Решение № 263 от 04.07.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 320/2023
- Вид
- Решение № 263
- Подписан
- 04.07.2023
- В сила
- 06.06.2024
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1,3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 206 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 263 гр. Плевен, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря М. ИВ. И. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500320 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл. ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд ,VІІІ-ми гр.с.№392 от 23.03.
2023г.,постановено по гр.д.№3225/2022г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от С. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. И. иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България с адрес в гр. С., бул. „В.“ №*, представлявана от Гл. прокурор на РБ с искане ответникът да му заплати сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във възникване на захарен диабет “тип 2“ и тежка аортна стеноза, вследствие от незаконосъобразните действия на Прокуратурата на РП по повдигане на незаконно обвинение по чл. 206 ал.1 от НК и вземане на мярка за неотклонение „подписка”, като наказателното производство е прекратено с Постановление от 15.06.2020г. по ДП № 206/2015г. по описа на РП - Плевен, ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане от които: за претърпените вреди с неимуществен характер, свързани с получаването на тежка аортна стеноза, обезщетение в размер на 10000 лв.; за претърпените 1 вреди с неимуществен характер, свързани с развиване на заболяването диабет „тип 2“, обезщетение в размер на 5000 лева.
Със същото решение на ПРС С. Н. Г. ,ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П. е осъден да заплати по сметка Плевенски Районен съд сторените по делото разноски в размер на 340 лева, на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от С. Н. Г.-ищец пред ПРС.В същата се навеждат доводи,че Районен с ъ д Плевен се е позовал изцяло на заключението на ВЛ относно заболяванията на сърцето/аортна клапа/ и диабет.Жалбподателят счита,че е несериозно и наивно заключението на вещото лице,че аортната клапа се е увредила ,поради старост,че това заболяване е открито с най-съвременния апарат на медицината и от цял екип висококвалифицирани лекари,които са заявили,че заболяването е от стрес, сърцето е напълно здраво,няма му нищо,но аортната клапа е 70% запушена и единственото лечение е чрез операция за смяна с биологична или механична клапа,за което са необходими пари.Относно другото заболяване-диабет също се твърди,че заключението на ВЛ е несериозно и смешно ,че всички специалисти посочват,че то е в резултат на стрес ,а не от старост,като е посочено ,че родителите на жалбоподателя не са боледували от диабет.Твърди се,че в ИМ по гр.д.№3428/2020г.не са посочвани заболяванията на сърце и диабет ,тъй като жалбоподателят не е знаел за тях , считал е,че това е нервна криза,а след като е бил приет в болница е разбрал,че е сериозно болен.Посочено е,че стресът при жалбоподателя е от 05.05.2017г.,а големия стрес е с дата 25.02.2019г.,като са описани част от процесуалните действия по наказателното производство.Твърди се,че по гр.д.№3428/2020г.са му присъдени 3000лв.обезщетение ,не са му присъдени пътните и дневните за тези 4 години ,не са му присъдени и направените разноски за адвокат в размер на 600лв.пред Окръжен съд Плевен,поради това,че фактурата е била в едни екземпляр и жалбоподателят не е могъл да я представи по делото. В съдебното заседание на 07.06.2023г.пред ПОС въззивникът лично и чрез своя служебен защитник -адвокат А. С. от ПАК поддържа така подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи,като отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което да бъде уважен предявения иск от С. Г..
Въззиваемата страна-Прокуратурата на РБ не е депозирала писмен 2 отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 07.06.2023г.Прокуратурата на РБ чрез прокурор от ОП Плевен И. Ш. взема становище ,че решението на ПРС е правилно и законосъобразно ,като моли съда същото да бъде оставено в сила.
Окръжният съд, като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК, от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство, а и пред ПРС е предявен иск от С. Н. Г. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ ,като претенцията е за заплащане на сумата 15 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание получени две заболявания:тежка аортна стеноза/стеснение на аортна клапа/и захарен диабет тип 2,в резултат на стреса и напрежението,които е преживял вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.206 ал.1 НК по ДП №206/2015г.по описа на РП Плевен, което наказателно производство е прекратено с постановление от 15.06.2020г.Върху обезщетението се претендира и законна лихва,считано от датата на завеждане на исковата молба.
За да отхвърли изцяло така предявения иск ,ПРС след съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,съобразявайки заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза е приел,че ищецът действително страда от двете горепосочени заболявания,но същите не са в пряка и непосредствена връзка с постановената присъда .Съдът е счел,че не е доказано наличието на причинно-следствената връзка между деянието и претендираните вреди.Изложените от ПРС правни доводи и съображения са правилни,кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.
