Решение № 37 от 26.02.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Харманли, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.А при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.А Гражданско дело № 20245630100094 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Ищецът ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД. ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.

София, район ***,представлявано от ИД А.А. и М.Г.,чрез процесуалния си представител адв.Д.Б. твърди, че на 17.10.2023 г. по ЧГД 961/2023 г. Районен съд Харманли, е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която разпоредил издаването на изпълнителен лист, с който осъдил длъжника да му заплати сумите от: 2600 лв. (две хиляди и шестстотин лева), представляващи главница по Договор за потребителски кредит „Защита“ за банков потребителски кредит на физическо лице по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 №10182/09.04.2021 г., ведно със законна лихва от 13.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 30 лв. (тридесет лева), представляващи наказателна лихва по чл.11 от договора за кредит за периода от 20.04.2023 г. до 12.10.2023 г., 60 лв. (шестдесет лева), представляващи разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, както и платената от Банката държавна такса в размер на 53,80 лв. (петдесет и три лева и осемдесет стотинки), и юрисконсултско възнаграждение в полза на Банката в размер на 50 лв.

(петдесет лева) на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Понеже заповедта по чл. 417 от ГПК била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, със съобщение, получено от ищеца на 26.01.2024 г., на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, РС Харманли указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу ищеца — кредитополучател, в едномесечен срок от получаване на съобщението. Ищецът посочва с оглед гореизложеното, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и дадените от съда указания, че в законоустановения срок предявявил настоящия иск за установяване на вземането на ”ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД срещу длъжника Й. Г. И..

Моли, съдът след като се убеди в основателността на исковата претенция, да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД срещу Й. Г. И., ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски кредит „Защита“ за банков потребителски кредит на физическо лице по Програмата на 1

Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № 10182/09.04.2021 г., в общ размер от 2 690 лева, от които: 2 600 лв. — главница; 30 лв. — наказателна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 12.10.2023 г. вкл.; 60 .лв. — разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, както и законна лихва върху главницата, считано от 13.10.2023 г. до окончателното изплащане на дължимото вземане.

Моли, съдът да присъди направените по делото разноски за държавна такса за подаване на настоящата искова молба, в размер на 53,80 лева (петдесет и три лева и осемдесет стотинки), както и юрисконсултско възнаграждение за водене на настоящото дело в размер на 300 лв.Претендира присъждане разноски сторени в образуваното по реда на чл. 417 ГПК ЧГД№ 961/2023 г.по описа на Районен съд — гр. Харманли срещу длъжникаответник.Представят се доказателства и се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който счита предявения установителен иска за допустим, но изцяло неоснователен, поради ненастъпване на предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В открито съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител,който поддържа исковата претенция и направените доказателствени искания.

Ответникът се представлява от особен представител,който поддържа дадения отговор,с който счита предявения иск е допустим,но неоснователен и недоказан и като такъв иска отхвърлянето му.

По делото са приети катопдоказателства:.Договор за потребителски кредит „Защита“ за банков потребителски кредит на физическо лице по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд, поради пандемията от COVID-19 № 10182/09.04.2021г., ведно с Приложение №1-1 и 1-2, ОУ и ПП и ГПР калкулатор към него; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити „Защита“ по споразумение е ББР АД, ведно с Погасителен план Приложение №1 към преддоговорна информация към него; Молба за усвояване на кредита от 09.04.2021г.; Извлечение от счетоводните книги на банката към 13.10.2023г., вкл. относно вземанията на Банката към Й.

Г. И. по Договор за потребителски кредит „Защита“ за банков потребителски кредит на физическо лице по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № 10182/09.04.2021г. - като доказателство за обобщения размер на дълга към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК;

Справка по чл.366 от ГПК - за размера и начина на изчисление на дължимите суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение;

Изпълнителен лист № 503 от 17.10.2023 г., издаден по ЧГД № 961/2023 г. по описа на PC Харманли; Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 577/17.10.2023г., издадена по гр. дело № 961/2023г. по описа на PC Харманли; Уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита; Преводно нареждане за платени 53,80 лв. държавна такса по сметката на PC Харманли за издаване за заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Й. Г. И. - като доказателство за заплатена част от държавната такса в хода на заповедното производство, както и е приложено ЧГД № 961/2023г. на РС-Харманли.,съдебно счетоводна експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит „Защита“ за банков потребителски кредит на физическо лице по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № 10182/09.04.2021 г.Кредитът е усвоен на 14.04.2021г.Поради неплащане от страна на длъжника,кредитора 2

/ищец/ е подал Заявление по чл.417 от ГПК.Образувано е ЧГД №961/2023г. по описа на РСХарманли.Издадена е Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 577/17.10.2023г. и Изпълнителен лист № 503 от 17.10.2023 г.,за сумите в общ размер от 2 690 лева, от които: 2 600 лв. — главница; 30 лв. — наказателна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 12.10.2023 г. вкл.; 60 .лв. — разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, както и законна лихва върху главницата, считано от 13.10.2023 г. до окончателното изплащане на дължимото вземане. При непогасяване изцяло или отчасти на задължение за изплащане на главница, дължими лихви и такси , вземането на банката става предсрочно изискуемо. По делото няма спор за това, че ответникът по делото е спрял плащанията си по договора за кредит, както и за това, ищецът се е снабдил със Зповед за изпълнение и изпълнителен лист.Било е образувано изпълнително дело № 20238740401254 по описа на ЧСИ С.Пеев с район на действие ОС Хасково.По посоченото изпълнително дело, заповедта отново е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК поради ненамирането му на адреса, след което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд е указал на банката-ищец да предяви иск за доказване на вземането си. Искът е предявен, в законоустановения едномесечен срок, по настоящото дело.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Е.

Д..Заключението на вещото лице е задълбочено, изцяло отговаря на поставените въпроси, компетентно и съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и обективността на експерта. И двете страни не са оспорили заключението и съдът го възприема изцяло.

Вещото лице сочи, че след извършена проверка за погасяване на кредита е формирала изводите си и е дала отговор на поставените въпроси.След извършените проверки и анализ експертизата е дала следните отговори на поставените от съда задачи: размерът на дължимите : 2 600 лв. — главница; 30 лв. — наказателна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 12.10.2023 г. вкл.; 60 .лв. — разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: В условията на обективно кумулативно съединяване и по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени специални установителни искове с предмет - да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответната страна съществуването на вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и да се докаже неговото правно основание, произтичащо от сключен между страните договор за банков кредит. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК на основание извлечение от сметки, като заповедта е била издадена от РС –Харманли и е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил настоящите искове, които са допустими. По реда на чл. 422, ал.

1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК са предявени обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,че претендираното вземане от ищеца се явява основателно в пълния му размер и следва да бъде уважено. Разноските за заповедното производство се дължат в пълен размер, с оглед извода за съществуване на вземанията на ищеца както ги претендира.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законът не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се приема, че при липса на конкретна уговорка в договора за това, редовно връчен на длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК, включително от нотариус или частен 3 съдебен изпълнител. В случай че в договора е бил уговорен начин за размяна на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита се преценява според клаузите на договора /в този смисъл решение №148 от 02.12.2016 г. на ВКС по т.д.№2072/2015 г., I т.о./.

Чл.18, ал.5 от ЗЧСИ посочва, че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В решение №147/26.01.2021 г., постановено по т.д. №2256/2019 г. на ВКС, II т.о., е указано какви са предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на съобщение. Решение №71/28.04.2022 г. по гр.д. №2681/21 г. на ВКС, IV г.о., е със застъпено категорично становище, че нормата на чл. 47 ГПК предвижда, че ответникът се счита за редовно уведомен, когато в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.