Решение № 949 от 02.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. София, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20211100900953 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Кумулативно съединени претенции с правно основание чл.124 ГПК, съединени с евентуални кумулативно съединени искове по чл.74 ТЗ В исковата си молба ищецът АС. Й. СТ., твърди, че има качество на съдружник с участие в капитала на ответника „М.П.“ ООД с 1 505 дружествени дяла, всеки от по 100 лева. Другият съдружник в ответното дружество е чуждестранно юридическо лице (ЧЮЛ) „Е.Г.У.Ш.С.В.Т.А.Ш.“, търговско дружество, регистрирано в Република Турция с идентификационен номер 167947.

Ищецът твърди, че с протокол от 09.03.2021 година общото събрание на ответника е взело следните решения: за изключване на ищеца като съдружник; за поемане на дружествените дялове на ищеца от „Е.Г.У.Ш.С.В.Т.А.Ш.“ и за изготвяне на счетоводен баланс за м.март 2021 година във връзка с уреждане на имуществените отношения между изключения съдружник и ответното дружество.

Ищецът твърди, че взетите на това общо събрание решения, посочени от него са незаконосъобразни и за това е подал искова молба, обективираща искове по чл.74 ТЗ, по която е образувано т.д.№492/2021г., по описа на СГС, ТО, 6-15 състав, което е висящо.

Ищецът твърди, че впоследствие едноличният собственик на капитала на ответника е взел решения, които са обективирани в съставен протокол от 12.03.2021 година, а именно: промяна на начина на управление на дружеството – управителите Б.Ю. и Й.А. занапред да управляват и представляват „М.П.“ ООД само заедно; за промяна на адреса и седалището 1 на управлението; вземане на решение за ангажиране на отговорността на ищеца в качеството му на управител на дружеството и за предявяване на иск по чл.145 ТЗ и приемане на нов учредителен акт.

Твърди, че по партидата на ответника не са заявени за вписване обстоятелства въз основа на взетите на 09.03.2021 година и на 12.03.2021 година решения, като твърди, че вписването на изключването му като съдружник, на основание чл.140, ал.4 ТЗ има конститутивно действие, а това означава, че изключването му като съдружник на 09.03.2021 година въз основа на решение от тази дата не е породило действие към датата на решенията от 12.03.2021 година. Това означава, че към момента на вземане на тези решения – на 12.03.2021 година – другият съдружник „Е.Г.У.Ш.С.В.Т.А.Ш.“ не е станал едноличен собственик на капитала и не е имал компетентност да вземе тези решения.

Твърди, че проведеното на 12.03.2021 година заседание от едноличния собственик е проведено от нелегитимен орган и това води до извод, че е налице пълна липса на взети решения от ОСС, за които е съставен протокол от 12.03.2021 година, респективно същите са нищожни.

При условие на евентуалност твърди, че тези решения са незаконосъобразни, поради липса на правомощие на съдружника ЧЮЛ да взема еднолично тези решения, както и поради неспазване на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, съгласно разпоредбите на ТЗ и дружествения договор, тъй като ищецът не е бил уведомяван за това събрание, не е получавал покана за него, а също и поради това, че на К.А. не е учредена представителна власт, тъй като липсва изрично пълномощно (чл.137, т.6 ТЗ), за да гласува на проведеното заседание от името на съдружника „Е.Г.У.Ш.С.В.Т.А.Ш.“.

Ищецът твърди, че за взетите на 12.03.2021 година е разбрал на 17.05.2021 година, от получената покана от Служба вписвания-Свиленград за наложена възбрана върху негови имоти, въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч.т.д.№55/2021 година по описа на ОС – Хасково. След справка по делото, на 17.05.2021 година, установил, че тази обезпечителна заповед е въз основа на допуснато обезпечение по чл.390 ГПК, на бъдещ иск по чл.145 ТЗ, който дружеството възнамерява да предяви, като към молбата за допускане на обезпечение е представен протоколът от 12.03.2021 година.

Твърди, че претенциите му са допустими, тъй като отрицателният установителен иск не е ограничен със срок, а отменителните претенции са предявени в срока по чл.74, ал.2 ТЗ.

Обосновава допустимостта на предявените искове със съдебна практика - определение №264/11.05.2018г., постановено по ч.т.д.№829/2018г. на ВКС, ТК, второ т.о.

Моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което обяви нищожността на взетите на 12.03.2021 година решения от „Е.Г.У.Ш.С.В.Т.А.Ш.“, а именно: решение за промяна в начина на управление на дружеството; решение за промяна на адреса и седалището на управление на дружеството; решение за ангажиране имуществената отговорност на 2 ищеца като управител на ответника и за предявяване на иск по чл.145 ТЗ; решение за приемане на нов учредителен акт, а при условие на евентуалност, да постанови решение, с което отмени като противоречащи на закона и дружествения договор всички взети от „Е.Г.У.Ш.С.В.Т.А.Ш.“, решения, а именно: решение за промяна в начина на управление на дружеството; решение за промяна на адреса и седалището на управление на дружеството; решение за ангажиране имуществената отговорност на ищеца като управител на ответника и за предявяване на иск по чл.145 ТЗ; решение за приемане на нов учредителен акт.

Прави искане за спиране на това производство до решаване на спора по т.д.№492/2021 година по описа на СГС, на основание чл.229, т.4 ГПК.

В срока за отговор ответникът „М.П.“ ООД, ЕИК ****, въвежда възражения за допустимост на предявените искове, а при условие на евентуалност – моли съда да ги отхвърли като неоснователно предявени.

Прави подробно изложение по фактите, довели до вземане на решение от общото събрание на дружеството за изключване на ищеца като съдружник – решения от 09.03.2021 година.

Сочи причината за вземане на решенията на 12.03.2021 година от страна на едноличния собственик на капитала на ответника – съдружникът „Е.Г.У.Ш.С.В.Т.А.Ш.“, а именно: за осъществяване управлението на стопанската дейност на „М.П.“ ООД против интересите на дружеството, представляващо нарушение по чл.4, ал.1 от договора за управление, сключен между ищеца и ответника, изразяващо се в сключване на анекс №1 от 25.01.2017г. към договора за транспортна услуга от 15.05.2015г., сключен между „М.П.“ ООД и “С.****“ ЕООД, ЕИК ****, както и несъобщаване за сключения анекс на дружеството, общото събрание на дружеството и счетоводството, като по този начин е възпрепятствал дружеството да упражни контрол върху начина на управлението на стопанската дейност на ответника, на основание чл.3, ал.2 от договора за управление; за неизпълнение на задължението на ищеца по чл.4, ал.2 от договора за управление, да представлява дружеството пред съдебните органи на Република България, като не е предприел необходимите действия за осъществяване на адекватна съдебна защита на интересите на „М.П.“ ООД по предявения от представляваното от А.Й.а С. дружество “С.****“ ЕООД против „М.П.“ ООД за неизпълнение на задължения на „М.П.“ ООД по анекс №1 от 25.01.2017г. към договора за транспортна услуга от 15.05.2015г., сключен между „М.П.“ ООД и “С.****“ ЕООД, ЕИК ****.

Ответникът „М.П.“ ООД оспорва допустимостта на предявените от ищеца АС. Й. СТ. искове, като твърди, че взетите от общото събрание на ООД-то решения имат незабавен ефект във вътрешните отношения и вписване на промените, въз основа на решенията на общото събрание (ОСС), на основание чл.140, ал.4 ТЗ, има конститутивно действие по отношение на третите лица.

Искът по чл.74 ТЗ е на разположение само на ограничен кръг лица и това са съдружниците и акционерите в дружеството. Следователно, при изрично 3 очертана легитимация, активно легитимират да дири защита срещу противоуставните решения на ОС, срещу ОСС на ООД, които противоречат на дружествения акт и тези, които противоречат на императивните законови разпоредби, имат само лицата, които притежават качество на съдружник, респ. акционер, към датата на провеждане на ОС. Ето защо съдът дължи служебна проверка относно наличието на такава процесуална легитимация.

След като на 09.03.2021 година е взето решение ищецът да бъде изключен, то това решение е породило незабавно своето действие по отношение на дружеството и ищеца и от този момент последният е загубил качеството си на съдружник и в този смисъл се явява ирелевантно вписването на това обстоятелство в ТР, с оглед на гореизложеното.

Липсата на легитимация на ищеца като съдружник в ответното дружество го лишава от правната възможност да атакува законосъобразността на взетите на 12.03.2021 година решения. Ето защо конститутивният иск се явява недопустим и производството подлежи на прекратяване.

При условие на евентуалност, във връзка с оспорване основателността на този иск, ответникът твърди, че взетите на 12.03.2021 година решения са взети от легитимен орган и са в неговата компетентност – арг. от нормата на чл.147, ал.2 ТЗ. По тази причина неоснователни са твърденията на ищеца относно свикване и провеждане на събранието, на което едноличния собственик на капитала е взел процесните решения, тъй като към този момент ищецът не е имал качество на съдружник.

По отношение на твърденията, че К.А. не е имал представителна власт, учредена му от „Е.Г.У.Ш.С.В.Т.А.Ш.“, оспорва да е налице подобен факт, като представя пълномощно на това лице.

Оспорва ищецът да е научил за взетите на 12.03.2021 година на 17.05.2021 година и твърди, че това узнаване е станало по-рано, поради наличието на наложени обезпечителни запори върху вземания на ищеца по висящи изпълнителни дела – твърди, че е налице узнаване на 02.04.2021 година. Ето защо ответникът твърди неспазване на 14-дневния срок по чл.74, ал.2 ТЗ.

Моли съда да прекрати производството, а ако прецени, че исковете са допустими – да ги отхвърли като неоснователни.

В допълнителната искова молба ищецът АС. Й. СТ., поддържа заявените тези и моли съда да уважи искането по чл.229, т.4 ГПК; оспорва твърдението на ответника, че към 12.03.2021 година е изгубил качеството си на съдружник; оспорва твърдението на ответника, че за взетите на 12.04.2021 година решения е разбрал на по-ранна от посочената от него дата (17.05.2021г.). В тази връзка се позовава на подадените от ответника заявления в ТР. Твърди, че по цитираните от ответника изпълнителни дела не е уведомяван от ЧСИ за наложените обезпечителни мерки. Ето защо твърди, че претенциите по чл.74 ТЗ са подадени в преклузивния срок.

Моли съда да уважи предявените и съединени при условия на евентуалност искове кумулативно съединени искове.

4

В срока за допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът „М.П.“ ООД, твърди, че решенията на органите на управление на търговските дружество могат да бъдат обжалвани само от лица, които са в членствена връзка с дружествата. Ищецът няма качество на съдружник към момента на вземане на решенията от 12.03.2021 година и за него не съществува право на иск да атакува тези решения по реда на чл.74 ТЗ.

Относно цитираната от ищеца практика – определение

№264/11.05.2018г. по ч.т.д.№829/2018г. на ВКС, Т.К., второ т.о. – твърди, че фактическата обстановка по това дело е несъпоставима с настоящия казус, поради което съдебният акт и постановената с него практика са неприложими в настоящия случай.

Твърди, че от събраната от другия съдружник информация категорично се установява, че новоучреденото от ищеца дружество „М.Е. БГ“ ООД притежава лиценз 10670 на Общността за превоз на пътници, като явно чрез него А.С. извършва конкурентна дейност на дейността на „М.П.“ ООД, без съгласието на последното, което е грубо нарушение на неговите задължения и задълженията му по дружествения акт да не действа против интересите на дружеството- нарушение на чл.28,т.5 от дружествения договор. Твърди, че това обстоятелство се потвърждава и от факта, че „М.Е. БГ“ ООД извършва дейността си, като се представя пред клиентите като част от групата на „М.П.“ ООД, чрез използване на снимки с автобуси, брандирани с марката, ползвана от ответника.