Определение № 554 от 12.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. Ловеч, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА Ц.А в присъствието на прокурора В. Ст. В. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20254300600524 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 64, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Постъпила е частна жалба от И. Д. М., чрез неговия защитник адв. Б. Ц. от АК-Ловеч срещу Определение № 214/05.11.2025 г. по ЧНД № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подзащитния му И. Д. М.. Счита същото за неоснователно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени и вземе по-лека мярка за неотклонение.

Излага, че обвиняeмият макар да е осъждан в миналото за друго по вид престъпление, към момента е реабилитиран и от последната присъда са изминали повече от десет години. Посочва, че не е състоятелен аргумента на първоинстанционния съд и той не е следвало да взима предвид обстоятелството, че по НОХД № 235/2020 г. обвиняемият е бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК за престъпление по чл. 354а, ал.5 от НК и е необосновано този факт да е основен аргумент за това, че има опасност да извърши друго престъпление.

Посочва, че в случая по обясненията на обвиняемия, намереното вещество не е негово и той не го е държал. По делото не е налично годно доказателство, експертиза или експертна справка, от което да е видно какъв е състава на намереното на земята вещество и ако то е наркотично, какъв е процента на активно наркотично вещество, тоест на този етап от разследването не може да се направи обоснован извод, че обвиняемият е 1 извършил деянието за което е обвинен, а от там и че има обоснована опасност за извършване на друго престъпление.

Счита, че е необоснован извода на първоинстанционния съд за съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие, тъй като по делото към момента няма приложени доказателства същият да е правил опит да се укрие, нито да възпрепятства по какъвто и да е начин разследването, няма данни преди да е обявяван за общодържавно издирване или да е отвеждан принудително, да е имал лошо процесуално поведение. Заявява, че обвиняемият има постоянен и настоящ адрес в с. Б.И. и няма данни през последните години да го е променял или да е живял в друго населено място.

С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалваното Определение № 214 от 05.11.2025г. на Районен съд - Тетевен по ЧНД №363/2025 г. и да вземе спрямо обвиняемия по-лека мярка за неотклонение, която би гарантирала и имала същия ефект за осигуряване на обвиняемия за нуждите на разследването и би улеснила до голяма степен наказателното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч в съдебно заседание счита, че подадената жалба е неоснователна, а постановеното определение от РС – Тетевен правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди.

Излага доводи в тази връзка.

В съдебно заседание защитникът адв. Д. С. поддържа жалбата по съображенията изложени в нея и моли да бъде уважена, като настоящата инстанция измени мярката за неотклонение на обвиняемия в по-лека.

Жалбоподателят И. Д. М. в съдебно заседание моли мярката му за неотклонение да бъде изменена в по-лека.

Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата частна жалба, становището на страните в процеса и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

С постановление за привличане на обвиняем на РУ на МВР – Тетевен от 05.11.2025 г. И. Д. М. е привлечен като обвиняем затова, че на 04.11.2025 в с.

Б.И., Ловешка област, улица *** у себе си, без надлежно разрешително е държал високо рискови наркотични вещества – „кетамин“ и „метамфетамин“ с тегло от 8,68 грама, което е престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

С Определение № 214/05.11.2025 г. по ЧНД № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен по отношение И. Д. М., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 334/2025 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

При разглеждане на искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража” по реда на чл. 64 от НПК съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането. В тази връзка следва да се извърши проверка дали са налице предпоставките за вземане на 2 мярката за неотклонение „Задържане под стража”, посочени в чл. 63, ал. 1 от НПК.

Настоящата инстанция счита, че са налице условията на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо М..

Въззивният състав намира за правилен и обоснован извода на РС – Тетевен, че от събраните до настоящия момент писмени и гласни доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият И. Д. М. е извършил деянието, за което е обвинен.

От показанията на полицейските служители, които са разпитани като свидетели в хода на досъдебното производство – Х.П.П. и М.М.М., се установява, че когато са спрели обвиняемия М. на улица ***, с. Б.И. пред дом № 2, представили се за полицейски служители и го уведомили, че ще му извършат личен обиск, с цел установяване дали същият държи в себе си наркотични вещества, забелязали как обвиняемият пуска от лявата си ръка на земята до себе си прозрачно на цвят полиетиленово пликче, в което има жълтеникаво на цвят и кристалообразно вещество, което впоследствие при полеви тест е реагирало на наркотичните вещества „кетамин“ и „метамфетамин“. Извършен е оглед на местопроизшествието на ул. *** № 2, с.

Б.И., като са иззети наркотичното вещество и мобилния телефон на обвиняемия.

