Решение № 27 от 23.01.2024, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. К., 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100513 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – К. Л. Ц., чрез адвокат Н.

И., с която иска осъждане на ответника - Средно училище „Д-р П. Б.“ гр. К. да му заплати общата сума от 4 468.11 лева, в това число сумата от 30 лева - възнаграждение за работа с деца със специални образователни потребности за м. септември 2020 г.; Сумата от 30 лева възнаграждение за онлайн обучение за м. май 2021 г.; Сумата от 606.36 лева - обезщетение за ползване на отпуск от 10 дни за боледуване от COVID-19; Сумата от 606.36 – обезщетение за допълнителен отпуск за ненормиран работен ден, по пет дни за 2020 и 2021 г.; Сумата от 527.39 лева - обезщетение за прекъснат /неизплатен/ болничен от НОИ за периода от 10.10.2021г. до 27.10.2021 г.; Сумата от 2 668 лева - обезщетение за неспазено предизвестие – за два месеца.

Претендира лихва за забава върху всички вземания от датата на възникване на забавата до окончателното им изплащане.

Твърди, че с трудов договор № 1129/09.09.2020 г. е назначен при ответника на длъжност учител по общообразователен предмет със срок до 09.09.2021 г., при 8-часов работен ден, 40 часа седмично, 5-дневна работна седмица, срок на изпитване 6 мес. в полза на работодателя, основен платен годишен отпуск 48 дни, като с допълнителни споразумения са изменени част от условията, при което основното му възнаграждение е в размер на 1 334 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 11%, допълнително възнаграждение за работа с деца със СОП в размер на 30 лева, както и е договорено да бъде на разположение през почивните дни.

1

Счита, че трудовият договор е за неопределено време и за прекратяването му е необходимо предизвестие от 2 мес.

Твърди, че за ненормиран работен ден му се полагат по 5 дни платен годишен отпуск, за 2020 и 2021 г., които не са му изплатени.

Твърди, че ответникът е прекратил трудовия договор със заповед от 09.09.2021 г., която му е съобщена на 25.10.2021 г., като поради изпратено уведомление по чл. 62 от КТ от страна на НОИ е прекратено изплащането на болничен за периода от 10-27.10.2021 г.

Твърди, че през м. декември 2020 г. се е разболял, като е дал положителен тест за антитела към Ковид 19, като съгласно анекс към КТД за системата е предвидено 10 дни допълнителен платен годишен отпуск, който не му е изплатен.

Твърди, че е осъществявал онлайн обучение за периода на целият месец май 2021 г. за която период му се дължи сумата от 30 лева.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител – адвокат Н. И.. Поддържа претенциите си. По искане на ищеца е допусната съдебно-счетоводна експертиза на разноски на съда.

Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В изпълнение на задълженията си по чл. 131 от ГПК съдът е изпратил препис от ИМ на ответника, като в срок е постъпил отговор, чрез адвокат Я. Я., с който се оспорва предената претенция и се претендират разноски.

Твърди се прекратяване на договора поради изтичане на неговия срок, като се твърди и подаване на уведомление от ищеца на 10.06.2021 г., с което иска прекратяване на договора с предизвестие, считано от 07.09.2021 г.

Твърди, че допълнителния отпуск от 10 дни е следвало да бъде използван в тримесечен срок от заболяването, като посочва, че регистрирането на антитела не индикира заболяване.

Твърди, че с Наредба за работното време, почивките и отпуските е определен платен годишен отпуск за педагогическите специалисти в размер на 48 дни, което изключва приложение на чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ.

Твърди, че съгласно КТД за системата допълнителното възнаграждение за работа с деца със СОП е предвидено за действително отработено време, което не е осъществено през м.09.2021 г.

Твърди, че допълнителното възнаграждение за дистанционно обучение е изплатено на всички пропорционално на отработените дни, като ищецът има реално един отработен ден м.05.2021 г., като поради грешка не му е изплатено дължимото допълнително възнаграждение

В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Я., който оспорва предявените претенции. Ангажира гласни доказателства.

2

След преценка на приложените писмени доказателства и от двете страни съдът намира от правна и фактическа страна следното:

Исковете са допустими, а по същество неоснователни със следните аргументи по всяко от претендираните вземания.

Неоснователна е претенцията за изплащане на обезщетение за неспазено двумесечно предизвестие, след като между страните е било налице срочно трудово правоотношение, което е прекратено на основание изтичане срока на договора. На 09.09.2020 г. страните са сключили трудов договор за срок до 09.09.2021 г., с място на работа Средно училище „Д-р П. Б.“ гр. К., длъжност учител по общообразователен предмет, на пълно работно време, срок за предизвестие от два месеца. С допълнителни споразумения са договаряне изменение в размера на работната заплата, допълнителното възнаграждение за трудов и професионален опит, както е уговорено и допълнително възнаграждение за работа с деца със специални образователни потребности. Последното изменение е с доп. споразумение от 15.01.2021 г.

На 30.06.2021 г. при ответника е заведено заявление на ищеца от 23.06.2021 г. за прекратяване на договора, считано от 07.09.2021 г..

Със заповед от 09.09.2021 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание изтичане на уговорения срок, като това е посочено и като правна квалификация, а освен това словесно е обозначено и цитираното писмено заявление от 30.06.2021 г.

При тези факти съдът намира, че трудовия договор е прекратен с изтичане на срока на предизвестието и момента на прекратяване е 07.09.2021 г., съгласно чл. 335, ал 2, т. 1 от КТ, като изискването за писмена форма е спазено, макар и с друго основание с издадената на 09.09.2021 г. заповед.

