Решение № 1491 от 19.07.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2794/2019
- Вид
- Решение № 1491
- Подписан
- 19.07.2019
- В сила
- 01.11.2019
- Състав
- АТАНАС ТОДОРОВ ШКОДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 121а ал.1 т.1 б."а" · Кодекс на труда
- чл.414 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.8 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1491/19.7.2019г. Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На петнадесети юли Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2794 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №03-009974/01.08.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „А.“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1700 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание от 1700 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на пълномощник на управител на санкционираното дружество против НП №03-009974/01.08.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление или намаляване размера на административното наказание.
В допълнителна молба се счита, че е налице хипотеза на маловажен случай на нарушение.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Процесуален представител на въззваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец юни и месец юли 2018 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. З., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „А.“ ЕООД. Повод за проверката бил постъпил в ДИТ сигнал от Петър Иванов Димитров, в който се сочело че лицето е било командировано в РГермания, където претърпяло инцидент. Сочело се и на документални нарушения спрямо работника.
На проверяващите били представени документи- трудов договор; допълнително споразумение към трудов договор; фиш за месец 04.2018г. и други, въз основа на които установили, че Петър Иванов Димитров е изпълнявал длъжността „общ работник“ в държава- членка на ЕС – РГермания, въз основа на договор с „Акт Индустрия“ ООД, Германия, като е бил командирован в Германия за период от 23.04.2018г. до 23.04.20-19г. , без да е сключил споразумение по чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ.
На 26.07.2018г. св. З. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството „А.“ ЕООД в обстоятелствената част на който подробно описала установените при проверката факти. Вписан бил периода на полагане на труд от лицето, съответно- трите му имена и заеманата длъжност, както и липсата на сключено споразумение. Посочени били и доказателствата , които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. В графата за възражения не били вписани такива. Възражения не постъпили впоследствие по АНП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-009974/01.08.2018г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.7 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги вр. чл. 121а ал.1 т.1 б.“а“ и чл.8 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция около минималния предвиден размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства- трудов договор; споразумение ; фиш за м.04.2018г. и др. , както и гласните такива-показанията на св. З..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение , полагане на труд и липсата на споразумение. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.7 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги вр. чл. 121а ал.1 т.1 б.“а“ и чл.8 от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма и вида на административното наказание, но неправилно е бил преценен размера на наказанието. В настоящия казус не са събрани доказателства, отегчаващи отговорността на дружеството. Напротив- касае се за първо нарушение, както и липсват данни от нарушението да са произтекли вредни последици за работника или държавата.
Предвид на това адекватно на тежестта на извършеното нарушение се явява наказание в минималния размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения срещу наказателното постановление, извън възражението за завишен размер на наказанието, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като въззивното дружество сочи, че не е съгласно с него.
По така наведеното общо възражение съдът намери за нужно единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението и са посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване.
В допълнителна молба се счита, че е налице хипотеза на маловажен случай на нарушение.
Съдът, намери, че настоящия случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Напротив – при извършената проверка са констатирани множество извършени нарушения спрямо работника, което завишава степента на обществена опасност на деянието и дееца и изключва квалификацията на нарушението като „маловажен случай“.
След като взе предвид изложеното по- горе, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: