Решение № 262018 от 21.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 21.12.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав

:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 6446 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ вр. с §22 ПЗР на КЗ и искове с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците М.А.И., М.М.И., В.М.Я., Д.М.Я., Ж.М.Я., Р.М.И. и С.М.И. твърдят, че понесли значителни неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на М. Я.И.- съпруг на първата ищца и баща на останалите ищци, която настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 19.08.2016г. Причина за настъпване на инцидента било виновното противоправно поведение на водача Диян Д., който управлявал лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег.№*******в гр. Ямбол по ул. „Преслав“ и в района на „Т“ образно кръстовище с пряка до бензиностанция „Омакс“ навлязъл в кръстовището, нарушавайки установеното с пътна сигнализация– знак „Б2“ предимството на движещия се по ул. „Преслав“ велосипедист М. И.. Ударът между автомобила и велосипеда довел до падане на велосипедиста на земята, в резултат на което били причинени телесни увреждания, довели до смъртта на велосипедиста. Във връзка с инцидента било образувано ДП №641/2016г. по описа на РПУ Ямбол и пр.пр.

№3186/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – Ямбол. Според твърденията на ищците, загубата на техния близък оказала силно негативно емоционално отражение върху личността им, понеже пострадалия поддържал интензивни социални контакти с тях, оказвал им материална и морална подкрепа. Понеже причинителя на вредите имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З. „А.“ АД със срок на валидност от 02.12.2015г. до 17.09.2016г., то именно за ответника възникнало задължението да изплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение и законната лихва, считано от момента на проявлението на вредите, до деня на окончателното плащане. Отправената до ответника претенция останала безрезултатна, което обосновало възникването на правен интерес от предявяване на настоящия иск. При изложените фактически твърдения – всеки един от ищците, претендира за осъждане на ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от по 200 000 лева, ведно със законната лихва върху претендираните суми на застрахователното обезщетение, считано от датата на настъпването на процесното ПТП - 19.08.2016г. до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса- ищците претендират за осъждане на ответника да им заплати направените съдебни разноски, а на процесуалния им представител – застрахователно обезщетение по чл. 38 от ЗА.

Ответното дружество З. „А.“ АД АД оспорва предявените искове, по основание и размер, като по същество поддържа становище за тяхната неоснователност.

Ответното дружество З. „А.“ АД оспорва предявените искове. По същество оспорва твърденията на ищците, относно механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие. Поддържа тезата, че произшествието е настъпило поради виновното противоправно поведение на самия пострадал, който управлявал велосипеда си в нарушение на нормативните изисквания на ЗДвП и сам станал причина за настъпването на инцидента. При условията на евентуалност – ответникът релевира възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна на пострадалия, в хипотезата на съществен негов принос за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва твърденията за наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на пътно-транспортното произшествие и настъпването на смъртта на М. И., доколкото между двете събития бил изминал период от три дни, а същевременно починалият се намирал в напреднала възраст. Оспорва претендираните обезщетения по размер, като твърди, че претенциите са несъответни на действителни обем на понесените вреди, като се отчита възрастта на ищците и факта, че не са живели в едно семейство и домакинство с пострадалия. Оспорва твърденията за съществуване на емоционално близки отношение между ищците и починалото лице. Релевира доводи за прекомерност на претендираните обезщетения. Ответното дружество оспорва твърдението да е изпадало в забава, като поддържа тезата, че обективно е било лишено от възможността да осъществи преценка за определяне на основанието за възникване на застрахователно събитие и за размера на вредите, а по тези съображения оспорва иска за присъждане на законна лихва и моли за отхвърлянето му. Претендира с оглед отхвърлянето на исковете – за осъждането на всеки от ищците да му заплати сторените съдебни разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателство по делото препис – извлечение от АГС и от Удостоверение за наследници № 02-009077/24.08.2016г., изд. от Община Ямбол, установява, че ищците М.А.И. (съпруга), М.М.И. (дъщеря), В.М.Я. (син), Д.М.Я. (син), Ж.М.Я. (син), Р.М.И.

(дъщеря) и С.М.И. (син) са наследници по закон на починалия на 21.08.2016г. М. Я.И..

Приетият като доказателство заверен препис от Присъда № 73/25.06.2018г., постановена по НОХД № 150 от 2018г. на ОС Ямбол обвързва в хипотезата на чл.

300 от ГПК доказателствените изводи на настоящия съд, относно следните подлежащи на установяване факти: на 19.08.2016г. около 19.30 часа, в гр. Ямбол, на кръстовището между ул. „Преслав“ и улица, водеща към „С.“ ЕООД, Д.Д.Д., в качеството на водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег.№ *******е нарушил правилата за движение – чл. 50, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал настъпването на ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на велосипедиста М. Я.И..

В мотивите на присъдата, която е влязла в сила на 11.07.2018г. наказателния съд обсъжда механизма на настъпване на ПТП и приема извода, че /цит/„..велосипедиста се е движил около средата на пътното платно за движение, с което допълнително е усложнил ситуацията.

