Решение № 596 от 05.11.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Враца, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500606 по описа за 2024 година

Съдебното производство е образувано по въззивна жалба вх.№ 4003/15.07.2024 г. на В. А. М., чрез пълномощника му адв.М. С., против Решение № 157/21.06.2024 г. по гр.д.№ 522/2023 г. по описа на Районен съдКозлодуй, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя против Община Варна иск за връщане на сумата 150,00 лв., получена на отпаднало правно основание за погасяване на задължение по Наказателно постановление /НП/ № 218/28.06.2013 г. на Община Варна, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че от доказателствата по делото е видно, че на 07.07.2015 г. публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца е допуснал присъединяване в производството по изп.д.

№ 1388/2006 г. вземането по НП № 218/28.06.20013 г. на Община Варна в размер на 150,00 лв., но с влязъл в сила съдебен акт на РС-Козлодуй, потвърден от ОС-Враца, е признато за установено по отношение на НАП, че В. М. не дължи сумата от общо 9 259,60 лв. с ДДС, представляващи глоби по общо 11 броя фишове и наказателни постановления, сред които е и посоченото наказателно постановление на Община Варна, като погасени по давност. Подчертава се, че от мотивите на съдебните решения е видно, че вземането по НП № 218/28.06.2013 г. на Община Варна е погасено по давност на 21.10.2017 г. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че съдебното решение има действие занапред, т.е. прилага се по отношение на страните от 20.12.2021 г., както и че няма доказателства на коя дата сумата е постъпила по 1 сметка на ответника.

Навеждат се доводи, че независимо от погасяването на вземането по давност, публичният изпълнител не е прекратил изпълнителното производство по отношение на това вземане, а го е продължил, като го е прехвърлил за събиране от частен съдебен изпълнител след настъпване на давността. Изрично се посочва, че от доказателствата по делото е установено, че сумата е удържана чрез запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и е разпределена на Община Варна на 30.10.2019 г.

Излагат се теоретични съждения относно правната същност на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД и носената доказателствена тежест. Поддържа се, че в случая с постановяване на съдебното решение, с което е прието, че вземането по наказателното постановление, с което е наложена "глоба" е погасено по давност, по същество е отпаднало основанието, на което ответникът е получил принудително събраните суми по изпълнителното производство.

Въззивникът счита, че отделно от това не е съобразено и обстоятелството, че изпълнителното дело за събиране на наложената глоба е следвало да бъде прекратено още на 21.10.2017 г., когато вземането е погасено по давност, а не да продължават изпълнителните действия, поради което удържането на сумите е незаконосъобразно.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4517/09.01.2024 г . от Община Варна, чрез юрисконсулт С. Д., в който се оспорва основателността на въззивната жалба.

В отговора се посочва, че по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил принудително, чрез направени от ЧСИ удръжки от трудовото възнаграждение, сумата от 150,00 лв., представляваща глоба по НП на Община Варна, както и че с влязло в законна сила на 20.12.2021 г. съдебно решение е признато, че това вземане е погасено по давност. Навеждат се доводи, че това съдебно решение има действие занапред и се прилага по отношение на страните от 20.12.2021 г., както и че няма доказателства на коя дата ищецът е платил сумата. Според въззиваемия, това има значение за спора, тъй като давността не се прилага служебно и сума, платена без да е заявено възражение за давност, се счита надлежно платена и не подлежи на връщане.

Въззиваемият моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на В. А. М., подадена чрез пълномощника му адв.М. С., с която против Община Варна е предявен осъдителен иск за за сумата 150,00 лв., получена на отпаднало правно основание от ответната община за погасяване на задължение по НП № 218/28.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски.

2

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по НОХД № 4770/2011 г. по описа на РС - Варна и подадена на 13.04.2018 г. молба от НАП, ЦУ - София, срещу него е образувано изп.дело № 262/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б. - Враца. Посочва, че след образуване на делото и в изпълнение на задълженията си по чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК съдебният изпълнител е уведомил ТД на НАП Велико Търново, офис Враца за започнатото принудително изпълнение, като в отговор ТД на НАП е издал удостоверение за наличие на задължение изх. № 060371802415949 от 27.11.2018 г. с което е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът има задължение в размер на 9 259. 60 лв., но без да посочи как е формирано същото. Сочи също, че съдебният изпълнител е присъединил НАП за вземането в размер на 9 259. 60 лв., за което е уведомил длъжника. Твърди, че след получаване на съобщението за увеличения размер на задължението е посетил кантората на съдебния изпълнител, но от направената справка не е установил наличие на документ от който да е видно, как е формираното задължение в посочения размер, поради което е подал молба за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл.87, ал.6 ДОПК и от издаденото такова е видно, че в сумата са включени глоби по общо 11 броя фишове и наказателни постановления, издадени в периода 2010-2015 г.