Макар и на съвсем ранен етап от разследването по досъдебното производство са събрани доказателства за съпричастността на М. към деянието, за което му е повдигнато обвинението. Още повече, че в настоящото производство не се изисква категоричност на доказателствената съвкупност, каквато е необходима при съставяне на обвинителен акт или при постановяване на осъдителна присъда. Ето защо, въззивният състав приема, че събраните до този момент доказателства са в обем на достатъчност, за да може да бъде изградено предположение за съпричастността на обвиняемия М. към престъплението, за което е привлечен, предвид което следва да се остави без уважение възражението на защитата за недоказаност авторството на деянието.

Неоснователно е възражението в жалбата, че не е установено авторството на деянието, тъй като липсва установен по делото състав на наркотично вещество и процента на активното наркотично вещество. Делото е в начален етап на разследването, по делото не е назначена такава експертиза, но от показанията на полицейските служители, които са разпитани на досъдебното производство, се установява, че при направения полеви тест за намереното вещество, същото е реагирало на наркотични вещества – „кетамин“ и „метамфетамин“.

Настоящият състав счита, че в случая е налице и втората кумулативно предвидена от закона предпоставка – по чл. 63, ал.1 от НПК, а именно – 3 налице е реална опасност обвиняемият М. да извърши друго престъпление. Тя се извежда от обстоятелството, че деянието, за което М. е обвинен по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК е тежко по смисъла на закона и се наказва с „лишаване от свобода“ от една до шест години и глоба в размер от 2000 до 10 000 лева Съгласно чл.63, ал.1 от НПК, мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано предположение , че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“ или по-тежко наказание и доказателствата сочат, че съществува реална опасност, обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В конкретния случай настоящата инстанция приема, че са налице доказателства, ако не бъде взета мярка „Задържане под стража“, М. да извърши друго престъпление.

Действително от приложената по досъдебното производство справка за съдимост М. е осъждан за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което същият е реабилитиран по право, както и по НОХД № 235/2020 г. по описа на Районен съд – Тетевен, за което обвиняемият е бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му е било наложено административно наказание глоба от 1000 лева за престъпление по чл. 354а, ал.5 във връзка с ал.

3, т. 2 от НК. Установява се също, че има образувано НОХД № 351/2024 година по описа на Районен съд - Тетевен, по което обвиняемият е подсъдим, отново за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Съобразно приетото от въззивната инстанция, че деянието, в което е обвинен М. е с висока степен на обществена опасност, взетата мярка на процесуална принуда отговаря на целите на чл. 57 от НПК и е определена в съответствие с чл. 56, ал. 3 от НПК.

При горните съображения, Ловешки окръжен съд счита, че следва да бъде потвърдено Определение № 214/05.11.2025 г. по ЧНД № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение И. Д. М., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 334/2025 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 214/05.11.2025 г. по ЧНД № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение И. Д. М., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 334/2025 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. Ловеч, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА Ц.А в присъствието на прокурора В. Ст. В. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20254300600524 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 64, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Постъпила е частна жалба от И. Д. М., чрез неговия защитник адв. Б. Ц. от АК-Ловеч срещу Определение № 214/05.11.2025 г. по ЧНД № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подзащитния му И. Д. М.. Счита същото за неоснователно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени и вземе по-лека мярка за неотклонение.

Излага, че обвиняeмият макар да е осъждан в миналото за друго по вид престъпление, към момента е реабилитиран и от последната присъда са изминали повече от десет години. Посочва, че не е състоятелен аргумента на първоинстанционния съд и той не е следвало да взима предвид обстоятелството, че по НОХД № 235/2020 г. обвиняемият е бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК за престъпление по чл. 354а, ал.5 от НК и е необосновано този факт да е основен аргумент за това, че има опасност да извърши друго престъпление.

Посочва, че в случая по обясненията на обвиняемия, намереното вещество не е негово и той не го е държал. По делото не е налично годно доказателство, експертиза или експертна справка, от което да е видно какъв е състава на намереното на земята вещество и ако то е наркотично, какъв е процента на активно наркотично вещество, тоест на този етап от разследването не може да се направи обоснован извод, че обвиняемият е 1 извършил деянието за което е обвинен, а от там и че има обоснована опасност за извършване на друго престъпление.

Счита, че е необоснован извода на първоинстанционния съд за съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие, тъй като по делото към момента няма приложени доказателства същият да е правил опит да се укрие, нито да възпрепятства по какъвто и да е начин разследването, няма данни преди да е обявяван за общодържавно издирване или да е отвеждан принудително, да е имал лошо процесуално поведение. Заявява, че обвиняемият има постоянен и настоящ адрес в с. Б.И. и няма данни през последните години да го е променял или да е живял в друго населено място.