Предвид това не може да се счита, че договора е за неопределено вземе и съответно не се дължи обезщетение от страна на ответника за прекратяването му без предизвестие от негова страна.

Неотносимо е представеното от ищеца писмо на МОН от 2017 г., съгласно което срочните трудови договори са незаконно в сферата на образованието, като са посочени изричните изисквания на КТ за сключване на срочни трудови договори.

Според съда разпоредбите на КТ допускат сключване на срочен трудов договор извън случаите по - чл. 68, ал. 3, пр. 5 от КТ, при новопостъпващи работници, какъвто е и случая, поради което не е налице нещожност на трудовия договор в частта з, в която е уговорена неговата срочност. Становището на МОН има предвид подновяването на трудови правоотношения със срочни договори, което предвид спецификата на дейността в системата на предучилищното и училищното образование е недопустимо.

Поради това следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 668 лева - обезщетение за неспазено предизвестие, което обезщетение при основателност на претенцията би възлизало на сумата от 2 997.78 лева съгласно заключението на ВЛ по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Неоснователна е и претенцията за заплащане на обезщетение за десет дни платен отпуск, аргументирано с твърдението, че работата на ищеца е при ненормиран работен ден.

Ненормиран работен ден като специфични условия, при които се полага труд се установява със заповед на работодателя – чл. 139а, ал. 1 от КТ, като липсват доказателства за установяване на такъв вид труд в Средно училище „Д-р П. Б.“ гр. К., поради което няма основания да се приеме за основателна тази претенция. Извън това са основателни аргументите на ответника, че за по-високото натоварване на работещите в системата на образованието, в това число и необходимостта да са на разположение за екскурзии или друг вид дейности извън работното време е предвиден удължен размер на платения годишен отпуск, съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, а именно 48 дни годишно, който размер е увеличен с КТД.

Поради това следва да се стави без уважение искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от 606.36 – обезщетение за допълнителен отпуск за ненормиран работен ден, по пет дни за 2020 и 2021 г., която сума съгласно заключението на ВР би възлизала, при основателност на претенцията, на 535.30 лева за 2020 г. и в същия размер за 2021 г.

Неоснователна е претенцията за изплащане на обезщетение за неизползван отпуск, предвиден за преболедувалите заболяването Ковид 19. Такъв вид допълнителен платен 3 годишен отпуск е предвиден с чл. 39а от КТД за сферата на предучилищното и училищното образование за 2021 г., като конкретната разпоредба е създадена с анекс от 07.12.2020 г.

Липсва обаче молба за ползване на този вид отпуск, като е представено изследване за наличие на антитела от 14.12.2020 г.

Основателни са възражения, че това не обозначава прекарване на заболяването с конкретна дата, която е определяща за срока за ползване на този вид допълнителен пратен годишен отпуск, предвиден с цитирания анекс, и по отношение ползването на която е взето решение на отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на следното образование, че следва да се ползва този отпуск в тримесечен срок от заболяването.

Характера на този вид допълнителен отпуск – за възстановяване след домашно или болнично лечение от заболяването, което е цитирано в разпоредбата за договарянето му, не предвижда запазването на това право до момента на прекратяване на трудовото правоотношение и трансформиране на този вид отпуск /по изключение/ в парични средства, изплащани в този момент като обезщетение за неизползван отпуск от работника.

Поради липса на доказателства за заявено желание за ползване и съответно отказ на този вид отпуск е неоснователно претендирането на обезщетение за неползването му в размер на 606.36 лева, а според заключението на ВЛ е в размер на 475.64 лева, което според съда е неправилно, след като това изчисление на ВЛ е на сума за 10 дни болничен, докато претенцията и тези десет дни са възможен платен годишен отпуск и следва да се изчисли като такъв, съответно за десет дни е в размер на 1 070.60 /изчислението съда на база определеното от ВЛ обезщетение за пет дни отпуск, цитирано по-горе./ Извън това следва да се счита за основателно възражението на ответника, че представянето на изследване за антитела не индикира заболяване с точно определен момент и съответно не е налице основание да се счита, че ищецът е имал право на такъв вид отпуск, което според цитирания анекс се поражда след домашно или болнично лечение от Ковид 19, а тестът за антитела практически не индикира заболяване, съответно няма и издаден болничен лист за домашно лечение или доказателства за болнично такова.

Поради това следва да се отхвърли и претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от 606.36 лева, представляваща обезщетение за неползване на отпуск от 10 дни за боледуване от COVID-19.

Неоснователна е и претенцията към ответника за заплащане на сума за времето, през което от страна на НОИ е прекратено изплащането на болнични в периода 10-27.10.2021 г.

На първо място изплащането на болнични е отговорност на НОИ и отправянето на такава претенция към ответника е неоснователно поради липсата на задължения за него в тази насока. Неоснователно е твърдението, че това е настъпило след изпращане на уведомление от ответника за прекратяване на трудовия договор на 09.09.2021 г. Кат о бе посочено погоре трудовото правоотношение е прекратено на 07.09.2021 г. с изтичане на срока на предизвестието, отправено от ищеца със заявление от 30.06.2021 г., поради което, макар и с погрешно основание, ответникът е издал заповед от 09.092021 г. за прекратяване на трудовия договор, съответно е бил длъжен да изпрати уведомление за прекратяването до ТД на НАП.

Разпечатката съдържа 46 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d48782a-4f82-479a-bbae-908a81774f25