Според изложеното, след като е установил този факт, ищецът е подал искова молба с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, въз основа на която е образувано гр.дело № 587/2019 г. по описа на РС-Козлодуй. Въпреки подадения иск, ЧСИ Г. Б. е продължи принудителните действия, като е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника, в резултат на което на ищеца са правени ежемесечни удръжки от заплатата, които последствие са преведени на ТД на НАП, офис Враца. Посочва се, че в хода на съдебния процес по гр.дело № 587/2019 г. на КРС са събрани доказателства, че в сумата от 9 259. 60 лева са включени неплатените от В. М. публични задължения за глоби по общо 11 броя издадени електронен фиш и наказателни постановления, които са предадени за събиране в НАП от учрежденията, които са ги издали, където са присъединени от публичния изпълнител към изп.дело № 1388/2006 г. на ТД на НАП, офис Враца с длъжник ищеца. Сочи се също, че едно от тези задължения е глоба по НП № 218/28.06.2013 г. на Община Варна.

От приложеното разпореждане за присъединяване от 07.07.2015 г. е видно, че публичният изпълнител, след като е разгледал заявлението на ОД на МВРМонтана за присъединяване на вземането по НП № 218/28.06.2013 г. на Община-Варна в размер на 150,00 лв. е допуснал присъединяване в производството по събиране на публични вземания по изп. дело № 1388/2006 г. на вземането на Община Варна към В. М. като длъжник по изпълнителното дело.

В исковата молба се посочва, че с Решение № 119 от 01.07.2020 г. по гр. дело № 587 по описа за 2019 г. на Районен съд - Козлодуй, потвърдено с Решение № 137 от 17.12.2021 г. по в. гр. дело № 360 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Враца, влязло в законна сила на 20.12.2021 г., е признато за установено по отношение на НАП, че В. М. не дължи сумата от общо 9 259. 60 лв., представляващи глоби по общо 11 броя издадени фишове и наказателни постановления, съгласно удостоверение за наличие на задължение изх. № 060371802415949 от 27.11.2018 г. издадено от НАП - Велико Търново, офис Враца, издадени в периода от 13.07.2010 г. до 10.08.2015 г. като погасени по 3 давност.

Твърди се, че след влизане в сила на решението ищецът е подал заявление за прихващане или възстановяване на суми до ТД на НАП, офис Враца, но с решение на ТД на НАП, офис Враца от 08.04.2022 г., потвърдено с решение от 24.06.2022 г. на ТД на НАП Велико Търново му е отказано възстановяване на сумите, тъй като същите са преведени от съдебния изпълнител на НАП, офис Враца на годно изпълнително основание, а те от своя страна са превели сумата на съответното учреждение, имащо вземане срещу ищеца. В отговора на ТД на НАП Велико Търново е отразено също, че в периода 09.01.2019 г. - 24.04.2020 г. от ЧСИ Г. Б. по банковата сметка на НАП е преведена сумата от 9 259,60 лв. за удовлетворяване на вземанията срещу ищеца, съгласно удостоверението, сред които е и процесното задължение по НП № 218/28.06.2013 г. на Община Варна. Твърди се, че след постъпване на сумите по сметка на НАП същите са разпределени и преведени за погасяване на вземанията към външните за НАП взискатели, предявили пред публичен изпълнител при НАП съответния изпълнителен титул за събиране. Посочва се, че НАП е само събирач на вземанията и след като сумата е постъпила по нейната сметка е преведена на взискателя Община Варна.

При тези съображения ищецът счита, че получената от ответника сума от 150,00 лв. подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД поради отпаднало основание.

В срока по чл.131 ГПК ответната Община Варна е подала писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Навежда доводи, че не е била страна в посочените съдебни производства и е добросъвестен получател на сумата от 150,00 лв. Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност.

Моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени направените разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с твърденията на страните, дават основание на съда да приеме за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че е било издадено НП № 218/28.06.2013 г. от Община Варна, с което на В. А. М., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 150,00 лв. за това, че на 16.06.2013 г. около 00:20 часа в ***, е организирал битово тържество, създаващо силен шум, смущаващ обитателите на съседните жилища.

Безспорно е и обстоятелството, че против В. А. В. е било образувано изп.д.№ 1388/2006 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАПВелико Търново, офис Враца, като от приложеното заверено копие от Разпореждане за присъединяване от 07.07.2015 г. е видно, че публичното вземане по НП № 218/28.06.2013 г. е било присъединено в това производството по събиране на публични вземания.

Не се спори, а и от представеното удостоверение, издадено от ЧСИ Г.

Б., с район на действие ОС-Враца, е видно, че по молба на НАП от 13.04.2018 г. въз основа на изпълнителен лист от 03.01.2014 г. по НОХД № 4770/2011 г. на РС-Варна срещу В. А. М. е било образувано и изп.дело № 262/2018 г. по описа на посочения ЧСИ. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното 4 заверено копие от изпратената по същото дело покана за доброволно изпълнение до длъжника М..

След образуването на това изпълнително дело, ЧСИ в изпълнение на задълженията си по чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК е уведомил ТД на НАП Велико Търново, офис Враца за започнатото принудително изпълнение. В отговор е постъпило Удостоверение за наличие на задължение изх. № 060371802415949 от 27.11.2018 г., с което съдебният изпълнител е уведомен, че длъжникът В. А. М. има публични задължения в общ размер от 9 259,60 лв.