Решение № 3045 от 11.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3045 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251110208613 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Л. С. Й., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № КПК-НП-68/16.05.2025 г., издадено от А.Т.С. – за председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на жалбоподателя, на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателят Й., която го атакува с въззивна жалба с искане за отмяната му. В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административно-производствените правила и поради неправилно прилагане от административнонаказващия орган на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Излага се, че на жалбоподателя не е била връчена заповедта, с която тя е била освободена от длъжността „ръководител на проект“. Твърди се, че жалбоподателят не е била информирана, че е необходимо да подаде декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Навежда се, че след като е била осведомена от служител на КПК, че е необходимо да подаде финална декларация, жалбоподателят незабавно е изпълнила това свое задължение. В жалбата се посочва, че административнонаказващият орган декларативно е отхвърлил възраженията, направени от жалбоподателя срещу акта за установяване на административно нарушение, като при издаването на атакуваното наказателно постановление не е взел предвид релевираните от нея доводи за маловажност. Поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като

1 административнонаказващият орган не е събрал необходимите доказателства, с които да бъде установена фактическата обстановка. В тази връзка се сочи, че наказващият орган не е изискал копие от заповедта, с която жалбоподателят е била освободена от длъжността „ръководител на проект“. Инвокират се доводи, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е била неточно посочена датата, на която е било извършено нарушението. В тази връзка се посочва, че датата на твърдяното нарушение не е възможно да бъде установена, тъй като датата, на която спрямо жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК, била неустановена. Поддържа, че допуснатата неяснота по отношение на датата, на която е извършила вмененото нарушение, е съществено нарушение на административно-производствените правила, представляващо основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без спорът да бъде разглеждан по същество. С оглед изложените възражения моли съда да постанови акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление. В условията на евентуалност претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН, като излага подробни доводи, че е налице маловажен случай.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Административно-наказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт А., която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата, с което то е атакувано, да бъде оставена без уважение. Юрисконсулт А. поддържа, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление е спазена процедурата по ЗАНН. Твърди, че в обжалваното наказателно постановление е посочено, както цифровото, така и словесното описание на нормата, въз основа на която се счита, че лицето е задължено да подаде декларация за имущество и интереси. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Л. С. Й. е заемала длъжност „ръководител на проект“ на проект „Грижа в дома в Община Плевен“ от 01.04.2023 г. до 01.04.2024 г.

На 29.01.2025 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК била направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси. В хода на извършената проверка било установено, че жалбоподателят Л. С. Й. не е подала в законоустановения едномесечен срок ежегодна декларация по образец на основание чл. 52, ал.1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Предвид установеното до Л. С. Й. била изпратена покана с изх. № КПК506/29.01.2025 г., с която било указано да се яви лично на 11.02.2025 г. в

13:30 часа в дирекция „Публичен регистър“ на Комисията за противодействие на корупцията, находяща се в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, за съставяне 2 и връчване на акт за установяване на административно нарушение. В поканата било указана и възможността актът да бъде съставен в нейно отсъствие в случай на неявяване.

На 31.01.2025 г. свидетелката Т. Н. К., в присъствието на К.В.Д. – главен специалист в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, провела с Л. С. Й. телефонен разговор, в който я осведомила, че ще получи писмо с изх. № КПК506/29.01.2025 г., с което е поканена да се яви в сградата на КПК за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение. Свид. К. информирала жалбоподателя Й. за причините за изпращане на поканата с изх.

№ КПК-9119/31.07.2024 г., както и за възможността акта за установяване на административно нарушение да бъде съставен в нейно отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В хода на проведения телефонен разговор Й. изразила съгласие актът за установяване на административното нарушение да бъде съставен в нейно отсъствие и да бъде изпратен за връчване чрез общинската администрация по местоживеенето . За проведения телефонен разговор бил съставен констативен протокол с вътр. № КПК-506-1/31.01.2025 г.

На 06.02.2025 г. Л. С. Й. подала финална декларация по чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, която била заведена с вх. № Ф 1759/06.02.2025 г.

