Решение № 163 от 07.11.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. С., 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря П. Сп. И. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232200600351 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Р. К. от АК – С., като служебен защитник на П. И. К., срещу присъда № 64/12.04.2023г. постановена по нчхд № 745/2022г. по описа на Районен съд – С..

С атакуваната присъда подсъдимата П. И. К. е призната за виновна в това, че на 22.06.2022 г. на третия етаж в корпуса на затвора в гр. С. нанесла публично на К. Ц. Г. в качеството и на длъжностно лице „Инспектор УП-1У степен /социална дейност и възпитателна работа/“ обида, като я нарекла „мършо, курво“ и й показала среден пръст, събула си панталоните и демонстративно насочила седалищните си части към нея, поради което и на основание чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.54 ал.1 от НК е осъдена на наказание „глоба“ в размер на 6000 лева.

Със същата присъда подсъдимата П. И. К. е призната за виновна в това, че на 22.06.2022 г. е подала жалба с вх.№ 29/23.06.2022г. до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. С. с която е наклеветила К. Ц. Г., твърдейки за нея позорни обстоятелства и й приписва извършено престъпление, а именно, че не изпълнява преките си задължения, не и обръща внимание, не стои на работното си място, раздава кореспонденцията, когато си поиска, дразни я, обижда я, спекулира с името на ръководителя на институцията, подиграва се с нея, манипулира я и имала специално отрицателно отношение единствено 1 към нея, поради което и на основание чл.147 ал.1 вр.чл.54 ал.1 от НК е осъдана на наказание „глоба“ в размер на 4000 лева и на „Обществено порицание“, което да се изтърпи чрез прочитане на присъдата пред лишените от свобода от групата в затвора гр. С., в която изтърпява наказание подсъдимата К..

На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимата П. И. К. е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - „глоба“ в размер на 6000 лева, към което е присъединено наказанието „Обществено порицание“, което да се изтърпи чрез прочитане на присъдата пред лишените от свобода от групата в затвора гр. С., в която изтърпява наказание подсъдимата К..

Подсъдимата П. И. К. е осъдена да заплати на К. Ц. Г. сумата от 512 лева, представляваща направени от нея разноски по делото.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство пред окръжния съд, атакуваният съдебен акт се определя като неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон. Заявява се, че при постановяването на присъдата е нарушен законът, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложените наказания се явяват явно несправедливи, определени при нарушаване на правилата за индивидуализация на наказанието. Твърди се, че съдът в нарушение на нормата на чл.303 от НПК е постановил осъдителна присъда, без да са налице безспорни и категорични доказателства за това извършени ли са всички или някои от твърдените в частното обвинение деяния, при какви обстоятелства, налице ли са такива, изключващи вината, нито пък е съобразена присъдата с имущественото състояние на обвиняемото лице. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата П. И. К. да бъде призната за невиновна по повдигнатите й от К. Ц. Г. обвинения. Алтернативно се иска изменение на присъдата и намаляване на размера на определените й наказания като се вземе предвид нейното финансово и здравословно състояние.

Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат конкретни и подробни съображения и възражения в подкрепа на направените оплаквания срещу присъдата на СлРС. Твърди се, че при постановяването на присъдата е нарушен закона, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложените наказания се явяват явно несправедливи, определени при нарушаване на правилата за индивидуализация на наказанието. Аргументира се извод, че районният съд в нарушение на нормата на чл.303 от НПК е постановил осъдителна присъда, без да са налице безспорни и категорични доказателства за това извършени ли са всички или някои от твърдените в частното обвинение деяния, при какви обстоятелства, налице ли са такива, изключващи вината, нито пък е съобразена присъдата с имущественото състояние на обвиняемото лице. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нарушаване правото на защита на подсъдимата и които са довели до необоснована присъда, постановена при неясно и неуточнено частно обвинение. Сочи се, че в мотивите се съдържат теоретични изложения за правната характеристика основно на престъплението „обида“, но същите не 2 кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, като изложените съждения са едностранчиви, основаващи се единствено и само на свидетелските показани на колегите на тъжителката - К. И., К.Н. и О.Ж., като същевременно записът от охранителната камера в коридора, изгледан по време на следствения експеримент е тълкуван изключително и само в полза на тъжителката. Възразява се, че не са били взети предвид показанията на другите свидетели, които ясно заявяват, че съвсем целенасочено и умишлено тъжителката, заедно с другите й колеги, се възползват от влошеното здравословно състояние на осъдените, включително и на подсъдимата и целенасочено ги провокират именно с цел да изпаднат в такова състояние, при което същите не мога да контролират емоциите и поведението си именно поради факта, че са с нисък социален статус, липса на подходящо или никакво възпитание. Не се оспорва факта, че подсъдимата е показала задните си седалищни части, но се изразява съмнение по отношение на това какво е провокирало поведението й и дали тези действия са били насочени точно срещу тъжителката или като цяло е израз на недоволство към създадената в затвора организация на връчване на писмата. Твърди се че е останал недоказан факта на произнасянето на обидните според тъжителката думи „курво, мършо“.

