Решение № 1724 от 03.08.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1724 гр. Бургас, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора С. Кралева при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело № 20212120107153 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба, уточнена с допълнителна молба, на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от изпълнителните директори Д. Д. и Ж. Д., подадена чрез адв.Д.Х., против ОБЩИНА КАМЕНО, представлявана от Кмета на общината Ж. В., с адрес ...................., с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответната Община дължи на ищцовото дружество сумата от 763.37 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от застрахователя обезщетение на трето увредено лице по щета № 210711322, за увреждане на лек автомобил „.................”, модел „............“, с рег.№ ................, при ПТП на ............. г., настъпило в гр.К., поради необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, и 63.13 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 12.11.2020 г. до 30.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 31.08.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 2177/31.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 6063/2021 г. по описа на БРС.

В съдебно заседание, не се явява представител на ищцовото дружество, но в писмена молба се поддържат предявените искове и се моли съдът да ги уважи. Ангажира писмени и гласни доказателства и експертиза. Претендира се присъждане на направените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Качено, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че общината не е пасивно легитимирана да отговаря по исковете; ПТП не е настъпило на територията на 1 общината и не е ясно въобще къде е станал инцидента, както и дали пътният участък е част от общинската пътна мрежа; не е налице причинно-следствена връзка; оспорено е настъпването на вредите, респ. се твърди тяхното съпричиняване от страна на водача.

Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на ............ г., поради необезопасено препятствие – дупка на пътното платно в гр.К. е настъпило ПТП, при което са нанесени щети на лек автомобил „.................”, модел „............“, с рег.№ ................, собственост на „..................“ ЕООД и управляван от К. С. М. (лизингополучател). Увреденото лице е имало сключена застраховка „Каско на МПС” в „Дженерали застраховане” АД, като за причинените материални вреди е била образувана щета № 210711322 и застрахователят е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 763.37 лв. След изплащане на застрахователното обезщетение ищцовото дружество – застраховател е встъпило в правата на застрахования, които последният има срещу причинителя на вредата до размера на заплатеното обезщетение. С писмо ищецът поканил ответника да му възстанови платеното застрахователно обезщетение, но до момента сумата не е платена.

Видно от представената застрахователна преписка, собственикът на лек автомобил „................. ............”, с рег.№ ................ – „...............“ ЕООД, с лизингополучател К. С. М., е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско ” при ищцовото дружество - полица № 0312209907010953 от 02.06.2020 г., с валидност на застраховката от 25.06.2020 г. до 24.06.2021 г. За настъпването на твърдяното застрахователно събитие липсва съставен протокол за ПТП от съответните контролни органи, като з а установяването му ищецът представя Заявление от 14.09.2020 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, подадено до ищцовото дружество от водача на процесния автомобил.

В това заявление водачът К.М. е декларирал, че на 13.09.2020 г., 12.30 ч., по време на движение с процесния автомобил в района на гр.К. в посока С., вследствие на преминаване през неравност (дупка) на пътното платно са увредени десни гуми, като са приложени снимки от мястото на събитието. Във връзка с депозираното заявление, в ищцовото дружество – застраховател е образувана преписка по щета № 210711322, по която след извършване на оглед и оценка на щетите на процесното МПС, вредите по автомобила са оценени по експертна оценка на 763.37 лв. за ремонт – подмяна, демонтаж и монтаж на увредена предна дясна гума и задна дясна гума, съгласно приложените калкулация по описзаключение и ликвидационен акт по щета. По искане на клиента извършването на ремонта е възложено на сервиз „...............“ ЕООД, на което след представяне на фактура е изплатено определеното застрахователно обезщетение в размер на 763.37 лв., преведено по банков път на 06.10.2020 г. с преводно нареждане от същата дата.

За установяване на обстоятелствата относно настъпване на пътно-транспортното 2 произшествие ищецът ангажира гласни доказателства – св.К.М. (водач на процесния автомобил), който е разпитан по делегация по ч.гр.д.№ 15375/2022 г. на СРС. В показанията си св.М. описва мястото на настъпване на процесното ПТП – в гр. К., в района на кръстовището на бул.“О.“ и ул.“Л.К.“. Заявява, че се е движил с автомобила с посока от гр.С. към гр.С. и в района на посоченото кръстовище в гр.К. попаднал на необозначена и необезопасена неравност на пътното платно „дупка“, при което били увредени предна дясна и задна дясна гуми, направил снимка на дупката, уведомил застрахователя и се прибрал в С., придвижвайки се с Пътна помощ. Заявява също, че процесното ПТП е настъпило в рамките на населеното място, на посоченото кръстовище в гр.К., като по негова преценка дупката била широка около 40-50 см. и дълбока поне 10 см., не е имало пътни значи за процесната неравност, нито такива, предупреждаващи за ремонтни дейности. Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите са основани на преки и непосредствени впечатления на св.М. от процесното ПТП, като участник в произшествието, а освен това липсват данни за заинтересованост, при положение, че застрахователното обезщетение вече е изплатено.

