Решение № 859 от 02.09.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2189/2026
- Вид
- Решение № 859
- Подписан
- 02.09.2026
- В сила
- 02.10.2026
- Състав
- ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 859 гр. Бургас, 02.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120202189 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по повод жалба на Ч. Г. Г., ЕГН: **********, против наказателно постановление № 26-7779-000185/15.06.2026г. на Началник РУ в ОДМВРБургас, РУ *** с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро/100,00 лева.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, като е депозирал писмено становище.
Наказващия орган не изпраща представител.
Жалбата следва да се приеме за подадена в преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (тъй като видно от справката на л. 22 НП е връчено на 15.06.2026 г., а жалбата е депозирана в съда на 16.06.2026 г.), от легитимирано да обжалва лице, поради което същата е процесуално допустима. Съдът намира, че същата е основателна.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 14.05.2026 г., около 09.22 часа, в гр. *** по ул. „***“ в посока ул. „***“, жалбоподателят Г. управлявал л.а. „***“ с рег. номер ***. По това време на пътя изпълнявали служебните си задължения служители на РУ-Камено- свидетелите Т. Г. и Г. Г..
Св. Г. решил да спре за рутинна проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, като преценил, че същият има поставен обезопасителен колан. Когато св. Г. се приближил до вече спрелия автомобил видял, че в този момент жалбоподателят бил с неправилно поставен колан, като същият само бил преметнат отгоре му.
Св. Г. преценил, че е допуснато нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като първоначално бил съставен Фиш за глоба № 20445108. Срещу фиша постъпило възражение, 1 като впоследствие, на друга дата, а не на 14.05.2026 г., св. Г. съставил АУАН № 809651, в който била вписана дата на съставяне 14.05.2026 г. Съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан от жалбоподателя, който направил възражения за допуснати процесуални нарушения. Впоследствие било издадено и обжалваното НП, в което АНО възприел фактите, изложени в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приложения АУАН, както и от показанията на разпитаните свидетели. Между техните показания е налице едно противоречие, а именно- причината за спиране на жалбоподателя за проверка. Св. Г. посочва, че се е касаело за рутинна проверка, докато св. Г. посочва, че жалбоподателят е бил спрян именно защото не е бил с поставен колан. Съдът кредитира показанията на св. Г., тъй като същите са много по-подробни и последователни, като същият демонстрира ясен спомен за случилото се. Що се касае до св. Г., най-вероятно се касае за смесване на различни случаи, доколкото неговата служба е свързана с извършване на множество подобни и еднотипни проверки. С оглед на това е възможно същият да е субективно уверен за точността на изложените от него факти, но въпреки това да се окаже, че в действителност се е осъществило нещо различно.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Не се касае за допуснато нарушение, поради това че първо е бил съставен фиш за глоба, а след това е издадено постановление, тъй като именно такава е процедурата, разписана в закона.
Съдът обаче намира, че са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН във връзка с неговата дата.
Както бе посочено, съставеният акт носи дата на съставяне 14.05.2026 г. В съдебно заседание обаче актосъставителят изрично посочи, че актът е съставен на друга дата.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН датата на съставяне на АУАН е един от задължителните реквизити, като пропускът да се посочи датата на съставяне, непълното й посочване или погрешното й посочване, всякога е неотстранимо и съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на издаденото впоследствие постановление (Л.П. и Р.И., „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр. 63).
Горепосоченото е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постанововление.
Извън изложеното, съдът намира, че постановлението е и материално незаконосъобразно. Както бе посочено по-горе, съдът кредитира показанията на св. Г., който посочва, че при спирането на управлявания от жалбоподателя автомобил, не е забелязал същият да е без поставен предпазен колан, а едва когато отишъл до вече спрелия автомобил, видял, че коланът само бил преметнат. При тези показания съдът намира, че не може да се приеме за доказано по несъмнен начин, че и в момента на управление на автомобила при подаването на сигнал за проверка, жалбоподателят също е бил с неправилно поставен колан.
Този извод почива единствено на предположения, като е напълно възможно след предприемането на действия по спиране на автомобила след подадения сигнал, жалбоподателят да е откопчал колана. Следва да се отбележи, че в административнонаказателното производство също е приложима разпоредбата на чл. 303 от НПК, която забранява осъдителната присъда да почива на предположения. Така и в производството по ЗАНН налагането на административно наказание не може да почива на предположения, а извършването на вмененото във вина нарушение следва да е доказано по несъмнен начин.
Ето защо настоящият състав счете, че в конкретния случай не са налице достатъчно доказателства, от които да се изведе извод, че в момента, когато Г. е бил забелязан от 2 полицейските служители, същият не използвал обезопасителен колан.
В заключение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-7779-000185/15.06.2026г. на Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ *** с което на Ч. Г. Г., ЕГН: **********, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро/100,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3