Решение № 2646 от 13.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2646 гр. София, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. АНД. К. като разгледа докладваното от Г. АНД. К. Административно наказателно дело № 20211110209906 по описа за 2021 година

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. К. и при участието на секретаря Й. Д. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9906 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-012060 от 18.06.2021 г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което на Б.

Т. В. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 91, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява допълнително становище по жалбата.

АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 19.05.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 21:38 часа в гр. С., по бул. О. п., с посока на движение от А. Т. към с. К., управлява лек автомобил БМВ ..... Д с рег. №........ , като използва светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение (изразяващ се в червена светлина, поставена в основните осветителни уреди на автомобила – преден габарит), без да има такова право – нарушение на чл. 91, ал. 3 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 91, ал. 3, вр. чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана 2 по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения не се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са събрани никакви доказателства, за обстоятелствата включени в предмета на доказване по делото. Видно от разпитите на двамата свидетели в тях не се съдържат никакви данни, за процесния случай, поради което обвинението остана недоказано. При това положение атакуваното НП се явява необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН, намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на 300 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е АНО.

3

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я ВА наказателно постановление № 21-4332-012060 от 18.06.2021 г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което на Б.

Т. В. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 91, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Т. В. с ЕГН: **********, сума в размер на 300 лева, дължими за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4