Що се отнася до обвинението за извършено престъпление „клевета“, се заявява, че са били събрасни никакви доказателства в тази насока и съдът неоснователно е постановил осъдителна присада. Заявява се, че първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви защо приема за доказано това престъпление, доколкото изложените такива преповтарят съдържанието на деянието „обида“. Сочи се, че съобразно установената съдебна практика инкриминираните фрази, посочени в жалба с вх.№ 29/23.06.2022г. по описа на Дневник жалби, сигнали и предложения на граждани и лишени от свобода, водена в Затвора, гр.С., не попадат в обхвата на престъплението „клевета”, тъй като чрез тях е реализирано правото на свободно изразяване на мнение, гарантирано от ЕКПЧ и Конституцията на Република България. В тази връзка се твърди, че Европейският съд по правата на човека в своята практика е посочил, че твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като „разгласяване” на клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на властите, като съдът е отбелязал, че по този начин се реализира възможност в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за нередност в поведението на длъжностно лице, независимо, че подобни твърдения могат да окажат негативно влияние върху професионалния статус на длъжностното лице, да подкопаят авторитета му. Заявява се, че оплакването й е основно по повод несвоевременното раздаване на кореспонденцията, като е установено, че действително е налице такова, а обстоятелството, че извършената по повод на жалбата проверка не е констатирала нередност, не повлиява негативно на правото на жалба, тъй като то /правото на жалба/ съществува вън и независимо от основателността на оплакването.

Твърди се, че право да подадат жалба имат всички лица, желаещи да сигнализират за нередност, а не само тези, чийто сигнал е основателен и затова упражненото право на жалба не би могло да породи неблагоприятни правни последици, респективно, от автора на 3 жалбата не може да се търси наказателна отговорност. Оспорва се като неверен извода на първата инстанция, че инкриминираното деяние е съставомерно от обективна страна, като се възразява, че в жалбата не се съдържат изрази, обрисуващи негативно тъжителката, целящи да уронят достойнството й, а е изразено мнението /съмнението/ на жалбоподателката относно евентуално нарушение на служебни задължения от страна на тъжителката в качеството й на длъжностно лице. В допълнение се сочи и това, че деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй като за да е налице клевета, следва деецът умишлено да е разгласил позорящи за честта и достойнството на жертвата обстоятелства, а в случая такъв умисъл не е налице. Отправя се упрек към съда, че той не е взел предвид и целта на закона - да бъде превъзпитано осъденото лице в посока към изграждане и уважаване на ценностите, като се сочи, че осъждайки на такава висока глоба лице, което на практика няма никакви доходи, всъщност не постига целеният ефект. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата П. И. К. да бъде призната за невиновна по повдигнатите й от К. Ц. Г. обвинения. Алтернативно се иска изменение на присъдата и намаляване на размера на определените й наказания като се вземе предвид нейното финансово и здравословно състояние.

В съдебно заседание пред окръжния съд подсъдимата П. К., редовно призована, не се явява лично. За нея се явява служебно назначения й защитник, който заявява, че поддържа жалбата си и допълнението към нея на посочените в тях основания и настоява за уважаването им. По отношение на видеозаписа, възпроизведен в хода на първоинстанционното съдебно следствие, защитата твърди, че освен непристойното поведение, а именно показването на седалищните си части, не е установен словесния разговор, проведен между тъжителката и подсъдимата, поради липса на звук, а твърденията на тъжителката за отправени обиди са били потвърдени единствено и само от нейните колеги, докато останалите свидетели - другите осъдени лица, не са потвърдили подсъдимата да е обиждала тъжителката с думите, които се твърди, че тя е изрекла. В тази връзка се заявява, че показания на тази втора група свидетели би следвало да имат по-голяма тежест, тъй като те са в условие на по-голяма зависимост от тъжителката, отколкото нейните колеги.

Спрямо факта на показването на седалищните части от подсъдимата се твърди, че не е било установено същото да е насочено конкретно към тъжителката, доколкото поводът за възникналите пререкания е установения ред на раздаване на писмата и следователно се касае за отношение към създалият се ред от администрацията на затвора, а не конкретно към тъжителката. Заявява се, че не са доказани твърденията за наличието на деянието „клевета“, тъй като в така наречената „жалба“ подсъдимата е изложила единствено и само факти, които тя счита за нередни в дейността на администрацията, но това е нейно право да се обърне по към по-горе стоящ орган и да сигнализира за нередност, която тя вижда и не следва за това си деяние тя да бъде санкционирана. Сочи се практика на Европейския съд по правата на човека по делото „Кърчев срещу България“, според което по отношение на държавните служители, каквато е тъжителката, макар в делото се визират и самите прокурори - границите на приемливата трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните граждани и не следва подаването на една жалба срещу държавен служител 4 автоматично да се третира като твърдяна обида и квалифициращо обстоятелство.