Съгласно заключението на извършената по делото съдебна автотехническа експертиза, в резултат на попадането на автомобила в пътната неравност – дупка са увредени десните гуми, като страницата на предната дясна гума е премачката от натиск на борда на джантата, водещ до разкъсване и пречупване на влакната, а страницата на задната дясна гума е разкъсана от удар на джантата по гумата и ръба на настилката. Съгласно свидетелските показания, вещото лице приема, че ПТП е настъпило в района на кръстовището на бул.“О.“ и ул.“Л.К.“ в гр.К., като в пътния участък е имало необозначена и необезопасена неравност – дупка, в което експертът се е убедил и от приложения по делото снимков материал – фотоснимка на пътната неравност, от която е видно местоположението на произшествието. В тази връзка, вещото лице заема становище, че описаните и отремонтирани увреждания по двете десни гуми на процесния автомобил са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпилото ПТП на 13.09.2020 г. в района на кръстовището на бул.“О.“ и ул.“Л.К.“ в гр.К.. В съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че скоростта на движение на автомобила е била под 50 км/ч, тъй като при по-висока скорост ударът в джантата ще доведе до повреди в амортисьора и окачването, а в случая няма такива увреждания. По отношение размера на щетите, експертизата е изчислила, че стойността на разходите за ремонт и подмяна на двете десни гуми възлиза в размер на 766.24 лв., който е по-висок от претендираната от ищеца сума от 763.37 лв. Съдът кредитира заключението по извършената съдебна автотехническа експертиза, тъй като същото е компетентно, пълно и обосновано.

При така установените по делото факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди 3 по чл.49 ЗЗД. Регламентираното с посочената норма право на застрахователя е регресно по своя характер, суброгационно право и за успешното провеждане на иска ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя, настъпване на застрахователно събитие и заплащането на застрахователно обезщетение, както и елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента.

С оглед събраните доказателства, съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответната община. По делото е установено наличието на сключен договор за застраховка „Каско” при ищцовото дружество по отношение на увредения лек автомобил „.................

............”, с рег.№ ................, собственост на „.................“ ЕООД, с лизингополучател К. С. М.

– застрахователна полица № 0312209907010953 от 02.06.2020 г., с валидност на застраховката от 25.06.2020 г. до 24.06.2021 г., т.е. застраховката е действала към момента на ПТП. Установено е и заплащане от ищеца на застрахователно обезщетение за причинените на автомобила щети в размер на 763.37 лв.

Съдът намира за установено и настъпването на застрахователното събитие, а именно, че на посочената дата – 13.09.2020 г. процесният автомобил е претърпял щети в резултат на ПТП, настъпило поради необезопасена и несигнализирана неравност – дупка на пътното платно в района на кръстовището на бул.“О.“ и ул.“Л.К.“ в гр.К., като този пътен участък безспорно е част от общинската пътна мрежа. От гласните доказателства категорично и непротиворечиво се установява мястото на ПТП и причинените щети – повредени предна дясна гума и задна дясна гума на автомобила при преминаване през несигнализираната неравност на пътното платно на посочения участък. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и незаинтересовани, като обстоятелството, че св.М. е бил водачът на процесния автомобил не води до извод за неговата заинтересованост, тъй като изходът на делото е без всякакво значение за него, още повече, че застрахователното обезщетение вече е платено. От заключението на вещото лице се установява посочения погоре механизъм на произшествието и, че настъпването на уврежданията на автомобила е пряка и непосредствена последица от попадането му в необозначената неравност (дупка) на пътното платно в района на посоченото кръстовище в гр.К.. Съдът кредитира експертното заключение като обосновано и компетентно дадено. В тази връзка, неоснователно е възражението в писмения отговор на ответника, че механизмът на ПТП не е установен, предвид липсата на протокол за ПТП и други доказателства, които да го удостоверяват.

Действително, по делото не е представен протокол за ПТП, нито се твърди такъв да е бил съставян, но липсата на изготвен такъв официален документ не препятства установяването на ПТП със събраните по делото доказателства, тъй като обстоятелствата, свързани с механизма на неговото настъпване могат да се установяват с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

По делото е установено и обстоятелството, че щетите по автомобила възлизат на 766.24 лв., видно от автотехническата експертиза, като самият застраховател при оценката 4 на щетата е определил обезщетение в по-малък размер, а именно 763.37 лв. Безспорно е, че определеното от застрахователя обезщетение от 763.37 лв. е заплатено от ищеца на увреденото лице с платежно нареждане от 06.10.2020 г.