Безспорно по делото е с оглед приложените НОХД №140/2017г.по описа на РС Кнежа,ВНОХД №242/2019г. по описа на ПОС ;НОХД №286/2019г.по описа на ПРС и съдържащото се към тях ДП №206/2015г.по описа на РП Кнежа , че на 05.05.2017г. С. Н. Г. е привлечен като обвиняем,затова че за период от неустановена дата през януари 2015 г. противозаконно присвоил 3 чужди движими вещи- един брой температурен консерватор /фризер/ марка UGUR, модел UDD, със сериен номер 480347, на стойност 270 лева, собственост на фирма „Българан“ ЕООД, гр. П., както и един брой хладилна витрина марка „Gold Master“,модел CMV -355, със сериен номер №*** ,на стойност 300 лева, собственост на фирма „Каменица“ АД гр. П.,които владее и пази до настоящия момент, представляващо престъпление по чл.206, ал.1 НК.На същата дата спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.С присъда на Районен съд Кнежа № 32/25.02.2019 г. по НОХД 140/2017 г.по описа на същия съд ищецът С. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. С решение на Плевенски Окръжен съд № 61/17.04.2019 г. по ВНОХД №242/2019 г. горепосочената осъдителна присъда на КРС е отменена и делото е върнато на КРС за разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. След отменителното решение на ПОС,пред Районен съд Кнежа е образувано НОХД №91/2019г.,което с определение от 10.09.2019г.е прекратено ,поради невъзможност в РС Кнежа да се образува съдебен състав ,който да разгледа делото и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд.С определение на ВКС №107/08.10.2019г.,постановено по к.н.ч.д.
№941/2019г.прекратеното НОХД №91/2019г.на КРС е изпратено за разглеждане на Районен съд Плевен.Пред ПРС е образувано НОХД №2086/2019г. С определение на ПРС ,постановено в съдебното заседание на 21.01.2020г.по НОХД №2086/2019 г.по описа на същия съд производството по делото е прекратено и същото е върнато на РП Плевен за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения на процесуалните правила.
Няма спор,че с постановление на РП Плевен от 15.06.2020г. е прекратено наказателното производство- ДП №206/2015г. по описа на РП Плевен,ТО Кнежа срещу С. Н. Г. за престъпление по чл.206 ал.1 НК , поради несъставомерност на деянието-липса на престъпление.Със същото постановление е отменена взетата срещу него мярка за неотклонение „Подписка“.
Безспорно е с оглед приложеното гр.д.№3428/2020г.по описа на ПРС ,че ищецът С. Г. е предявил идентичен иск по чл.2 ,ал.1т.3 от ЗОДОВ срещу 4
Прокуратурата на РБ ,с който е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв.и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1582 лв.,в резултат на незаконното обвинение по чл.206 ал.1 НК и прекратяване на наказателното производство по горепосоченото ДП №206/2015г.по описа на РП Плевен.С решение на Плевенски РС №260393 от 21.05.2021г.,влязло в сила на 12.06.2022г.Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. Г. сумата 3 000лв.,обезщетение за претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в душевни страдания,депресия,изпитван срам,унижение и разстройство на съня,вследствие незаконното обвинение и прекратеното наказателно производство,ведно със законна лихва върху сумата , считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване 08.07.2020г.до окончателното й изплащане.С влязлото в сила решение на ПРС искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 3 000лв.до 7 500лв.,както и за претендираната законна лихва за периода от 15.06.2020г.до 08.07.2020г.С влязлото в сила решение на ПРС искът на посоченото основание е отхвърлен като неоснователен и по отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500лв.,изразяващи се в силни болки в гърба, кръста и краката.Относно иска за претендираните имуществени вреди с влязлото в сила решение на ПРС по гр.д.№3428/2020г.Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. Г. сумата 200 лв.,обезщетение за имуществени вреди –разходи за адвокатско възнаграждение във вр.с воденото наказателно производство,ведно със законна лихва върху сумата считано, от 08.07.2020г.до окончателното й изплащане.За разликата над 200лв.до 1582лв.и за периода на претендираната законна лихва от 15.06.2020г.до 08.07.2020г. искът за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
В настоящото производство ищецът претендира неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в резултат на две заболявания : тежка аортна стеноза/стеснение на аортна клапа/и захарен диабет тип 2,за които твърди,че е получил в резултат на стрес от воденото срещу него и прекратено наказателно производство.Тези неимуществени вреди не са били предмет на иска на същото основание по приключилото гр.д.№3428/2020г.по описа на ПРС, респ.спрямо тази претенция не е формирана сила на пресъдено нещо.С оглед твърденията в уточняващата молба ,че тези заболявания са установени при приемането на ищеца по спешност в клиниката по Кардиология на 5
23.06.2021г., т.е.в хода на вече образуваното гр.д.№3428/2020г.по описа на ПРС и след завеждане на ИМ по това дело,депозирана на 27.07.2020г.,съдът приема,че искът е допустим,в който смисъл са и изводите на ПРС.
Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ,претърпял ли е ищецът посочените неимуществени вреди, установена ли е причинна връзка между двете заболявания и стресът в резултат на воденото и прекратено наказателно производство.
За изясняване на спорните обстоятелства са събрани гласни и писмени доказателства,изготвена е съдебно-медицинска експертиза.
От показанията на свидетеля И. М. Ц. се установява, че се познават с ищеца от деца и знае, че срещу него са водени дела във връзка с магазин,който е отдавал под наем.Същият посочва,че ищецът се е оплаквал, че го боли сърцето,че е отглеждал овце,но е продал животните,тъй като вече не е можел да се занимава със животновъдство,че оплакванията му датират около година и половина две, като преди това не се е оплаквал. Свидетелят установява,че ищецът има диабет,като не знае дали е страдал от това заболяване и по-рано,че С. е получил тези заболявания от притеснения,като не знае какво лечение е предприел ищеца за заболяването си,но смята ,че диабетът е получен преди пандемията от Ковид.
Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d490278-135e-4332-9770-211d91c67b6e