се касае, както за ОБРАЗУВАНЕ, така и за ВОДЕНЕ на изпълнителното дело, до неговото приключване във всички инстанции или т.нар. процесуално представителство. В конкретния случай е налице и запориране на банкови сметки. Така, че представения хонорар не може да се определи като прекомерен.

Отделно от горното, и в отговор на заявеното от ЧСИ, че по този пункт жалбата се явява недопустима, съдът констатира, че е налице негово разпореждане ( вж.л.48), което имплицитно съдържа в себе си отказ от намаляване на хонорара. Горното не обуславя необходимостта от прекратяване на производството в тази му част и връщането му на ЧСИ за произнасяне, а напротив – изисква произнасянето му по същество.

След като прецени, че жалбата не съдържа съображения, годни да променят извода на съда, последния с оглед изложеното, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 25 459 от 22.08.2025 година на Л. Г. Ш., ЕГН ********** против начислените такси и разноски, включително адв. Хонорар, на ЧСИ Людмил Станев, както и по отношение на таксата по т.26 от Тарифата, рег.№ 895, по дело № 2235/2025 година.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4