Определение № 107 от 10.02.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Смолян, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500031 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

Делото е образувано по допустимата частна жалба на „Н.“ ООД-гр.С., чрез мл.юрк. Д. Д., против определение № 435/16.12.2025 г. по гр.дело № 93/2025 г. на Златоградския районен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК с вх.№ 4019/03.12.2025 г. на същото дружество за изменение на решение № 169/17.11.2025 г. по същото дело на ЗлРС в частта за разноските чрез намаляване присъденото по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв възнаграждение от 1 074,30 лв. на адв.С. Т..

С отговор по чл.276, ал.1 ГПК адв.С. Т., пълномощник на ищеца Т. С. Й., оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на атакуваното определение.

Съдът установява следното:

С решение № 169/17.11.2025 г. по гр.дело № 93/2025 г.

Златоградският районен съд, допълнено с решение № 188/16.12.2025 г., прогласява за нищожен Договор за потребителски кредит № 202303060816*****/06.03.2023 г., сключен между Т. С. Й. и „Н.“ ООД-гр. С., 1 по предявения от Т. Й. иск срещу „Н.“ ООД по чл.124 от ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК ; осъжда, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „Н.“ ООД да заплати на Т. Й. сумата от 1 543 лева недължимо платена сума по същия нищожен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 12.03.2025 г. до окончателното им изплащане.

На следващо място, Златоградският районен съд осъжда „Н.“ ООД да заплати на Т. Й. сумата от 561,26 лева разноски, от които 161,26 лева за държавна такса и 400 лева за внесен депозит по ССчЕ.

Също така, с решението е осъдено „Н.“ ООД да заплати на адв. С. Т. от АК-П., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 074,38лв.

Отхвърлен е и искът на Т. Й. срещу „К. Г. Б.“ ООД-гр. С. за прогласяване недействителност на Договор за предоставяне на гаранция № 144931****/06.03.2023 г.; и Т. Й. е осъден да плати на „К. Г.“ сумата от 104 лева разноски, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 4 лева държавна такса по по чл.23, т.2 от ТДТГПК.

За да присъди на адв.С. Т., пълномощник на ищеца Т. Й., възнаграждение в размер на 1 074,38 лв. по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, Златоградският районен съд приема, че е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2, като наличието на предпоставките на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване, и такъв договор в случая е представен по гр.дело № 85/25 г. на ЗлРС; позовава се на чл.7, ал.2,т.1 и 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, според които минимален размер на адвокатския хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията при интерес до 1 000 лв. са 400 лв, а при интерес от 1 000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10% за горницата над 1 000 лв. Приема, че ответникът „Н.“ ООД следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв.Т. в общ размер на 1 074,30 лева за 2 двата иска - установителен и осъдителен.

Златоградският районен съд с обжалваното определение отхвърля молбата на по чл.248 ГПК на „Н.“ ООД за намаляване на същото възнаграждение по съображения, че е несъстоятелно оплакването на дружеството за наличие на 6 еднотипни производства, водещи до генериране на повече адвокатски възнаграждения; че адвокатската работа е възмездна и за нея се дължи възнаграждение, което в случая е определено в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г., съответстващ в пълна степен на извършената работа-подготовка на искова молба, депозирано писмено становище, независимо, че процесуалният представител на ищеца не се е явил в насрочените открити съдебни заседания.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да се отмени, като се уважи молбата по чл.248 ГПК на „Н.“ ООД и размерът на определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв възнаграждение на адв.С. Т. се намали от 1 000 лв. на 230 евро.

В случая, за да се осъществи надлежно защитата на ищеца, не е абсолютно необходимо да се предявява отделен иск за нищожност на договора за потребителски кредит № 202303060816*****/06.03.2023 г., тъй като, за да реши дали е основателен искът на Т. Й. по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на „Н.“ ООД да му заплати 1 543 лв. недължимо платени по същия договор за кредит, съдът неминуемо следва да даде отговор дали договорът е действителен от гледище на чл.22 ЗПК, предвид изложените в исковата молба основания за недействителност, и оттам – дали кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита.

Предвид решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, следва, че съдът, при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв, не е обвързан от размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съответно - от ограничението по чл.38, ал.2, изр.2 ЗАдв, което препраща към наредбата, а трябва да съобрази единствено действителната фактическа и правна сложност на делото, съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по 3 това дело. Такова възражение е направено от ответника „Н.“ ООД в отговора на исковата молба. В случая липсва каквато и да е фактическа и правна сложност, налице е обилна, еднопосочна, трайно установена съдебна практика по такива спорове.

Наред с това, обемът на адвокатската работа, извършена от процесуалния представител на ищеца – изготвяне и подаване на обща искова молба, касаеща шест договора за кредит между същите страни, сред които и процесният /макар впоследствие съдът да разделя производството и да образува шест отделни дела по всеки от договорите за кредит/ с еднотипни основания за недействителност – нарушение на чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19 и §1, т.1 ЗПК /невключване в ГПР на сумите за неустойка, съотв. възнаграждението по договора за гаранция/; изпращането на молба-становище без явяване в съдебно заседание, която възпроизвежда доводите в исковата молба, не оправдава възнаграждение от 1 074,30 лв. при уважаване на осъдителния иск за 1 543 лв.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 435/16.12.2025 г. по гр.дело №

93/2025 г. на Златоградския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на осн.чл.248 ГПК, Решение № 169/17.11.2025 г. по гр.дело № 93/2025 г. на Златоградския районен съд в частта за разноските, с която „Н.“ ООД е осъдено да плати на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв на адв.С. Т. възнаграждение в размер на 1 000 лв., като НАМАЛЯВА същото възнаграждение на 230 евро/двеста и тридесет евро/.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5