Технически правилно е той да се движи възможно най- близо до десния бордюр на дясното платно за движение на улица „Преслав“, като по този начин е имал и техническа възможност да премине безаварийно зад лекия автомобил. Пострадалият е имал и техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП и ако към момента на потеглянето на лекия автомобил, след второто му спиране е реагирал със спирачната уредба на велосипеда за аварийно спиране. В заключение, следва да се приеме, че вина за настъпилото ПТП имат както подсъдимия…., така и пострадалия, който е следвало да се движи възможно най- близо до десния край на пътя, като по този начин би избегнал сблъсъка с автомобила. Освен това, същият е имал техническата възможност да спре, задействайки спирачната система на велосипеда..“

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелите С.Д.С., С.Н.И., Й.В.Г.и И.К.С. заявяват, че познавали пострадалия /приживе/ и неговите деца.

Свидетелите твърдят, че имали непосредствени впечатления за личността на пострадалия и за личните и социални отношения между пострадалия /приживе/ и ищците. Според впечатленията на свидетелите С. и И., пострадалият бил глава на семейството, децата му се събирали у тях поне веднъж седмично и по празници, пострадалият поддържал добри отношения с децата си и ги подпомагал както и когато му било възможно. Според свидетеля Г., пострадалия давал и морални наставления на децата си. Според впечатленията на свидетелката И. С., приживе пострадалия живеел в едно домакинство в жилище на ул. „Резовска“ в гр. Ямбол със съпругата си /ищцата М./ и със сина си С.. Всеки от посочените по- горе свидетели заявява, че е имал възможността да възприеме лично и разказва за силно емоционалната реакция на ищците, която се проявила при узнаването за пътния инцидент и за смъртта на техния близък. Според показанията на свидетелите, социалното поведение на ищците мотивирало еднозначен извод, че те не са забравили загиналия свой баща, респ. съпруг и тъгуват за него.

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, която е изговена от вещо лице д-р Г. мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически факти:

В резултат от настъпилия на 19.08.2016г. пътен инцидент, пострадалия М. Я. е получил тежка черепно-мозъчна травма, гръдна травма, лицева травма и травма на опорно-двигателен апарат. При наличните данни, като водеща причина за настъпване на смъртта следва да се приеме тежката черепно-мозъчна травма. Черепно-мозъчната и гръдна травми са причинени от действие с голяма травмираща сила на твърди тъпи предмети, като те и останалите увреждания добре могат да се обяснят със съобщения механизъм на ПТП, а именно при отвеждане от равновесие, като велосипедист след сблъсък с корпуса на лекия автомобил и падане с удар под въздействието на голяма кинетична енергия на главата и тялото в терена. На базата на тази травма, постепенно е настъпил и не е овладян тежък оток на мозъка и на меките мозъчни обвивки, което пък е довело до постепенно подтискане на разположените в продълговатия мозък центрове на дишането и кръвообръщението и развитие на непреодолима дихателна и сърдечно- съдова недостатъчност.

При наличните данни категорично следва да се приеме наличие на пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка между получените от пострадалия травми при ПТП на 19.08.2016 г. и настъпването на смъртта му на 21.08.2016 г.

Заключението на приетата съдебна- автотехническа експертиза, която е изговена от вещо лице Х.И., мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически факти:

При настъпването на пътния инцидент, скоростта на лекия автомобил, при извършване на маневрата за завой наляво е била приблизително около 18 км./ч., а скоростта на велосипеда, при праволинейното му движение преди удара е била приблизително около 15 км./ч. Според първоначалното заключение на вещото лице, ударът между двамата участници в пътния инцидент е предотвратим само за водача на автомобила, ако той не би допуснал нарушение на правилата за движение /намаляване на скоростта и спиране на знак Б-2 с цел пропускане на движещия се през кръстовището велосипед/. Според допълнителното заключение на същата експертиза обаче, ударът е бил предотвратим за всеки от двамата водачи, доколкото данните от проведения в рамките на досъдебното производство следствен експеримент дава основание да се приеме, че мястото на удара се намира на около 5, 50 до 5, 60 метра в ляво от десния край на платното за движение на ул.

„Преслав“.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове, които се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, ответникът - в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, дължи изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените и имуществени вреди, причинени от застрахования при него водач.

По допустимостта на предявените искове;

Исковете са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по реда на част ІV от вече отменения Кодекс на застраховането, по силата на §22 от ПЗР на Кодекс на застраховането ДВ бр.102/2015г.

Релевираните от страна на ответника доводи за неспазване на изискванията на чл. 380 от КЗ не биха могли да бъдат споделени- понеже по аргумент от споменатата вече преходна разпоредба на действащия кодекс - чл. 380 от КЗ не намира приложение в хипотезите, при които спорът следва да се уреди при условията на чл. 226, ал.1 от КЗ/отменен/.

По общите предпоставките за основателност на предявените искове;

Посредством събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени средства, бяха установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на задължението на ответника, да изплати застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег.№ *******.

Разпечатката съдържа 33 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d47dc4a-9745-4d80-b9c3-6612377e9a1d