На 11.02.2025 г. в отсъствие на Л. С. Й., на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, и в присъствието на двама свидетели свидетелката Т. Н. К. съставила АУАН № КПК-АУАН-ПР-59/11.02.2025 г., с който повдигнала срещу жалбоподателя Л. С. Й. административно-наказателно обвинение за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, извършено на 03.05.2024 г. в град София, КПК. В съставения АУАН свид. К. посочила, че жалб. Й. се явява административно-наказателно отговорно лице по реда на ЗПК, тъй като е задължена да подава декларация за имущество и интереси на основание чл. 6, ал. 1, т. 43 от ЗПК.

С писмо № КПК-506-3/12.02.2025 г. съставеният АУАН бил изпратен за връчване на Л. С. Й. чрез общинската администрация по местоживеене. АУАН бил получен от Й. на 14.02.2025 г. В графа „Обяснения или възражения на нарушителя“ Й. записала, че възражения срещу получения акт ще направи в законоустановения срок. Й. депозирала писмени възражения срещу АУАН, заведени с вх. № КПК - 506-4/19.02.2025 г.

Въз основа на съставения АУАН № КПК-АУАН-ПР-59/11.02.2025 г. и след преценка, че направеното от жалб. Й. възражение е неоснователно, на 16.05.2025 г. А.Т.С. – за председател на Комисия за противодействие на корупцията, издал атакуваното наказателно постановление № КПК-НП68/16.05.2025 г., с което наложил на Л. С. Й., на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК, административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за извършено от нея нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. В издаденото наказателно постановление административно-наказващият орган посочил, че Л. С. Й. е административнонаказателно отговорно лице по смисъла на ЗПК, тъй като попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 43 от ЗПК в качеството на „ръководител на проект“ в Община Плевен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:

3 гласни – показанията на свид. Т. Н. К.; писмени, приобщени на основание чл.

283 НПК – известия за доставяне; заповед № РД-10-404/22.03.2023 г.; заповед № КПК-РД-06-305/23.07.2024 г.; справка за ръководители на проекти в Община Плевен с вх. № КПК-426/24.01.2025 г.; писмо с изх. № КПК506/29.01.2025 г.; констативен протокол с вътр. № КПК-506-1/31.01.2025 г.; писмо с № КПК-506-3/12.02.2025 г.; писмо с вх. № КПК-506-5/24.02.2025 г.; писмени възражения с вх. № КПК-506-4/19.02.2025 г.; писмо с № КПК-5062/07.02.2025 г.; декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, заведена с вх. № Ф 1759/06.02.2025 г.

При изграждането на изводите си за фактическата обстановка, настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетеля Т. Н. К., които оцени като еднопосочни, последователни и съответни на писмените доказателства.

От показанията на свидетеля се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН.

Настоящият съдебен състав се довери и на писмените доказателства, които са също еднопосочни и непротиворечиви и допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за делото. По отношение на заеманата от Л. С. Й. длъжност – ръководител на проект, датата на встъпване в длъжността и датата на прекратяване на длъжността, съдът се довери на приложената по делото справка от Община Плевен. От писмените доказателства се установяват и компетентността на наказващия орган и на актосъставителя.

Съдебният състав намира, че доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, подробен неин анализ не се налага.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА - подадена е от лице, спрямо което е наложено административно наказание, тоест от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в срок и е насочена срещу административнонаказателен акт подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, изложени в жалбата.

При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила, относно компетентността на длъжностните лица, съставили и издали акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, настоящият съдебен състав, констатира, че правилата за компетентност са спазени. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗПК актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията за противодействие на корупцията длъжностни 4 лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията. В настоящия случай видно от заповед № КПК - РД-06305/23.07.2024 г., А.С. - за председател на КПК, е оправомощил свидетелката Т. Н. К. да съставя актове за установени административни нарушения.

Същевременно атакуваното наказателно постановление е съставено от А.Т.С., за председател на Комисия за противодействие на корупцията, на основание § 7, ал. 4 от ПЗР на ЗПК.

На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушения и издаването на наказателното постановление не са нарушени сроковете по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е било извършено на 03.05.2024 г., то е било установено на 29.01.2025 г., когато в дирекция „Публичен регистър“ на КПК е била извършена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на задължените лица по Закона за противодействие на корупцията, актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 11.02.2025 г., а наказателното постановление е било издадено на 16.05.2025 г.