Определение № 775 от 30.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. Пловдив, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500485 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК – 205559807, чрез юрк. Л. Х., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 221/12.01.2023г. на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с. по ч.гр.д.№ 345/2023 г., с което е отхвърлено подаденото от дружеството против Б.-д. – Й., ЕГН – **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се претендират сумата 252 лв. - такса за разглеждане и сумата 301 лв. - такса, съгласно чл.5.5 от ОУ за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифата за таксите и комисионните на физически лица; както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови присъждане в пълен размер на претендираните със заявлението суми, както и направените разноски в цялост. Претендира разноски и за въззивна инстанция.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да се разгледа.

Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваните части излага съображения, че искането противоречи на закона или на добрите нрави, съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2, т.2 от ГПК. Аргументира, че уговорената такса в чл.5.5 от ОУ за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифата за таксите и комисионните на физически лица;

1 противоречи на разпоредбата на чл.33 от ЗПК, доколкото е уговорено, че се дължи при забава на плащане на задълженията на потребителя. Същата такса не е уговорена при направа на реален разход, поради което е недействителна и не се дължи плащане по нея.

Районният съд налага също така и следващ правен извод, че клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за разглеждане е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Посочва също, че не е ясно каква услуга се предоставя срещу заплащане на такава такса. Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит. Районният съд мотивира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, тъй като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, представлява скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита. С нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Уговарянето на такава такса е в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото същата по своя характер представлява услуга по предоставяне и усвояване на кредита.

С частната жалба на „ЮтеКредит България“ ЕООД са направени възражения, че с чл.6.1 от Договора за кредит е уговорено, че „Кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане: 252 лева.

Еднократната такса за разглеждане е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от Кредитора и се възстановява от Кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план описан в чл. 6.1 от настоящия Договор /„ Погасителния план“/. " Таксата за разглеждане е дължима с цел оценка на кредитоспособността на клиента, съгласно чл. 3.4 от Общите условия към Договора за кредит.

Кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната информация, запознал се е и е приел Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД. В приетата от клиента преддоговорна информация, с която изрично се е съгласил, по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за включена еднократна такса за разглеждане в размер на 252 лв.. а именно в част II - Описание на основните характеристики на съответния кредит, в т. 6 Обща сума. която следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита /главница/ заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита на клиента/, като изрично е уредено, че потребителят следва да заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора. Законът за потребителския кредит /пар.1 от ДР на ЗПКр, т 2. / ясно дефинира какво се включва в "Обща сума. дължима от потребителя", същата представлява сбор от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, където кредитора е включил и таксата за разглеждане на кредита. Таксата за разглеждане е такса, дължима при оценка на кредитоспособността, която като основание възниква преди да е сключен договора за кредит. В чл. 3.4 от Общите условия таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на Договора за кредит, а не преди това. Не случайно законодателят е отредил отделна глава четвърта в ЗПК „Оценка на кредитоспособността на потребителя“, в чл.16. ал.1 оценката предшества сключването на Договора за кредит. В ЗПК, чл.16. ал.1 е изрично посочено, 2 какво точно се има предвид под оценка на кредитоспособността преди сключване на договора за кредит. По отношение на таксата в размер на 301 лв.

- такса за извънсъдебно събиране на вземанията, дружеството жалбоподател излага доводи, че същата е регламентирана съгласно т.5.5 от Общите условия и Тарифа за таксите и комисионните на физическите лица, в сила от 21.06.2021г. Претендираната такса е изрично уговорена и покрива разходи по събиране на вземането, а именно 2- ри напомнящ sms, 3-ти напомнящ sms, 4- ти напомнящ sms, 5- ти напомнящ sms, sms уведомление за прекратяване на договор, първо напомнящо писмо, второ напомнящо писмо, предупредително писмо за прекратяване и писмо за прекратяване. Поддържа, че в чл.11 т.17 от ЗПК е предвидена възможност за събиране на други такси.

Потребителят е информиран за условията по договора чрез предоставената преддоговорна информация и е имал правото да се откаже от договора.

Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411 ал.2 от ГПК – Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато: т.2 пр.2 – искането е в противоречие с добрите нрави и т.3 /нова -ДВ, бр.100/20.12.2019г./ – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя или е налице обоснована вероятност за това. Правилно е отхвърлено заявлението за сумата 252 лв. – такса за експресно разглеждане, тъй като е начислена въз основа на клауза, съставляваща недействителна уговорки между кредитора и длъжника, на осн. чл.143 ал.2 т.5 пр.1 във вр. с чл.1 от ЗЗП. Доколкото договорът за кредит е сключен на 04.01.2022г. при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило, установено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК -кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК императивно сочи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния случай. Описаната сума от 252 лв. е типично действие по управление на кредит и съставляват разход, присъщ за основния предмет на договора. Този вид дейност на к р е д и т о р а се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Следващият извод, който се налага е за обоснована вероятност за наличие на неравноправна клаузи по чл.143 т. 20 от ЗЗП във вр. с чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и във вр. с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави, представляващи неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. Това е така, тъй като таксата бързо разглеждане в размер на 252 лв. и представлява 16,8 % от предоставената в заем сума в размер на 1500 лв. по Договора за потребителски кредит между страните, с № 55615/04.01.2022г.

3

Следва да се оставят без уважение и направеното оплакване за сумата 301 лв. -такса, съгласно чл.5.5 от ОУ за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифата за таксите и комисионните на физически лица. Тази такса е начислена при отпускането на кредита и е свързана с неговото усвояване. Съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК -кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По силата на чл.21 ал.1 от ЗПК - всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Ето защо, обосновано е прието от Районния съд, че е недължима.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №

221/12.01.2023г. на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с. по ч.гр.д.№ 345/2023 г., с което е отхвърлено подаденото от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК – 205559807, против Б.-д. – Й., ЕГН – **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се претендират сумата 252 лв. - такса за разглеждане и сумата 301 лв. такса, съгласно чл.5.5 от ОУ за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифата за таксите и комисионните на физически лица; както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4