Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 382 от 17.04.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 310/2026
Вид
Определение № 382
Подписан
17.04.2026
В сила
17.04.2026
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, НИНА МЕТОДИЕВА КОРИТАРОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Перник, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500310 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба, депозирана от "Сити кеш" ООД, гр. София чрез пълномощника му адвокат Х. М. от САК от представляващото Адвокатско Дружество "Н., У., М.", гр. *** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1827 /02.03.2026 г., постановена по ч. гр. д. № 2196/2026 г. на Районен съд Перник, в частта относно разноските, присъдени за адвокатско възнаграждение. В жалбата се развиват подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на заповедта в обжалваната част. Частният жалбоподател се позовава на злоупотреба с право от страна на заявителя, по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като били образувани две отделни заповедни производство, в който се претендирало връщане на суми, поради недействителност на договори за кредит сключени между страните-ч.гр.д. №761/2026 г. по описа на РС-Шумен и ч.гр.д. №2196/2026 г. по описа на РС-Перник. Същите имали за предмет различни договори за кредит, но във всяко едно от тях се била оспорвала една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, като с образуването на две отделни производство се целяло генериране на повече разноски за ответника. Цитира съдебна практика относно наличието на злоупотреба с право, сред които било и поведението на ищеца, който бил образувал повече от едно идентично съдебно производство срещу кредитор като злоупотреба, която противоречи на принципите на добросъвестност, справедливост и законност, поради което се отхвърля искането му за присъждане на разноски. Позовава се и на практиката на СЕС относно разпределянето на разноските, с оглед на добросъвестното поведение на потребителя. Кредиторът не бил дал повод за завеждане на производството, но 1 не бил получил възможност за извънсъдебно плащане.

При условие на евентуалност поддържа, че размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС нямат обвързващ съда характер и тъй като в случая не е налице правна и фактическа сложност на спора да се приеме, че максимално дължимият размер на адвокатското възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника по същата В. М. Л. чрез пълномощника му младши адвокат Т.Д. от АК-***, с който се оспорва основателността на частната жалба. Посочва се, че заявителят е бил представляван от адвокат по силата на приложения по делото договор за правна помощ, като му е била оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА и разноските били поискани в самото заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.

Претендираните суми били заплатени на основание неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, като дружеството имало една година да заплати сумите или въобще да не приема плащане по тези клаузи от договора. Представителите на длъжника били претендирали заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 168,73 евро /330 лв./ по идентични дела. Счита, че била спазена практиката на ВКС и Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС, съгласно които НМРАВ имала ориентиращ характер при определяне на адвокатското възнаграждение. Позовава се на чл. 78, ал. 5 изр. 2 и 3 от ГПК в редакцията им след промените от 13.02.2026 г. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Пернишкият окръжен съд, като обсъди оплакванията направени в частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество частната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч. гр. д. № 2196/2026 г. на Районен съд Перник е образувано въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК от В. М. Л. чрез пълномощника му младши адвокат Т.Д. от АК-*** против длъжника "Сити кеш" ООД, гр. София и въз основа на същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1827/02.03.2026 г. в полза на заявителя за сумата от 326,31 евро, представляващи платени без основание суми по недействителен договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните и направените разноски по делото в размер на 204, 52 евро за адвокатско възнаграждение и 10, 86 евро за държавна такса.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба на "Сити кеш" ООД, гр. София, че адвокатско възнаграждение в полза на заявителя не се дължи поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 3 от ГПК. Заявителят е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по - слабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ заеми по занятие и в този смисъл процесуалното поведение на потребителя в защита на правата му не би могло да се определи като злоупотреба с права. Не 2 може да се приеме също, че като не е потърсил предварително извънсъдебно уреждане на спора заявителят като потребител е осъществил противоправно поведение, целящо увреждане на длъжника, тъй от една страна в закона липсва такова изискване към потребителите, а от друга дружеството частен жалбоподател наред с възможността да сключи договор с потребител без неравноправни клаузи е имало и правна възможност при уважаване на иск за нищожност на идентичен договор между дружеството с този или друг потребител да потърси извънсъдебно уреждане на отношенията между страните и доброволно да върне на потребителя неоснователно платените суми по договора за да избегне имуществени вреди от разноски в последващи съдебни производства във връзка със сключените от същото в нарушение на правата на потребителите недействителни договори за кредит. Процесуален избор на заявителя е дали да предяви вземания произтичащи от недължимо платени суми по договори за потребителски кредит платени въз основа на неравноправни клаузи в едно заповедно производство или в отделни заповедни производство и същият не съставлява злоупотреба с права.

Съгласно актуалната разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в наредбата п о чл. 36, ал. 4 от същия закон, като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. критериите за определяне на адвокатското възнаграждение са 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. С оглед горепосоченото според въззивния съд релевантно е обстоятелството, че РС Перник е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК, с което е поискана издаване на заповед за изпълнение за сумата от 326,31 евро, както и обстоятелството, че това заявление се издава в закрито съдебно заседание само въз основа на заявлението на заявителя и представените от същия писмени доказателства, в конкретния случай договор за потребителски кредит, който установява сключен договор за кредит за сумата от 1000 лв. между страните, ГПР по кредита 56,71 %, както и задължение за заплащане в същия срок на неустойка в общ размер на 879, 63 лв. за непредоставено обезпечение по кредита по чл. 5 от договора. Въззивният съд приема, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и при съобразяване на разпоредбата на чл. 27. от Наредбата за заплащане на правната помощ за правна помощ в производство по издаване на изпълнителен лист и в производство за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението е от 60 до 150 лв., както и обстоятелството, че процесуалния представител на заявителя В. М. Л. младши адвокат Т.Д. от АК-*** осъществява безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА намира, че присъдения му размер от 204,50 евро е завишен с оглед действително положените усилия от пълномощника на заявителя за изготвяне на заявлението, поради което са налице основания за намаляването му поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и възражението за 3 прекомерност се явява основателно. В конкретният случай с оглед характер на производството няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение от длъжника /насрещната страна/, поради което не може да бъде съобразено ограничението за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съобразявайки и гореизложеното относно защитавания интерес, характера на производството и неговата ниска сложност, въззивният съд приема, че адвокатско възнаграждение общо в размер на 60 лв., с равностойност 30,68 евро отразява адекватно положените процесуални усилия от пълномощника на заявителя в заповедното производство, поради което присъденият от първоинстанционният съд размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба е частично основателна, поради което обжалваната заповед по чл. 410 от ГПК следва да бъде частична отменена съобразно мотивите на настоящото определение. В останалата й част частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваната заповед потвърдена за разликата до присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 30,68 евро.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1827 /02.03.2026 г., постановена по ч. гр. д. № 2196/2026 г. на Районен съд Перник, в частта относно разноските, присъдени за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на заявителя младши адвокат Т.Д. от АК-***, дължими от длъжника "Сити кеш" ООД, гр. София за разликата над 30,68 евро до 204, 50 евро за адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК молбата на заявителя В. М. Л. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника "Сити кеш" ООД, гр. София за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 30,68 евро до 204, 50 евро за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1827 /02.03.2026 г., постановена по ч. гр. д. № 2196/2026 г. на Районен съд Перник в останалата обжалвана част относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на заявителя младши адвокат Т.Д. от АК-***, дължими от длъжника "Сити кеш" ООД, гр. София за разликата до 30,68 евро.

Определението е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5